Тефтерче, частна ГДБОП и телевизия

Демокрацията е управление на мнозинството плюс конституционни ограничения под формата на разделение на властите и човешки права. У нас тези елементи изглежда са допълнени от тефтерче, частна ГДБОП и телевизия. Тефтерчето решава проблема с разделението на властите.

Избира се "независим" орган – регулаторен, съдебен или парламентарен. След това на избраника му се дава тефтерче, в което да си води записки с нареждания. Ако е с по-добра памет, може и без тефтерче, но тогава рискува да не може по никакъв начин да докаже, че е следвал инструкции, ако нещо се провали. Така че тефтерчето е и нещо като застраховка, доказателство за лоялност и алиби, че все пак става дума просто за изпълнител. Тефтерчето на Красьо Черничкия беше надминато по своето откровение от това на Филип Златанов – бивш шеф на КПУКИ и дребна риба в контролния апарат на държавата, който се оказа, че е действал под прякото ръководство на И.Ф., Б.Б. и Ц.Ц. И.Ф. изглежда е знаела за ситуацията, докато Б.Б. – по неговите думи – нищо не е подозирал. Ц.Ц. може би е знаел, но е забравил, сигурно понеже не си е записал.

Контролните органи на държавата са само част от управленската структура, обаче. Към нея трябва да добавим и два други елемента: (частни) структури за набиране на дискредитираща информация и медии (също най-вече частни). С тези два елемента системата се затваря и функционира по следния начин. За даден човек се набира информация с компрометиращ характер: не е необходимо тази информация да е за извършено престъпление или да е вярна – просто трябва да е злепоставяща. За целта се използват всякакви методи, като подслушване на телефони, преглед на лична кореспонденция и т.н. Правата на човека очевидно не са особена пречка в страна, в която подобни материали вече излязоха и за (бивш) министър председател и за президента на републиката. Някой очевидно слухти и прониква в това, което би трябвало да е защитена частна сфера.

Набраната информация след това се пуска през лоялни медии. Те завъртат цяла кампания, която да срине набелязаната жертва в калта. Под формата на разследваща журналистика и независими анализи потичат потоци нечистотия, които имат две функции. Първо, да дадат възможност на независимите органи с тефтерчетата да се сезират по случая. Второ, да осъдят жертвата още преди какъвто и да било съдебен процес е започнал.

Демокрацията е върховенство на закона и стабилност на институциите. У нас върховенството на закона е с отложено действие. Справедливостта може и да възтържествува, но чак на последна инстанция във върховен съд. Докато това стане, жертвата ходи по мъките и е де факто изолирана от обществения живот. Пресен пример е казусът със съдийката Мирослава Тодорова: ВАС отмени нейното уволнение от независим регулаторен орган (с тефтерче?), но вече когато правителството се е сменило.

Стабилността на институциите по принцип се гарантира чрез спазването на основни правила независимо от смяната в политическия контекст. У нас подобен феномен все още не сме наблюдавали (с редки изключения по повод дейността на органи като КС, настоящия омбудсман, БНБ и някои други). За да се гарантира все пак някаква предвидимост, изглежда се назначават хора със зависимости, които са държани от някого в шах било то с истинско или фалшиво досие. А сигурно има и плашливи, които и без да имат какво да крият, само при мисълта, че цялата машина на компромата ще се задейства срещу тях, започват да адаптират поведението си.

И ставаме свидетели на "необясними" решения: от политическата област до правосъдието. Една партия ту уволнява, ту славослави Б.Б. Други са сини, но Синята коалиция не е достатъчна синя за тях. Но най-показателно е поведението на наказателната машинария на страната: очевидно е, че със смяната на всяко правителство тя започва да развива активност срещу бившите управляващи. Явно у нас корупцията засяга единствено тях.

Кой дърпа конците?

