България като мина "Ораново" - концесия в ръцете на злосторници

Днес е ден на траур за нацията заради трагедията със загиналите миньори и на радост за управляващата коалиция, която най-после осъществи една своя близо 8 седмична мечта: опустелият парламент осъмна без протести за първи път от тяхното начало преди месец и половина.

Консумирайки правото си на узаконен от самите тях платен отдих от бремето да бъдат мразени безплатно в центъра на София, управляващите напуснаха яйцеубежището на жълтите павета, където се криеха след едно яйце, хвърлено по др.Мая Манолова. То ги стресна толкова, че нейният началник Михаил Миков употреби като по време на война правото си на изявление в националния ефир заради тази „агресия”.

Ако питате мен, това яйце отговори на вечния философски въпрос за първопричината, те. дали яйцето предхожда кокошката или обратното. Стана категорично ясно, че кокошката е онази, която (по)ражда полета на яйцето.

Инкубаторът на властта може да пустее формално, но се мътят още яйца след запъртъка, който родиха изборите на 12 май.

И как няма, нахалството на върхушката им има граници. Това е видно от факта, че ги прекрачват.

В студиото на БНТ тази сутрин лицето на путинофилството в България Светлана Шаренкова, издател на в. Русия” и основен надзорник по чистотата на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) в София, направи наистина научно ( като за нея) откритие. Тя установи, че в България имаме див Дикенсов капитализъм.

Машаалла, както казват арабите и колегите й по най-дълго управление на България в годините на подарената ни от СССР демокрация. От нейните уста откровението звучи като признание, макар тя да не си дава сметка за това като видна представителка на русофилския ни „елит”, преклоняща се пред всичко руско. Защото, ако има държава в Европа, където наистина вилнее див капитализъм, пришпорван при това с държавни юзди, това е именно Русия на Путин.

За износа на див капитализъм от същата държава у нас, при неравновесие в търговията в съотношение 10 към 1 в полза на Русия, да не говорим…

Привържениците на прокремълската коалиция във властта обичат да побеждават с цената на всичко, но най-вече когато друг плаща цената. Почти като СССР, който победи през Втората световна война ( проливайки кръвта предимно на собствения си многонационален народ, изтребван като вражески още преди нахлуването на хитлеристите).

След онази победа, която си остана единствената морална опора за съветско-руския патриотизъм днес, СССР се разпадна поради нищетата на собствената си милитаризирана до безумие икономика, сенилността на не по-малко безумните си управлявящи и неустоимия центробежен за съветския народ пример за ефективност и висок стандарт на живота в лагера на врага- включително на победените, като Германия и Япония.

Победителите, за които цената няма значение, не са научили нищо ново. Петата им колона многократно е побеждавала България през по-голямата част от 20-тия и 21-вия век. Сега се канят се да защитават яйцеубежището си и събират сили на жълтия пясък за новия сезон на сблъсъка със сънародниците на жълтите павета.

Тъжно е да се каже, но днес България наподобява мина “Ораново”.

Страната е взета на концесия от доказани победители във войната срещу националния ни интерес да се върнем достойно в Европа след като бяхме въдворени насилствено в съветския лагер .

Тъкмо те носят най-голяма отговорност за факта, че някогашният национален мираж „България на три морета” днес е устойчива реалност с обратен знак: „България на дъното на европейските класации”.

Тъкмо те са управлявали най-дълго при прокопаването на прехода към несъстоялото се „светло бъдеще”, за което прехвърлят вината на „всички”. Вместо в тунела да видим светлина, виждаме сал една Светла и други подобни тъмночервени семафори на кръговото движение по релсите, заложени от нашите победители в тяхната държава.

На всичко това хиляди граждани се противопоставиха с площаден присмех, натъкнал се на озъбения им триумф на облекчение от днешната им победа парламентът да осъмне най-после без протести. На „игнорирай Волен”, отговориха с „игнорирай усмивките и продължавай да злобееш”.

И все пак не мисля, че ще се смеят последни.

И знаете ли защо? Защото дори и съветският народ, когото побеждаваха толкова години с многомилионни убийства и репресии собствените му управници, претендиращи да изковат насилствено със сърп и чук “новия съветски човек”, накрая победи ( частично, засега, но все пак), като  избра положителния пример на успелите народи, някои от които бяха победени в жестоката война.