Въпрос на време

Всичко може да стане. Възможно е и да не стане нищо. Но много по-вероятно е занапред да бъде различно. Онези от блатото отказват да го приемат. Само че в политиката у нас започна активен тектоничен процес. Плочите се движат. Пластовете се разместват. Гневът – този заспал вулкан, се събуди. Той повече не може да бълбука в кратера си като претоплена вчерашна супа.

А на някои не им харесва, че протестите се били политизирали. Скрийте се, смешни хорица. За да ви стане по-ясно, да се изразим така. 9 септември не може да е винаги за вас. Но спокойно. Нашият няма да е като вашия. В буквален и в преносен смисъл.

Веднъж стомна за вода. Втори път. Трети. И винаги се разминава. Не може да продължава до безкрай все пак. Все някога клеясалата стомна ще се строши. Отровната стомна с лъжи, безсрамие и дебелоочие.

„Ние пак сме тук”. Т.е. – те. Да, тук сте. Усещаме ви. В бял автобус, зад стените на парламента или където и да е – зад полицейски кордон и щитове. Зад заграждения. Зад прислужващи медии. Зад една банка. Зад един грозен и неуместен паметник в центъра на София. Зад. Все сте зад нещо. Нещо, което да ви прави недосегаеми. Каквото и да направите. Само дето усетът за вредното ви присъствие набира скорост и се превръща в трайно отвращение. Макар и да не го забелязвате. Това отвращение е непримиримо, вярвайте. Дойде му времето да се прояви. Последствията от него може да не ви засегнат точно сега и веднага. Само бъдете сигурни, че процесът е траен и необратим.

Не отстъпвате. Тогава ще стане бавно и мъчително. Така го избрахте. Така и ще го получите  – като бумеранг. Оттук-нататък не се чувствайте изненадани.

Изненадата за вас ще бъде в това – кога точно ще се случи. Въпрос на време. Въпрос на време е за политическите Содом и Гомор.