Неоптимистично за разсекретяването на "Галерия"

Неотдавна пак се чу, че ще бъде разсекретена разработката на ДАНС "Галерия", която нашумя през 2008 г. с разпечатките от мобилни телефони на журналисти и депутати. Тази "закана" се повтаря средно веднъж на четири месеца от миналия октомври, когато за пръв път подобно изявление направи говорителката на агенцията Зоя Димитрова.

Че за реалното разсекретяване е нужна политическа воля, е ясно, не е ясно обаче защо сега се говори за това като за току-що родена идея. Също така не е лошо да се хвърли поглед и към приложимото законодателство, както и към контекста. Иначе остава неприятното впечатление, че за пореден път се заявяват с широка ръка обещания, но накрая не се случва нищо.

Открити ли са службите за сигурност?

Първият естествен въпрос е дали има прецедент, свързан с разсекретяването на информация в съвременните служби за сигурност в България. Отговорът е отрицателен, няма такъв прецедент. През 2004 г. президентът отказа да разсекрети и предостави на медия докладите по проверката на Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за сигурност (НСС - предшественик на ДАНС) по аферата "Петролгейт", която бе въвлякла България в международния скандал с незаконна търговия с Ирак.

Пилатовският мотив за отказа бе, че информацията е класифицирана като държавна тайна и действително, върху документите, които видях в качеството си на адвокат по делото, двете служби бяха поставили гриф за сигурност. Извлечения, несъдържащи защитена информация и годни за публикуване, не бяха изготвени. Толкова за желанието на службите за откритост. Нищо, че журналистът, поискал тогава информацията, зае позицията на говорител на една от службите.

Впрочем забележителна е ревността по опазването дори на тайните от миналото, съдържащи се в архивите на Държавна сигурност (ДС). През 2002 г. тогавашният министър на вътрешните работи Георги Петканов отказа на журналиста от в. "Дневник" Христо Христов достъп до документи, съдържащи данни за убития в Лондон български писател Георги Марков. Две години по-късно директорът на НРС ген. Кирчо Киров му отказа достъп до документи от бившето Първо главно управление - и по двата случая документите бяха предоставени едва след постановяването на съдебни решения.

В периода след приемането на новия закон за разкриване и достъп до документите на бившата ДС (2006 г.) новосъздадената комисия започна да получава от службите и да предоставя документи с поставени преди 1991 г. грифове за сигурност. Тази информация не се смята за класифицирана по силата на закона. Простичко казано, службите не горят от ентусиазъм да разкриват секретни документи.

Достъпна ли е информацията, свързана с подслушвания?

Отговорът пак е - не. През 2001 г. Българският хелзинкски комитет поиска достъп до доклад на Главната прокуратура за злоупотребите със специални разузнавателни средства (СРС). Отговорът беше отрицателен и въпреки заведеното с помощта на Програма "Достъп до информация" (ПДИ) дело докладът не бе предоставен. Съдилищата приеха довода, че информацията била класифицирана като служебна тайна.

Впрочем документът беше поискан заради информацията за използвани 10 000 СРС-та през 2000 г., от които предполагаеми 2-3% са били използвани в наказателни производства. По това време нашумя друг скандал, предшественик на "Галерия" - около използване на СРС-та спрямо политици (случая с подслушването на Атанас Атанасов).

След друго дело, водено от пловдивски адвокати, стана ясно че и броят на разрешенията за използване на СРС, давани от окръжния съд, също е строга тайна. Върховният административен съд възприе този довод и информацията остана скрита. Същият беше резултатът от питането на гражданин на Шумен дали спрямо него е било разрешавано използването на СРС-та. Неговият случай и безуспешните му дела в българските съдилища бяха цитирани в решението на Европейския съд за правата на човека по делото на Асоциация за европейска интеграция и Михаил Екимджиев, в което България бе осъдена през 2008 г. заради неадекватен Закон за СРС. Но и изпълнителната, и съдебната власт са на мнение, че информацията за употреба на СРС е класифицирана.

Разпечатките - колко са достъпни и позволени?

Открит остава въпросът дали получаването на разпечатки от телефонни разговори представлява тайна или не. Една от версиите е, че в "Галерия" са използвани именно разпечатки, а не СРС. Това бе допустимо, когато действаше чл. 5 от Наредба №40 от 2008 г., според който службите можеха да получават разпечатки без никакво основание, само с писмено поискване. Този текст бе отменен през декември 2008 г. от съда по жалба на ПДИ, но беше в сила повече от 10 месеца. През пролетта на 2009 г. парламентът промени закона, с което окончателно постави точка на възможността за незаконно използване на разпечатки. Поне засега.

Един от въпросите около разсекретяването на "Галерия" е дали ще има още "галерии". Ако недомлъвките от министър Цветанов за нови промени в Закона за електронните съобщения представляват нова заявка за широко следене на електронните съобщения, то - лошо. Тогава разсекретяването на "Галерия" ще стане малозначителна тема в сравнение с откриването на нови възможности за злоупотреба.

Разсекретяването

Публикуването на класифицирани документи минава през процедура по декласифициране. По информация на на ДАНС комисия за преглед на документите е създадена още в края на 2008 г. Какво прави тя, кой е в състава й и какви са резултатите от дейността й е пълна мъгла. Интересни са и други детайли - колко страници е "Галерия" и какво е нивото на сигурност на информацията, съдържаща се в разработката. Нямаше пречка тези данни да се предоставят незабавно, но вече 10 месеца това не се случва. Ето защо нека се започне оттук:

- Кой беше в комисията и какво свърши тя, колко са страниците и как са маркирани?

- Какво е основанието за декласифициране на информацията, изцяло или отчасти?

Според закона класифицираните документи трябва да се преглеждат веднъж на две години (което май не се прави), като няма пречка при незаконно засекретяване да се пристъпи директно към декласифициране. При констатация на служителите, че оповестяването на документа няма да навреди на националната сигурност, той следва да бъде декласифициран. Но въвеждането на ясни критерии кога би произтекла вреда в една система, в която в продължение на десетки години се е засекретявало "за всеки случай", не е лесна задача.

Така през реалното разсекретяване на "Галерия" преминава и въпросът за реформирането на службите, откритостта на управлението и способно ли е новото правителство да продължи започналия с демократичните променени през 1989 г. процес на намаляване на полицейщината за сметка на гражданските свободи.

*Авторът е ръководител на правния екип на Програма "Достъп до информация"

От: http://dnevnik.bg/