И друг път съм доказвал с примери, че България е като една малка Русия – например по отношение на зависимостта на бизнеса от държавата, в който уж има пазарна икономика. Но няма как да не се повлияем за модела демокрация, „сделан” в СССР и подарен на България, при този огромен внос ( на корупционни практики) от най-големия ни търговски началник, способен да ни врътне кранчето и всякакви други шамари докато подлагаме и другата буза.
Ето че и във войната на властта с неправителствения сектор все повече ситуацията тук намирисва на продукт, внесен от бившите ни колонизатори. Кремъл настъпва срещу западното субсидиране на неправителствени организации в Русия и нашата жаба тук също вдига крак- нали се радва да е троянски кон, опитва се да си заслужи подковаването!
Като не можаха иначе да обяснят бликналата по площадите „народа любов” към тяхното управление, другарките и другарите от властовите кабинети се опитват да дискредитират гражданските протести с типичните за Путин и неговата компания антизападни етикети. Пуснаха руския шлагер за злодея Сорос в местен аранжимент и го надуват чрез всякакви пропагандни грамофони ( за да не кажа графомани).
Шамара, фронтменът на този правителствен рап, дори попрекали в старанието и извади антисемитската карта, но явно са му плеснали един зад врата да не се издава и набързо се извини за нерегламентираното откровение.
Но трябва да се признае, че поне по отношение на свободата на словото у нас е по-различно от Русия. Опитайте там да наплюете публично президента и ще видите за какво става дума!
Като журналист, предизвикал цяла президентска декларация срещу себе си ( в забравената от мнозина вече 2006-та година), най-сериозно ви обръщам внимание върху този аспект от напредъка на България. Днес е не просто възможно, направо е задължително президентът да бъде руган от всички възможни трибуни, свързани с властта.
Например държавният служител в СЕМ Иво Атанасов „размазва” държавния глава Плевнелиев в свои разсъждения в партийния в. „Дума”. В неговото положение като държавен служител (начело на БТА) , преди 20 години бях едва ли не обвинен в национално предателство заради критичната си позиция спрямо тогавашния президент Желев по отношение на свалянето на правителството на СДС и качването на власт на корпорацията „Мултигруп”, излъчила за премиер съветника на президента Любен Беров. И бях уволнен с чисто политически мотиви ( вече не помня, дали др. Атанасов е бил депутат тогава, но подобните му депутати от БСП и ДПС ентусиазирано вдигнаха ръка в полза на репресията).
Днес, слава на Путин, няма опасност от преследване на един държавен служител, нападащ публично президента на България.
Или пък да вземем някои посланици.
Има световна практика те да говорят само онова, което им е наредено. В този смисъл някой трябва да е наредил на Меглена Плугчиева днес да говори глупости в официозната ТВ7, твърдейки от позицията си посланик в Швейцария, че демонстрациите в България разваляли имиджа на страната ни на Запад.
Посланиците на Франция, Германия, Белгия, Холандия и САЩ в София ясно показаха, че е тъкмо обратното. Като посланик на ЕК на еднодневно посещение в България комисар Вивиан Рединг не остави съмнение че това е позиция на Брюксел. Обаче Плугчиева взима страната на изпълнителната власт, която драстично се разминава в тази оценка с президента Плевнелиев, според когото гласът на протестиращите граждани е важен и трябва да бъде чут.
Така че русофобите не са прави да твърдят, че тук всичко е същото, като в Русия. Преувеличават малко- у нас има свобода на словото, спонсорирана от Изток и то не от някакви си неправителствени организации, а направо от правителството, което си има не просто спонсор, а направо началник в чужбина.