Кой стои зад Троянския кон

Докато ровех из документите на Коминтерна попаднах на нещо изключително интересно. Откъде, мислите, използва господин Лавров сравнението на България с «троянски кон»? Ами авторът на това сравнение е не кой да е, а другарят Георги Димитров!

Не вярвах на очите си! Като генерален секретар на Седмия конгрес на Коминтерна той изнася обстоен доклад, в който като сталинско протеже лансира идеята за «единния фронт». Този конгрес така е и известен, като "конгрес на единния фронт".

Идеята е проста и по сталински цинична: съюзяване с организации и партии, които биват постепенно унищожавани докато се работи заедно с тях.

Като генерален секретар Димитров е трябвало да огласи идеята и да обясни каква е целта за съюз с некомунистически партии. И той прави това доста откровено: да се създаде «троянски кон», който да проникне в лагера на врага и да го унищожи.

Целите на този метод са следните: свалянето на всички несъветски правителства чрез въоръжена борба и установяване на пролетарска диктатура във всички страни. Ни повече, ни по-малко.

На българите, имали  нещастието да зубрят за изпит обемистия инструмент на съветската инквизиция, наречен «История на КПСС», тия неща са известни. Това, което е известно на малцина, е че идеята е инспирирана от Германската компартия, чието състояние в 1935 година по време на Седмия конгрес на Коминтерна (две години след идването на Хитлер на власт) е било доста плачевно.

А Сталин е залагал изключително много на мечтата си за революция в Германия. Той е имал и доста основание за това: Германия е била претъпкана със сталински шпиони под маската на Коминтерна, които буквално са диктували във всеки момент насоката за действия на местната компартия.

Хитлер разваля безжалостно  плановете на Сталин като, не без основание, обявява Германската компартия за напълно зависима от чужда държава и започва поголовна чистка.

Германските комунисти от своя страна не намират «троянския кон» за много мъдра идея, след като е трябвало да се съюзяват с нацистите и да правят публичен своя съюз. Ръководството на компартията вече е било пренесено в Париж с безнадеждни перспективи за революция в Германия.

Ако някой от вас, драги читатели, си помисли че тия  обстоятелства са създали някаква  враждебност между Сталинска  Русия и нацистка Германия, то той е дълбоко заблуден. Валтер Кривицки, един отдавна забравен съветски разузнавач, началника на военното разузнаване в ГРУ за Западна Европа, отдавна е описал невероятните събития в ония години.

Той е публикувал толкова много разкрития, че за дълги години повечето хора, включително западни разузнавания и особено силно левичарска Европа, не са му вярвали изобщо. В спомените на Кривицки нерядко се споменава и България, особено във връзка със събитията около Стамболийски и ролята на Коминтерна в атентата в «Света Неделя».

Особено безпощаден е той към методите на сталинизма в испанската гражданска война, където е един от главните действащи лица на сталинското разузнаване, за което ще стане дума в друга статия. Разкритията му днес са достъпни за всички.

Една крайно любопитна част от тях е информацията за непрекъснатите тесни връзки на Сталинизма с нацистка Германия. Всъщност Сталин още от самото начало активно се е стремял да поддържа такива връзки с нацистите.

Така както той е подготвял германски комунисти за неизбежната революция в Германия, така лесно той е поддържал добри отношения  с нацистите като разрешава техни тренировъчни бази на руска територия.

Русия обилно снабдява Хитлер с природни ресурси, особено алуминий за немската самолетна индустрия. Нещо повече, на съветска територия работят няколко военни завода за същата индустрия. През този период от Германия Сталин е успял да се докопа и с някои изключително важни съоръжения  за тежката оръжейна индустрия. И това става заедно с тотална пропагандна война срещу фашизма, империализма и... социализма.

Не се учудвайте, прочели сте правилно. Още от самото начало Сталин гледа на всички социалисти по света като на троцкисти и ги третира с презрение и омраза. От там и неговото враждебно отношение към социалистическата Ваймарска република в Германия, срещу която той подготвя германските комунисти.

Така, когато господин Лавров пробутва не без нотка сталински цинизъм, че България ще е «троянският кон в Европа», той ни заявява две неща: първо, че той старателно е назубкал историята на КПСС, която в по-голямата си част е представена от сталинизма, и второ, като представител на неосталинския режим на Путин той изразява недвусмисленото си презрение към една бивша политическа пионка като България, на която не може да се разчита.

Ако беше чел Кривицки, господин Лавров може би щеше да налее малко мъдрост в съветските методи на своята дипломация. Може би.

От: http://www.kafene.net/