Тройна подкрепа

Президентът Росен Плевнелиев се превърна в основна мишена на дебатите при прегласуването на актуализацията на бюджета. Ветото, което той наложи върху част от текстовете най-вече заради липса на прозрачност по разходите, вместо да бъде повод за обсъждане по същество или да се използва като възможност още веднъж за разясняване на управленските намерения на правителството, беше употребено от БСП и ДПС за нападки срещу държавния глава в петък.

Очаквано ветото беше отхвърлено с помощта на половината депутати от "Атака" и пълна мобилизация на управляващите - общо 130 народни представители. Против бяха само 93-ма от ГЕРБ.

На фона на десетките автобуси, докарали симпатизанти на правителството в столицата и противопоставянето на протестиращите в опасна близост край Народното събрание, езикът на конфронтацията и омразата проговори в лицето на председателя на социалната комисия Корнелия Нинова, която чете цитати на Плевнелиев от 2010 г. в качеството му на министър на регионалното развитие по повод тогавашната актуализация и ги сравнява с мотивите по ветото му.

Министърът на социалната политика Хасан Адемов намекна, че държавният глава превърнал първоначалната идея за разделението на властите "власт власт възпира" във "власт опозиция подпира". Магдалена Ташева от "Атака" пък заяви "във ветото на президента виждам изречения на самата Кристалина Георгиева" (бел. ред. - българският еврокомисар), но най-краен беше председателят на БСП Сергей Станишев.

Той заяви директно, че Плевнелиев е избран "с тежки измами и манипулации и затова е послушен" и още - че бил "назначен да топли мястото за бившия вече премиер". Бившият финансов министър Симеон Дянков бил "изхвърлен като ненужен парцал", а пък Плевнелиев останал "последният мохикан, който иска да запази бюджета на Дянков". Лютви Местан повтори още веднъж тезата за политическия акт на държавния глава. "Къде е медиаторът на съществуващите различия в обществото? Къде е", попита риторически той.

Още предварителните коментари на лидера на "Атака" Волен Сидеров  по ветото съвпаднаха с тези на социалистите и на представителите на ДПС. "Играта на ГЕРБ е по-скоро игра напук, отколкото ход, който да търси нещо градивно. Господин Плевнелиев показа, че е по-скоро партиен президент, отколкото надпартиен, и в никакъв случай не може да бъде обединител на нацията", каза той в Ямбол през седмицата. "Росен Плевнелиев губи полагащата му се роля на обединител, придобива роля на политически инженер, става страна в реалното разделение на обществото", заяви в петък Сергей Станишев.

Сидеров обаче така и не събра смелост да дойде в парламента. От "Атака" не бяха много активни в дебатите, но пък затова атрактивни. Сред хитовете на Магдалена Ташева имаше и показателно - "ние намалихме цените на тока с 5%", като, без да иска, присъедини националистите към управляващите.

Нито един представител на "Атака" не се поява на заседанието на бюджетната комисия в четвъртък, може би за да не прекаляват с близостта си с управляващите. Но пък синдикатите и част от работодателите в четвъртък на заседанието на тристранния съвет за сътрудничество подкрепиха актуализацията. Само представителят на КРИБ имаше възражения.

По-рано през седмицата председателят на Народното събрание Михаил Миков се опита да увлече и Плевнелиев в чисто политическия дебат, като му изпрати покана да присъства на извънредното заседание. "Вашето участие, представянето на мотивите и защитата на вашата позиция ще са от безспорна полза – за народните представители, а и за българската общественост като цяло", написа той.

Държавният глава отвърна със също толкова внимателен тон, че очаква "истински, ефективен и по същество дебат" и че "от качествена и открита дискусия ще спечелят всички", но че мотивите му са обнародвани в Държавен вестник и са публикувани на сайта на президента.

Политическите ефекти

Ветото както и миналия път - при прегласуването на промените в закона за СРС (11 депутати от националистическата партия помогнаха за отхвърлянето му) изиска голяма мобилизация на "Атака", което постави на изпитание не само политическата позиция на Сидеров, но и целостта на групата, готовността на народните представители на националистическия лидер да го последват.

