Късата пола на столетницата

Няма по-ясна изява на столетния комплекс за малоценност от упоритостта, с която в БСП тикат на витрината на вековната си физиономия нетипично млади като за нея лица. Получава се като при онези жени, които на преклонна възраст се появяват с къси поли на публични места, въобразявайки си, че могат да заблудят и дори да възбудят някого.

От това правило няма изключение на върха на БСП през целия преход. Вече четвърт век упорито разкрасяват столетницата с издигане на хубавци, като Виденов, Първанов, Станишев. Ако се направи една изложба от фотоси на прегръдките им по площади и бузлуджански пикници, спокойно може да се озаглави: „На баба сладурчетата”. Не случайно сладурчетата се бяха закичили с пионерски връзки на сглядата на старопланинския връх тази година.

Неистово се опитват да внушат чрез шашмата с пробутването на шепа млади физиономии пред камерите, че това е лицето на столетницата. Но се разминават с известната на всички сбръчкана действителност.

Този факт точно, като при ефекта на късата пола, се видя от контраста между младежката енергия на протестите срещу властта и неравната битка на шепата нейни защитници да създадат атракция с обратен знак на пилоните ( на НДК).

Ако беше вярно, че БСП е демократична партия, както нейните говорители упорито я хвалят на медийната сергия, тя трябваше да има демократичен механизъм за излъчване на типичните за нея лица на върха си, а не да си слага пудри, като Вигенин например.

Вчера един невръстен червенобузест здравеняк „отсрами” пред телевизионните камери контрапротестиращите с непосилен напън да внуши телевъзторг от „прекрасните неща”, които тази власт (вече) била направила за бъдещето му. Постигна ефекта на вица- колкото е по-абсурден, толкова е по-смешен.

Днес, театрално начумерен като възрастен човек, младият Вигенин успя на същото поприще. Изпълнявайки повелята да демонстрира твърдост, той наля масло в огъня на конфронтацията ( срещу която от „Позитано” уж се борят), обещавайки, че протестиращите нямало да постигнат същото.

Вигенин се изкатери още едно стъпало нагоре в оспорваното състезание за най-голям партиен гаф. Това предпоставяне на неотстъпчивостта, от която ще му се наложи да отстъпи, му се пише в биографийката заедно с неадекватното му изказване за промяна на българската политика спрямо сирийската криза, от което бързо се отметна. Както се извъртя от закрилата си за посланиците с досиета, Или както се случи с виртуалното му нападение срещу една телевизия с лъжливо конкретно обвинение, за което беше принуден да се извини.

Играта на криеница зад млади лица е признание за безсилието на червения консерватизъм да подмлади ентусиазма на масите. Истината е, че БСП разчита цинично предимно на два електорални резервоара: на хората от третата възраст, каквито има в изобилие в застаряващата България и на бедните, каквито най-дълго управлявалата през прехода партия държи в обоза си в достатъчни количества, за да има огризки и за сателитите й, като ДПС и Атака. Иначе казано, без да си го признава, БСП се кръсти благодарно в храма си на Бузлуджа, че в България е пълно със стари и бедни хора, по чиито гърбове и в момента се катери наперено в социологическите класации.

На върха на пирамидата са се разпльокали фараоните на червената аристокрация, които, като истински робовладелци, избират да стоят на сянка. Те предпочитат да хвърлят от засада гръмотевици, вместо да влизат в обсега на медийните светкавици.

Един пример: в битката за спасяване на най-важния тотем на съветското влияние у нас, Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА), БСП нито веднъж не изпрати някой от своите „генерали”. Упорито и целенасочено мобилизира за целта младежи. От тях не се очакват познания за миналото, а „чисто минало”, т.е. липсата на такова, за да нападат опонентите си от позицията на личната невинност за престъпленията на комунизма.

Началниците им обаче, съзнавайки своята уязвимост, се крият зад кулисите и ги насъскват да човъркат под ноктите на опонентите им с подсказаните им сламки от рода на „ имате червена кал под ноктите,с които сте драпали да оцелявате, ние не познаваме лично комунизма, само маникюрът ни е червен, защото така сме по-интересни”.

Обаче дойде денят на истината. Той се се повтаря вече повече от 50 пъти: на улицата наистина протестират млади и одухотворени българи, колкото и да се опитват да ги омаскарят със злобни обобщения или нетипични за масата демонстранти изключения от усмихнатото правило.

На отстрещния бряг БСП успя да извади в своя защита Мишо Шамара и Кристиян Вигенин- двама рапъри на червения шлагер, които нареждат своите речетативи в различни тоналности, но с еднакво безсилие.