Ще се съглася с бившия президент ( Първанов), който заявява днес във в. „Преса”, че сегашният президент (Плевнелиев) допусна политическа грешка- но не за ветото върху актуализацията на бюджета, а поради отказа на действащия държавен глава да проветри поверената му институция от мухъла на наследството, заварено там.
Под натиска на Бойко Борисов, дългогодишен ортак в тайни срещи и договорки с Първанов, Плевнелиев нито веднъж не засегна в своята предизборна кампания през 2011-та темата за ревизия на 10 годишния разгул на първановщината в държава.
Междувременно от прочистването на президентския екип от лица с ангажименти към Борисов ( т.е. с „благосклонно” отношение и към Първанов), се видя, че еманципацията на Плевнелиев от ГЕРБ е възможна.
В речта си пред паметника на Незнайния воин (символична еманация на комунистическия прочит на вкопаната ни под нивото на земята българска история с преклонена пред воинстващите съветски монументи глава), Росен Плевнелиев обеща в мразовития януарски ден при встъпването си в длъжност през 2012 г. именно да „проветри” онова, което заварва. За съжаление така и не го направи- поне не публично.
Мълчаливото съгласие на Плевнелиев с легендите за „праведния” Първанов сега му се връща с менторския тон на окуражения от липсата на каквото и да било възмездие за пълната безнаказаност на всемогъществото, с което предшественикът му се разпореждаше цели 10 години.
То не бяха поклони пред Путин на разпродажбата на България с единствен купувач през януари 2008-ма! Не бяха скандали с бракониерски и корупционно-спонсорски вкус!
То не беше демонстрация на лукс ( например под формата ловни пушки на цената на скъп автомобил)!
То не бяха безконтролни воаяжи по най-екзотични места на планетата с подбрани да споделят луксозните околосветски пътешествия медийни слуги ( а че са такива, това е видно от факта, че никога никой от медийния антураж на подкупващия с подобни почерпки президент не изкуши перото си да сподели с публиката спомените си)!
За практиката фирми на приближени лица на Първанов да печелят като за световно търгове и държавни поръчки, ( както и за съдебната практика някои подобни да бъдат оправдавани след явно разиграване на съдебен театър в търговията с влияние), да не говорим!
Все едно, че не е било, така излиза.
Щом му позволяват, Първанов явно ще си разиграва коня със самочувствието на инстанция, извисена в своята непорочност над всичко и всички.
Първановщината е първородният политически и съучастнически грях на Борисов. Без да се разграничи от него Плевнелиев ще си остане в плен на съмненията за границите, които са му поставени в демонстрацията на самостоятелност. Защото държаната в тайна от “простолюдието” близка връзка между Първанов и Борисов илюстрира онова, което всички наричат “задкулисие” безадресно, докато адресатите са много добре известни.
Това не е личен въпрос, а проблем от първостепенна важност, каквато е липсата на справедливост в държавата, разгневила повече от всичко българите- включително и онези, чиито протести Плевнелиев подкрепи.
Самият Плевнелиев не веднъж е констатирал тъкмо липсата на справедливост като въпрос на въпросите. Време е да си го зададе сам-това вече е личен въпрос.
Вземете последните новини.png)