Когато в страната се е развил такъв модел на управление, въпросът е кой се възползва от него? Тефтерчето дава отговор – Б.Б., Ц.Ц. и И.Ф. Но това е само едната страна на уравнението. Събитията напоследък показват, че ползвателите са временни и могат да се сменят. Машината, която три години и половина обслужваше едни политици, сега изглежда е извън техен контрол, но опасението е, че все още функционира. Тефтерчетата може би са сменени или са на нова страница, частните информационни структури са може би други (или пък същите, но със сменена лоялност), докато медиите май са си пак същите. От това следва, че моделът може да подменя елементите си в движение и пак да се възпроизвежда, като запазва основните си черти: "една партия, една медийна империя, единен контрол върху тефтерчетата".

Популярна е версията, че политическите играчи са просто марионетки, които обслужват определени икономически интереси на едри бизнесмени. Т.е. скрити интереси управляват, а политиците изпълняват. Това е опростенчество, обаче. Политическите действащи лица са ключов фактор в модела и без тях той не би могъл да функционира. В този смисъл и политиците и бизнесмените, и медиите, и частните "информационни" структури са почти равностойни елементи в схемата: всеки един от тях влияе върху съдбата на другите. В теорията това е известно като "мрежова структура" и проблемът с нея е, че се губи отговорността. В някакъв смисъл всички са колективно отговорни. Демокрацията обаче няма механизми за реализацията на такава колективна отговорност. Освен гражданския протест, оставката и новите избори.

Възможно ли е ново начало?

Нали имахме протести и оставка преди изборите през май: защо новото начало не се получи? Назначението на "медийния магнат" Пеевски за шеф на ДАНС демонстрира, че разграждането на модела се отлага. Той изглежда е останал същият в медийно-информационната си част, докато партийно-политическата му шапка е подменена. Към нея – освен БСП и ДПС – се присъедини и Атака, която оглави комисията срещу корупцията и започна – предвидимо – да се разправя с политическите си опоненти. Волен Сидеров като чели е тунингована версия на Филип Златанов, при която тефтерчето е интернализирано. Функцията и на двамата обаче е същата.

Някои вярват, че новите ползватели на модела са решили да го разградят цялостно (явно по-късно). Злополучното гореспоменато назначение, а и събитията след него, говорят по-скоро в полза на това, че новите ползватели се окопават във властта, възползвайки се от изградения вече модел, а разграждането му остава за бъдещи времена.

Възможно ли е тогава ново начало изобщо? Едни нови избори, сами по себе си, могат да доведат до политически размествания, но дали ще спрат възпроизвеждането на същия медийно-тефтерен управленски стил? Ясно е, че с напълно нови партии, медии и корпоративни структури няма да се сдобием, колкото и да сменяме изборното законодателство. Подобни опасения не бива да се използват за извинение за бездействието и запазване на статуквото. Това, което трябва да се направи е следното:

1. Основните партии да се договорят за деполитизация на назначенията в регулаторни, съдебни и други независими органи. Тези назначения трябва да стават на професионален принцип и на базата на широк партиен консенсус, като се вземат под внимание и аргументите на авторитетни организации на гражданското общество в съответната област. Водещо трябва да бъде умението на кандидата да отстоява своята независимост и да следва закона и морала.

2. По отношение на медиите, управляващите да спрат да се възползват от услугите на медийни империи, като гарантират медиен плурализъм, конкурентна среда и свобода на словото. Ако това не стане, всеки управляващ ще се оплаква, че "спонтанното" медийното обслужване, което е получавал, докато е на власт, се е превръщало в злостна атака срещу него, когато се раздели с нея.

3. Основните партии да се договорят да изолират от политическия процес – поне временно – инженерни политически структури и анти-европейски, ултра-националистически партии, които правят политическия процес непрозрачен, безпринципен и объркан. В такава мътна вода медийно-тефтерният модел на управление става доминиращ.

Това са и параметрите на един принципен консенсус между политическите субекти – управляващи и опозиция. Той трябва да бъде и скрепен с решение за предсрочни избори, които да дадат едно съдържателно ново начало на българската политика. Отлагането на тези избори просто дава време на "неполитическата" част на медийно-тефтерния модел да се окопае и да обсеби новите си ползватели.