БСП започна кампания в защита на руските интереси

Докато оставя без отговор по същество ежедневните обвинения в корупция и престъпно управление, разхищавало стотици милиони за абсурдни проекти напук на стагнацията и кризата, БСП започна контраатака, като пое топката от Путин, изпратената с ловък пас от Анкара, и застана като един... зад неговите интереси и против интересите на България. Хорото поведе президентът им (защото президент на всички българи той не е, не е бил и никога няма да бъде), вживял се в ролята на основен протагонист на тези проекти – с казването, че Путиновата манна енергийна можела и да ни подмине. След студена война цял един мандат Станишев веднага превключи на пълно съгласие и братска солидарност. Впрочем в левицата винаги е така: раздорите са за вътрешна употреба, за пред големия работодател Русия остава съгласието.

Социалистите поискаха изслушване на Бойко Борисов в НС относно съдбата на големите енергийни проекти, сключени от тях с Русия: за „Бургас-Александруполис”, АЕЦ „Белене” и газопровода „Южен поток”. В искането  „Южен поток” е кооптиран с "Набуко" за парлама – като че ли не се знае, че двата проекта са алтернативни и конкурентни, и реализацията на единия унищожава шансовете за другия – тъй че българската подкрепа и за двата си е чист нонсенс.

Най-парадоксална в случая е аргументацията, изразена персонално от Сергей Станишев. „Този, който работи срещу тези проекти, работи срещу националните интереси и за интересите на други държави, в това число и наши съседи” – заяви без капка срам бившия премиер. И даде ясно да се разбере, че става дума за Турция. Казване, което е блестяща реализация на поговорката: крадецът вика – дръжте крадеца. И което е всъщност намигане към „Атака”, а и към нормалните патриотично настроени българи: внимавайте, Бойко Борисов работи за турски интереси.

Пита се обаче какви национални интереси защитават проектите, сключени от Станишев и Първанов. И сключени по стар комунистически маниер: в коленопреклонни усилия да се подмажат на Путин. Така, както някога му се подмазваше Тодор Живков, като му предлагаше България да стане шестнадесетата съветска република.

Вероятно тук носталгичните поданици ще скочат и ще изкрещят: а, не, това вече е прекалено. Не – съжалявам, но не е прекалено. Все едно е дали ще бъдеш шестнадесета република или ще бъдеш изцяло зависим от Путинова Русия – в най-важната геостратегически сфера в съвременния свят – енергетиката. Точно това е целта на въпросните енегийни проекти, защитавани от родното ни Гоце и бившия вече Станишев като най-важи за националните интереси на България.

Само че кое по-точно им е важното? С какво примерно „Бургас-Александропулис” защитава българските национални интереси, след като се очаква България да печели от транзитни такси някакви жалки суми от порядъка между 35 и 50 милиона евро, докато Русия и Гърция, която поема траспортирането на петрола след Алексадропулис, ще печелят милиарди? И това при положение, че същия този петролопровод застрашава много, ама много сериозно единственият печеливш отрасъл в българската икономика, тъй като предполага източване на танкери в открито море – и като нищо може да бастиса туристическата индустрия по цялото южно Черноморие. Това го разбраха жителите на Бургас, които гласуваха на референдум против петролопровода – за съжаление с недостатъчна активност; разбраха го и жителите на Поморие, чийто референдум даде абсолютно категорични резултати при 60% участие – не го разбра само БСП, чието правителство сключи този неизгоден договор – и продължава да настоява, че същият бил в съгласие с националните ни интереси.

Как е защитен националния интерес в АЕЦ „Белене”, след като проекта бе спечелен от Атоменергострой при де факто опорочен конкурс, защото се изискваше изпълнение с руска техника? Защо руска – да не би тя да е по-съвършена или по-безопасна от франската или американската? Или случайно защото това ще бъде първия проект, с който руската ядрена енергетика пробива в страна от ЕС – е, добре, само че чии интереси се защитават тогава? (По-евтино щяло да струва, казаха тогава управляващите, тъй като щели да се използват вече построените преди двадесет и няколко години площадки и съоръжения – а сега се оказва, че вече се потрошени стотици милиони държавна пара тъкмо за разрушаване на въпросните площадки и съоръжения!).

И за какви български интереси може изобщо да става дума, след като руската компания спечели този нагласен търг срещу задължението да построи централата срещу 4,4 милиарда евро, а сега оптимистичните прогнози са за 8 милиарда, а песимистичните – за 10-12 милиарда – при това без прилежащата към централата инфраструктура от енергопреносители, без депо за радиоактивни отпадъци и без предвидени средства за нейното погребване след изтичане на проектния срок – които средства са най-често в размер две трети от необходимите за построяването й.

