Frujin, http://www.frujin.com/?p=835
Не знам… Насилвам се да пиша, а ми иде да отида някъде и да се освиня до безпаметност, с надеждата да се събудя някъде другаде. Например, на някое хубаво място, където няма, и никога не е имало комунисти… Съвсем наскоро писах за Бай Иван и Надзирателя, за Оставка Кючек и за Затвора, в който живее огромна част от населението на тази държава. Боже, колко съм тъп!
R.I.P. бай Иван!
С него явно отдавна е свършено. Дори не помни кой е бил. Той е зомби. Послушна купчинка месо, едвам мъждукащ мозък и празни лукави очички, които светват само когато чинийката на пода е пълна с дневната дажба помийка. R.I.P. …
Не мога да мразя това, в което народа е превърнат. Имам всички основания, но на инат не мога. Просто съм отвратен и погнусен до крайна степен. Чувствам се маргинал за това, че съм възпитан да мразя кражбата, наглостта, алчността, чалгата, мързела, лъжата, секненето на улицата и сърбането на супата (и в бувален, и в преносен смисъл). Постигнал съм няколко дребни неща, които ми дават основание да се гордея, ако не пред друг, то поне пред собствените ми деца, и точно за това се чувствам маргинал. Чувствам се като парче лимон в кофа с лайна. Нооо .. момент!
Какво стана днес?
Много неща! Днес, комунистическата Мафия бръкна безсрамно в застоялото, вмирисано блато наречено България и извади пълни шепи тиня. После, с погнуса я разплиска пред храма “Александър Невски”. Местан се ръкуваше с онова, което за него са просто избирателни единици, докарани като добитък от къде ли не, и ги лъжеше, че всичко което прави – го прави за тях. И докато ги наричаше “приятели,..“, си бършеше припряно ръцете с бяла кърпичка. Гнус ли те е Местан? Гнус те е разбира се … И Станишев, и него. Гнус ви е, и знаете ли защо? Защото днес загубихте играта!
Колкото и отвратителна да е гледката на ходещо, бездушно и безмозъчно човешко тяло, не мога да мразя зомбирания бай Иван. Но мога да мразя тези които го убиваха в продължение на 70 години! Мръсната, червена зараза! Националните предатели и продажници! Комунистите и тяхната отродна мафия! Касапите с ватенките! Отцеубийците и калта на 20-ти век! Те трябва най-после да си платят!
Никога не съм ги мразил повече отколкото днес. Никога не съм искал да емигрирам за да спася децата си повече от днес. Но не, няма да го направя! Ей, червените, децата ми може и да заминат някой ден, но АЗ ще съм тук! Аз ще съм тук докогато и вие сте тук! Обещавам ви го! А, докато аз съм тук – вие не сте победили! Напротив, ще губите ден след ден! Направихте огромна грешка – ядосахте ме до крайна степен. И сега ще направя каквото зависи от мен за да си платите за всичко … и за бай Иван! Някой от нас веднъж каза, но вие пропуснахте да го разберете:
Вие сте на всеки километър, НО НИЕ СМЕ ЕДИН ДО ДРУГ!