Ветоносците не носят вина- идат облаци от Брюксел, вето и буря край морето

Депутатите, отегчени от цели два месеца депутатстване, избягаха от работа като ученици, които с бягството от час се опитват да избегнат двойката за ненаучения урок. Но тепърва предстои да научат, че затишието пред бира е измамно- кипналата пяна няма как да бъде върната в бутилката, където гражданската енергия беше приспана и ферментира цели 12 години.

Бирата на депутатите вероятно нагарча, но не от хмела, а от „похмелие” ( както на руски се нарича махмурлука). И има защо.

Само най-глупавите от тях могат да разчитат на успех с експеримента да запушат вулкана с капачка- като буркан за зимнина, като си знаем на село. Но дори и те, най-глупавите, сигурно усещат клокоченето. И има защо.

Опитът им да зазимят лятото, като на гражданското пиене на кафе в София противопоставят депутатско наливане с бира край Варна, е отчаян ход на осъдените им души. Отчаянието им е основателно. Има защо.

Войната им на изтощение срещу най-будната част от българския народ е обречена на успех колкото студената им война срещу капитализма, НАТО и ЕС. Едва ли си правят илюзии за победа на посткомунизма и реваншизма. Би трябвало, ако имат малко умствен багаж, да са песимисти. И има защо.

Надеждата им да ги спасяват от Москва, ако хранят такава, е ялова. По-скоро се задава наказание от Брюксел. И има защо.

Задава се и вето на президента Плевнелиев върху опита им да си купят временен партиен политически комфорт на разсрочено плащане от целия народ чрез актуализиране на харчовете си. И има защо.

Не ме убивайте за тази прогноза- ветоносците не носят вина.

А на депутатите мога да пожелая: почивайте (си) в мир. Засега. Защото идат облаци от Брюксел, буря в София и развалянето на времето за бира на плажа.