И още едно „без” – без частни инвеститори, съгласни да вложат парите си в този проект – та се наложи Станишев да хленчи за тях пред портите на Кремъл, а пък Путин, видите ли, ги бил планирал в държавния бюджет на Русия – далеч преди някой да му ги е поискал от българска страна... Може би някой ще обясни защо? Или може би руския самодържец е и пророк: вижда в бъдещето и знае, че на България ще й бъдат необходими тези милиарди – срещу държавна гаранция, незнайни лихви и експлоатация на централата до изплащането им – като токът се продава отново на българските данъкоплатци, които де факто плащат нейното изграждане.

И най-накрая още едно „без”: без разчети за икономическата ефективност на начинанието – без яснота на кого аджеба ще продаваме тока от тази централа, с която се силим да ставаме „енергиен център на Балканите” – след като и в Румъния отдавна се строи атомна централа, която ще запчне експлоатация години преди нашата; а същият този Путин предлага да построи такава и в Турция, при това при много по-изгодни условия в сравнение с българската.

Последното впрочем важи не само за атомната централа, но и за всички енергийни проекти, за които Путин и Ердоган подписаха нещо като декларация за намерения. По-изгодни защо? Ами просто защото турците не се братушки. Защото на тях не можеш да им пробуташ нищожни транзитни такси, а същевременно да им поискаш да ти дадат безвъзмездно цялата си газопреносна мрежа за нуждите на проекта – както опита Путин с прословутия „национално изгоден” Южен поток. Защото в Турция няма леко префасонирана комунистическа партия, която да е агентско представителство на Кремъл. Просто има интереси – например Ердоган има интерес да покаже мускули и да натрие носа на Европа, като прецака „Набуко” – след като кандидатурата на страната му за член на ЕС бе посрещната с такова отпращане към бъдещето, което няма как да не се изтълкува като мълчалив отказ. За него подписването на съвместен документ с Путин е послание – ето къде мога да отида, ако не ме щете при вас заради някакви си човешки права и някакви си емигрантски вълни. Обаче политиката си е политика, а сделката си е сделка – и Путин трябваше да се съгласи със съответната разумна цена, защото няма срещу себе си балъци и защото спрямо Турция е немислима поговорката: „Курица не птица, Болгария не заграница.”

Такава поговорка е мислима само и единствено спрямо България – благодарение на Първанов и Станишев, благодарение на разни бащи и деди, благодарение на самовъзпроизвеждащата се комунистическа партокрация, която имаме малодушието да търпим. И именно към тях – и към помнещите тази поговорка е насочено пък посланието на Путин, който – ако му се наложи, ще плати и реалната цена на Ердоган, но защо пък да не се опита още веднъж да мине тънко, като активизира омърлушените родни комуняги и проговори през техните уста: внимавайте, че ще изтървем златната кокошка, съкровените тръби могат да минат и покрай нас...

Това е, на което се разчита в момента. Това е, за което се потят Първанов и Станишев. И зорът е не за българските интереси, а за възможността Русия да продължи успешно да прилага енергийния си рекет в общоевропейски контекст. Да се спасят руските доставки от възможността да попаднат в конкурентна среда, което ще се случи, ако успее европейската стратегия за диверсификация на енергийните източници.

Що се отнася до България, там има един единствен интерес: да се запази пълната енергийна зависимост на страната ни от Русия – и в петролните доставки, и в газовите такива, и в ядрената енергетика. Защото при дереджето, до което го е докарал модерния свят, има практически пълно равенство между енергийна и политическа зависимост. И защото БСП съществува именно като агент на тази политическа зависимост – без нея ще повехне и електорално, и материално, и всякак.

(Между впрочем това е и историческия генезис на тази партия. Още от 1923-а, когато по руски указания нейните лидери Георги Димитров и Васил Коларов вдигнаха въоръжено въстание и веднага след началото му избягаха зад граница. И когато техните преки наследници спретнаха атентата в „Света Неделя” – най-големия и най-кървав  в европейски и световен мащаб терористичен акт в течение на десетилетия.)

Битката, за която се стяга в момента БСП, ще бъде тежка битка – защото предполага изгодни популистки ходове, защото при нея винаги може да се разчита на подкрепа чрез плашещи жестове от страна на Москва (например – на спиране на газовите доставки и тази зима) и защото чисто народопсихологически е лесно да се оперира с дълбоко вкоренени политически митове – като тоза за дядо Иван, дето на два пъти ни бил освобождавал – и също такива здравомислия, според които пък да се откажем от тези проекти означава да изпуснем питомното, за да гоним дивото. Тази битка ще бъде и първия сериозен тест за новото правителство и персонално за неговия премиер Бойко Борисов. По това дали той ще излезе с чест от нея или не ще проличи дали и доколко може да му се има доверие – както и дали освен с яки бицепси разполага и с някои други неща, много по-насъщни за един премиер – с усет за национално достойнство, с лоялност към европеските ценности и с нравствен кураж.