Политическото падение на Станишев и неговата партия очевидно не е завършило своя окончателен цикъл, започнал с последните парламентарни избори.
След като грижливо подготви разрива си с Европейския съюз и с Европейската комисия, Станишев се превърна в най-(само)унизеният български политик, обръщайки се към същата тази комисия за помощ при евентуални преследвания срещу нарушили законите негови министри и съратници.
“Ако това настъпи – заяви бившият премиер- ще бъдат информирани европейските партньори на България, тъй като времето на Бай Ганьо отдавна отмина”
С присъщата на партията му ловкост да превръща и най-незначителната информация в дебела, опашата лъжа, само с това посредствено изречение сексимволът на бившето вече правителство СС е изрекъл няколко лъжи и най-малко една дезинформация.
Онова „това”, за което хленчи СС, Румен Петков се опитва да изкара политическа чистка, което си е чиста лъжа. Кражбите и корупцията нямат цвят, дори той да е червен.
Още повече, че от смесването на червено-жълто-зелените кражби на европейски фондове, държавни облигации, цели магистрали, гори и дори един връх, беззаконието на тройната коалиция доби бозавия цвят на онова вещество, което народът гнусливо нарича „лятна детска”, отвратено запушвайки нос.
Ако се случело Гагузов, Мутафчиев, Масларова, Юруков, Орешарски, Чакъров, Цветанов (не Бойковия!), Кабил да бъдат най-после изправени пред съда заради кражби, корупция и други дребни беззакония, облагодетелствали ги с милиони, на които целият народ се диви вече четири години, Станишев заплашва да звъни по петолъчката в Брюксел, в Страсбург, а защо не и във Ватикана!!!
Само че бившият прайм М. умишлено забравя, че Брюксел отдавна затвори за него тази превилигирована за „партньори” линия и даже все(ки)отдайната Меглена Кунева, която напоследък забравя свенливо да се похвали веднъж седмично според установена от самата нея цикличност, с „подкрепата” на Барозу, не е в състояние да направи нищо за изпадналото в беда коалиционно другарче.
Тъй като партийната памет на Станишев, а също и на обслужващите го доскоро медии, е доста къса, нека припомним агресията, която Станишев лично организира срещу ЕК през ноември и декември 2008 с помощта на същите тези медии.
Въпреки предупрежденията на Франц-Херман Брюнер, на ЕК, на писмата на Майкъл Лий и на всички дипломатични и не толкова действия, предприети от Брюксел, Станишев и целият му кабинет избраха не просто конфронтационно с ЕК поведение, но действия на революционни герили, твърдо решени да вдигнат във въздуха вражеската централа Брюксел.
„Колко е несправедлив Брюксел към София”, викаше на всеуслушание Станишев. „Отношението на Брюксел носи политически рискове от екстремизъм” (пак той). „Никога няма да приема ,при никакви условия….” И т.н. и т.н. Тези декларации бяха съпровождани и с дебело скроени лъжи от типа на „Нямаме никакви основания да смятаме, че българската финансова и банкова система са инфектирани от американската болест, увери Сергей Станишев германските предприемачи. Това е резултат от разумната и предвидлива политика на правителството, допълни той.”
Истината беше напълно различна, но всеки, който се опитваше да я разкаже в Брюксел, бе таксуван като предател, а защо не и шпионин. Станишев бе напълно забравил, че страната ни е вече членка на ЕС и брюкселските чиновници събираха независима информация по напълно легален начин и напук на желанието на кабинета.
По същото време обаче служители на Олаф получаваха директни заплахи в София по време на извършвани от тях проверки (невиждан за Брюксел прецедент!), а посещението на пратеника на Барозу Майкъл Лий през декември 2008 г. след съобщение за спиране от ЕК на близо един милиард по вина на правителството на Станишев, бе съпроводено с организиран от пресслужбата на премиера медиен линч върху брюкселския представител.
Тази пресслужба (за която, както сега разбираме, бил работил един особено прелъстителен младеж, син на афгански милионер ) изработила клеветнически скандални текстове срещу брюкселския пратеник още в деня на пристигането му и ги спуснала директно за публикуване на съответните „независими” медии (включително тъй наречените безплатни вестници, създадени предизборно за кратко).
Трябва да кажем, че един единствен вестник „Сега” не допусна организираното на най-високо равнище просташко оплюване и го порица силно.
Всички отдавна разбрахме, че Станишев е преди всичко некомпетентен. Но той изглежда не е и дотам умен, щом не е проумял последиците от собствените си антиевропейски действия, давайки вид, че вярва статутът му на бивш министър председател да му предоставя някакви възможности за контакт с цитаделата, която неотдавна се опитваше да взриви с набързо приготвен от партийни талибани коктейл Молотов.
Политическа чистка? В Брюксел отдавна са наясно, че политическият тайфун на тройната коалиция не само помете всички направени преди него назначения в държавната администрация, но ги замени единствено с постораздаване по обявена от нея самата схема 8-5-3, чрез която клановете й повсеместно окупираха всички държавно платени длъжности, стигайки до директорки на училища и детски градини.
Когато Станишев споменава в цитираната в медиите заплаха общо взето симпатичния и инициативен българин Бай Ганьо, осмелил се в началото на българското икономическо възраждане да отнесе своите дисаги из цяла Европа, за да търси пазари, експремиерът поредно накърнява българския национален дух.
Бай Ганьо, присмехът над когото се е превърнал в национален спорт за нечетящи политици като Станишев, няма защо да бъде поставян на стълба на моралния позор. Там Алеко Константинов е заковал други герои, Гочоолу и Дочоолу, автори на платени и купени избори, които по-прилягат на маниерите на тройната коалиция начело със Станишев. Бойко Борисов, чието качество да се изразява кратко и ясно оценяваме все повече, направи коментар, който се изкушавам да цитирам: „Засрами се, Станишев” .
Наистина, защо не го направите, господин Станишев? Поне опитайте! Може вашият жест, макар и ненужен, да бъде оценен като морално разкаяние за опропастената по ваше време държава и население.
От: http://www.kafene.net/
|