За разлика от друг път, когато от "Атака" се искаше да осигури единствено кворум, за да има заседание, а и след като ГЕРБ се завърнаха на работа и тази необходимост отпадна, сега ще трябва да се ангажират повече. Гласуването при избора на правителството, налагане на вето или вот на недоверие са били винаги мярка за определяне на политическите сили спрямо властта, макар едно вето да е все пак върху специфичен закон.

В случая обаче не е така, още повече че по думите на представители на ГЕРБ и БСП бюджетът в най-голяма степен отразява политиката, които искат да изпълняват. Дори да твърдят, че не са част от управлението, подкрепяйки актуализацията на бюджета, "Атака" определено не са част и от опозицията.

Волен Сидеров обаче виждаше нещата така - "ще има свобода всеки един колега да се изкаже и да гласува така, както съвестта му диктува и както обстоятелствата диктуват", каза той по повод ветото през седмицата. В крайна сметка половината от групата му - 11 от общо 23-ма, имаха съвестта и волята да подкрепят актуализацията.

Въпросът с мотивацията на националистите няма официален отговор, но е възможно тя да не е непременно в материално изражение. Според социолозите подкрепата за "Атака" отново е в дъното на скалата, което би следвало да я отказва от всякакви по-резки движения за преждевременен разпад на Народното събрание, защото участието й в следващото на този етап изглежда непостижимо.

През седмицата, случайно или не, но без видима причина, партиите на собственика на тв "Скат" Валери Симеонов и на евродепутата Слави Бинев - Националният фронт за спасение на България и ГОРД, обявиха, че ще се слеят. Фронтът не успя да прескочи четирипроцентовата бариера за парламента на 12 май само защото не му стигнаха около 16 000 гласа.

Между другото пред медиите двете формации не бяха силно критични към БСП, а дори предложиха следния коментар - "В БСП има много читави хора, но не им се дават постове - може би защото са много по-честни, отколкото се изисква в момента" по думите на Симеонов. Според него протестите в София били "породени само от едно обстоятелство - насаждането на представители на ДПС във властта. Друг е въпросът, че тълкуванията са разнопосочни. За нас причината е присъствието на ДПС във властта".
 
ГЕРБ спечелиха от ситуацията, защото именно те останаха единствените опоненти на кабинета, след като подкрепиха ветото на президента. Все още обаче са далеч от възможността да бъдат припознати като изразители на настроенията на протестите на улицата. Засега ролята им може да бъде спомагателна, но не и водеща.

В този смисъл решението на Плевнелиев да върне актуализацията освен финансовите му аргументи по същество му позволи да поеме инициативата, докато ГЕРБ се бяха оттеглили от прекия политически сблъсък, без това да е била целта му.

Сред депутатите от БСП има и такива, които предполагаха, че дори е по-добре ветото да не бъде преодолявано, за да не влизат в безпринципни договорки с "Атака" и да не стават за пореден път зависими от тях. Още повече че дори в средите на самите управляващи имаше разноговорене дали актуализацията на бюджета е наистина спешна и абсолютно необходима.

Ако това е така, Миков нямаше да насрочи първоначално заседанието, на което ветото трябваше да се обсъжда на 30 август, за да не развали ваканцията на народните представители. Аргументът, че ветото обърква сметките за бюджета за 2014 г., щеше да е валиден, ако намерението на председателя на Народното събрание да събере депутатите в края на август беше останало в сила. Според бившия депутат юриста Любен Корнезов Миков е допуснал грешка, като се е съобразил с предложението на ГЕРБ за спешно заседание.

А сега накъде

Преди гласуването в петък депутатът от ГЕРБ Цецка Цачева обяви пред БНР, че не изключва ГЕРБ да поиска вот на недоверие на кабинета в началото на септември, ако БСП, ДПС и "Атака" преодолеят ветото.

Тази инициатива със сигурност ще е обречена, защото за вот на недоверие са нужни 121 гласа срещу кабинета, т.е. националистите ще трябва да минат в лагера на ГЕРБ, за да свалят правителството. Вотовете обаче имат смисъл, ако целта е да се възбуди дискусия по дадена тема или пък за още по-сериозен натиск срещу ролята на крайни популисти като Волен Сидеров в управлението на България.

Или както казва бившият зам.-министър на финансите, а сега депутат от ГЕРБ Владислав Горанов: "Необходимо е от време на време българският парламент да бъде поставян пред изпитания, за да се види кой управлява."