Краят на „батко и братко“?

Примките около еврофондовете се затягат. Само през последните няколко години бяха започнати множество промени, които целят постепенно да ги превърнат в реални инструменти за промяна и растеж. Една от причините е почти пълния контрол, който държави като Германия, Холандия и Финландия вече имат върху тях и смяната на цялостната им философия. Вместо просто бастиони на защитени интереси, те все повече ще се насочват към реалните сектори на бъдещ икономически растеж. Друга причина за затягането на контрола са изключително острите реакции на западните данъкоплатци през последните години, които губят всякакво търпение към южните и източните държави, където много от парите потъват. Този натиск за промяна вече се вижда и в новите правила за фондовете: обвързването им с ниски нива на дълг и дефицит, насочването им към реални резултати, а не просто единични безполезни инвестиции, нови системи за контрол. Сега към това можем да добавим и създаването на европрокуратура, която ще се занимава с нарушенията при тяхното разходване.

Промените около инвестирането на европейските фондове ще имат особено отражение в страни като България, макар това още да не се разбира. По нашите земи диагнозата „батко и братко“ е неотменима. Цели правителства се крепят на идеята за колективно ограбване на фондовете, а медиите ни бяха необратимо покорени именно с тях. Въобще, бруталната злоупотреба с тези фондове твърде бързо лъсна и едва година след влизането ни в ЕС през 2007-ма започна спирането им. Новата „тройна коалиция“ отново е обсебена от тяхното разпределение и ДПС така изнудва „столетницата“, че на практика разположи свои хора при поне две трети от разпределителните точки на европарите. Няма и грам съмнение, че ако можеше да изкара пълен мандат и това соцправителство щеше да преживее отново политическото унижение на стопиране на средства. Добрата новина обаче е, че макар твърде бавно контролът върху тези пари се позатяга и начините за злоупотреба с тях намаляват.  

Какво точно ще може да прави предлаганата европейска прокурорска служба, поне според първоначалния й замисъл? Прокурорската служба ще бъде институция на съюза като освен главния прокурор ще има и делегирани прокурори във всяка една от държавите-членки. Всички те ще бъдат напълно независими от националните правоохранителни и правораздавателни органи и ще имат пълна свобода на действие на територията на целия съюз. Основната им задача е да се грижат за защита на финансовите му интереси като в момента надделява разбирането за по-тясната интерпретация на това понятие (предимно еврофондовете). Техните правомощия ще бъдат широки и включват водене на самото разследване и повдигане на обвинения пред националните съдилища. Всички отговорни национални институции, които имат отношение към тези действия ще бъдат задължени да участват и съдействат. При необходимост ще се включва и Европол, както и службите на други страни-членки особено, когато става дума за деяния в повече от една държава.

Някои от предложенията на комисията отиват още по-далеч и реализацията им ще е трудна. Например, делегираните европрокурори ще могат да функционират и като национални такива в обсега на правомощията си. Друга е идеята единствено те да имат правото да разследват и повдигат обвинения в ситуациите, когато са нарушени финансовите интереси на съюза. Това едва ли ще издържи при преговорите оттук нататък и по-скоро прилича на нещо, което ще се търгува в тях, но посоката е ясна. Много е интересна и разпоредбата, която позволява на европрокурорите да разследват и свързани деяния, които имат отношение към самите злоупотреби. Тази амбиция също ще срещне отпор от различни държави, но отново ясно се вижда общото движение. Със сигурност ще се запази предложението за самосезиране, което позволява бърза реакция и не позволява на неработещи или директно корумпирани национални структури да пазят нечий гръб. От изключително важност е възможността всеки да информира и сезира за нарушения европрокуратурата. Това могат да правят дори физически лица, което в случая с България би било от особена полезност.

Амбицииите на комисията на този етап изглеждат твърде големи и вървят срещу желанията на немалко от старите страни-членки, които не желаят да допускат толкова силна фигура в собствените си правни системи. Дори Германия и Франция имат резерви, а британците не искат и да чуят за идеята. В същото време обаче те са под натиск реално да започнат да се справят със злоупотребите с еврофондовете, които хвърлят голяма сянка върху репутацията на съюза. Последната криза изостри много сетивата на собствените им граждани за прахосването и злоупотребите с тези пари и по-ефективно разследване ще бъде необходимо. Възможно е на първо време идеята да се реализира между определен брой страни-членки, което ще бъде юридически кошмар за изработване, но посоката на развитие е ясна и гражданите на страни като България имат силен интерес от нейния успех. Остава да не позволят на собственото им правителство да се измъкне от този ъгъл, в който новия европрокурор ще го  притисне.