Свободата днес и тук 15 Април 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Ще принудим ли Брюксел да се намеси в суверенитета ни?

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Ерик Морис, presseurop.eu (http://news.ibox.bg)

 

 

България e скритa в един от забравените краища на ЕС. Oтзвукът в европейската преса от събитията в страната през последните повече от 40 дни и специално сблъсъците пред парламента от 23 юли показва, че тази 7-милионна държава, член на ЕС от 2007 г. и разположена на една от източните й граници, изглежда не е толкова важна, за да събуди много загриженост за съдбата си.

И все пак въпросът, който стои в основата на протестите, трябва да е тревожен за всички европейци. Това е един въпрос, който се очаква, че Европейският съюз и демократичните ценности на всички негови жители споделят и който се основава на: върховенството на закона и зачитането му от силните на деня.

В България, както Frankfurter Allgemeine Zeitung посочва, "клики, произтичащи предимно от старата комунистическа номенклатура и разузнавателните служби, са оглавили голяма част от държавните институции, за да преследват своите бизнес интереси в големия сив сектор, където политиката, бизнесът и организираната престъпност се припокриват".

Всеки знае разкритото и от докладите за напредъка на ЕС за реформата на съдебната система, корупцията и борбата с организираната престъпност. И все пак като изключим спирането на европейските субсидии, липсват сериозни действия от страна на ЕС, които да принудят българските власти да се придържат към ангажиментите, поети с присъединяването на страната към ЕС.

България не е единствената проблемна страна. Такава е и Румъния, чийто напредък също се оценява като далеч от перфектния. И в Унгария конституционните реформи, въведени от правителството на Виктор Орбан, които бяха подложени на критики от страна на Съвета на Европа, многократно се обсъждат в Европейския парламент.

Дискусиите, свързани с тези три страни обаче са изключително политизирани. Виктор Орбан се радва на безусловна подкрепа от голяма част от групата на Европейската народна партия (ЕНП), докато неговите евроскептични и протекционистки позиции предизвикват нарастващо недоверие сред либералите.

Последната предизборна кампания в Румъния се превърна в сцена на борба за влияние сред групата на ЕПП, социалистите и европейските либерали.

Освен това лидерът на Българската социалистическа партия Сергей Станишев, която в момента има мнозинството в София, е и председател на Партията на европейските социалисти, която не позволи да се чуят критики за последните съмнителни назначения, след които избухнаха протестите.

Как да се избегне това нарушение на процедурните правила и наистина да се защитава зачитането на върховенството на закона в Европа? Създаването на независим механизъм за надзор, предложен от члена на Европейския парламент Руи Таварес за случая на Унгария, е първата стъпка. Идеята за "по-голям дебат, извън чисто икономическите проблеми, за начина, по който държавите-членки прилагат правилата на закона и гарантират зачитането на основните права", която в момента се проучва от Европейската комисия, е следващата стъпка.

Както за присъединяването към единната валута страните трябва да спазват известните критерии от Маастрихт, присъединяването към ЕС е предмет на критериите от Копенхаген, които включват ангажименти по отношение на демокрацията и върховенството на закона.

С настъпването на дълговата криза, държавите-членки се съгласиха на затягане на санкциите и прилагането им в случай, че държавите не успеят да отговарят на икономическите критерии. Те обаче остават малодушни, когато става въпрос за оценяване и санкциониране на случаите на неспазване на правните принципи.

Последиците от този двоен стандарт бяха видени в деня след сблъсъците в София. В същото време в Гърция, при спазване на строги икономии в замяна на финансова помощ, неонацистката партия, която е представена в Парламента, успя да организира митинг на 24 юли, и да изпълни гръцкия вариант на нацистки химн на улицата, необезпокоявана, въпреки опитите на държавата да го забрани.

Би ли могъл ЕС да прилага мерки и да налага санкции за политическата и институционална организация на държавите-членки? Имайки предвид настоящото предизвикателно отношение към Брюксел, тази намеса в суверенитета на страните би била рискова.

Но точно толерантността към подобни нарушения на демократичните ценности и, в случая на България и Румъния, въпросителната дали те са влезли в съюза или са още кандидатки, генерира отхвърлянето на ЕС. Линията тук е много тънка, но един ден може да се наложи да се извърви.
*****
Заглавието е на редакцията


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional