“Обръщам се и към медиите, към журналистите за отговорно поведение. Съзнателно или не, избраният от много телевизии начин за отразяване на това, което се случва около Народното събрание, допринася за ескалиране на напрежението.” Михаил Миков, 26.06.2013
“Това според някои са мирни протести. Моля, предавайте нещата така както се случва. Вие едва ли не каните.” Антон Кутев, 22.07.2013
“Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя лайнар, на Доган парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха. (…) Няма медии.” Вежди Рашидов, 01.08.2013
“България се превръща в журналистическо блато. Срива се пазарът, срива се държавата. Медиите са принудени да слугуват на държават заради парите, които тя дава за реклама и тази зависимост ще става още по-голяма. Това поставя на огромно изпитание медиите. Не виждам благоприятна перспектива.” Сашо Диков, 02.08.2013
Последното изказване излезе преди минути, и само допълва микса от пряка цензура от управляващите, зависимост от държавни и евро средства в условията на икономическа криза, монопол при медиите и разпространителите в ръцете на групировката Пеевски-Василев, натиск с различни средства – икономически и криминални, зависимости и най-обикновени слугинаж, арогантност, неграмотност и простотия, от което пък следва масово информационно затъмнение, подмяна на истината и фактите, манипулация на общественото мнение и контрол върху гражданите.
Няма да се спирам отново и отново върху тези факти (въпреки, че цикличността на събитията само доказва, че непрекъснато трябва да си повтаряме азбучни положения като на идиоти, барем накрая ги запомним и спрем да повтаряме едни и същи грешки), само ще допълня картината с няколко детайла, които избиха през последните месеци като мръсна пяна и които показват дълбочината на кризата и пълната подмяна на модела.
Мощният инструмент, в който са превърнати съвкупността от медии и канали за разпространение на информацията е в ръцете на група хора, които не просто обслужват властта, а я конструират, моделират и контролират по свое собствено усмотрение и в собствен интерес. Показателни за тази мощ са негодуванието и изказванията на останалите извън схемата – Станишев от 2011: ”Налице е натиск върху българските медии от страна на политическата цензура” и така нататък, и подобните изказвания на Борисов и Рашидов от последните месеци, които с изненадаха разбраха, че не те карат файтона. Показателни са мълчанието и пълният синхрон, когато се върнат обратно.
Същият модел се пренася върху личната свобода, свободата на словото извън медиите и опита за контрол пряко върху гражданите, които се опитват в лично качество да изразят мнение, неудобно на олигархично-номенклатурната клика – срещу Виолета Станчич е изпратен донос с молба за санкции до работодателя и – Европейският парламент, Камен Алипиев беше заплашван с уволнение, а огромна група фалшиви профили, собственост на Пеевски и Василев денонщно слухтят, четат, докладват профили, мнения и текстове в различните социални мрежи. Вероятно някъде има тефтер и за нeудобни, на който ще му дойде времето.
Написалите сигнала срещу Виолета Станчич – КТБ, си позволиха впоследствие да разпространят манипулативен пресрилийз с грешни факти, от който трябва да стане видно на всички, че санкции има, а Европейският парламент след бдителната намеса на отговорната българска банка налага контрол и цензура, както си е редно. По български модел. Защото всички много добре знаят какво се случва със служителите на фирми и медии, близки до властта или зависими от нея, които си позволяват различно мнение във фейсбук или наживо.
И тази “новина” щеше да е просто още една неумела лъжа в публичното пространство, ако зад нея не стоеше поредното умишлено налагане на страх и мълчание, както и опит за нормализация на кочината, в която живеем, защото видиш ли, и в Европата така правят. И със сигурност този и предните опити са успешни, защото бавно и полека общественото мнение се моделира в подходящата посока, а съпротивата срещу порочния модел започва да изглежда на все повече хора като нещо грешно и лошо.
Преди 2 седмици, на задния вход на парламента, до “Св. Александър Невски” попитахме телевизионен екип на ТВ7 как не ги е срам да правят това, което правят – манипулативна псевдо-журналистика в интерес на шайка престъпници. Повечето не смееха да гледат към нас, но едно момче се обърна, усмихна се и каза “5 минути срам, ама после…”. “После какво?”, попитахме. Отговор нямаше.
Още се чудя, после какво след срама? 1000 лева, 2000 лева стигат ли? Сигурно стигат, защото на днешно време съвестта е евтина, моралът пък – липсващ.
Междувременно изненадващо беше спрян за август сутрешния блок на бТВ, което изглежда най-малкото съмнително на фона на подобрената им през последните 2 месеца обективност, задочния спор с външния министър, лоши финансови резултати и липсата на каквато и да е предварително планирана почивка. Съжалявам, че се съмнявам, но няма друг начин – живеем в страх, параноя и недоверие. Във всяка една власт, включително в четвъртата.
Порочните модели се случват, репродуцират и просперират с активното или пасивно съучастие на граждани, обществени лидери и институции. Извинение няма.