Как управляващите пробват да спечелят тази медийна война и защо няма да успеят

За будните хора в България не е тайна - в страната се води война. Слава богу, тя е само  информационна и засега в нея падат жертви единствено тиражите на някои проправителствени медии и няколко журналистически съвести. От успеха или неуспеха в тази война зависи обаче много повече от бъдещето на едно правителство, едно партийно ръководство с големи амбиции и една медийна група с неясни спонсори. От изхода й всъщност зависи бъдещето на гражданското общество, което показа първи признаци на истинско събуждане от десетилетия насам.

Още от втората седмица на тези уникални за България протести - без политическо лице и с чисто принципни искания - стана ясен начинът, по който управляващите смятат да спечелят този непознат досега тип война. В началото стратегията беше проста - скриваме символите на провала (Пеевски, Сидеров) и продължаваме напред с активен натиск по всички фронтове срещу инакомислещите. Сега, два месеца след началото, управляващите видимо имат нов подход. Дисекцията на тази нова медийна стратегия е важна не само заради това, което се случва в момента. За все повече политици и кандидат-политици става ясно, че политическия живот - и в частност постигането и налагането на политически тези - отсега нататък няма да е същият. В този смисъл това, което се случва по улиците, е трупане на жизненоважен "боен" опит.

Като всяка стратегия и тази се крепи на фундаменти, за които литературата използва метафората "китове", но аз от уважение към тези защитени видове избирам други бозайници - прасетата.

Малко изчистване на термините: фундаментите на тази нелицеприятна стратегия са различни от нейните методи, а именно класическият черен и розов ПР, омесването на полуистини с откровени лъжи, псевдоразследвания и откровени манипулации. Не влиза и директния натиск през през плащанията по оперативните програми на ЕС за медиите. Не влиза дори и пълното медийно игнориране на протеста (в момента запазено само за медии с над 80% тираж в провинцията) или неговият по-рафиниран вариант да се обявят за протести "срещу политическия модел" (последното е сложно, иска много анализи и дискусии, експертни групи и комисии - абе две-три години тежък бюрократичен труд).

Основният принцип на този втори етап от информационната война е създаването на медийна шумотевица, която да размие посланията и да подейства като димна завеса върху протеста. А както казва Умберто Еко, посветил една цяла лекция на тези шумотевици, тя е своеобразен и много ефективен вид цензура. "Защото само в тишината може да се чуе най-убедителния и доверен канал за комуникация - този от човек на човек".

Това, последното, управляващите и техните медийни стратези го знаят и без да са чели лекциите на автора на "Името на розата". Защото в страната на розите те имат на разположение прекалено много медии, за да си мълчат. И те не мълчат.

Основните съставки на шумотевицата, която трябва да приспи провинцията и да разколебае протестиращите в София, са три:

Произвеждане на медийни псевдосъбития

Изкарайте министър да говори на каквато и да е тема и няма сериозна медия, която да не прати репортер, а при телевизиите - цял екип. Вкарайте всички министри в такъв режим и новинарската емисия е пълна, а времето (при вестниците - мястото) за вътрешните новини си остава фиксирано. Вкарайте Орешарски на отчет в НС и отразяването е гарантирано, без да каже думичка нещо ново. Самото изказване не е важно, освен да е така запълнено с популистки ключови думички, че ако беше уеб страница, търсачките като Google сигурно щяха да я накажат за това. Правителствен спам? Да.

Много медии се оказаха неподготовени (засега) за такава атака, чието отбиване не е сложно, ако се задава класическия новинарски въпрос "и какво от това?". По-сложното е отбиването на евентуалните атаки от управляващите с обвинения за пристрастност. А това никой не иска - виж методите по-горе.

Имитиране на контра- и псевдопротести

Нека заявя нещо ясно - в София има един единствен спонтанен протест и това е този срещу правителството на Пламен Орешарски надвечер на пл. "Независимост" от 14 юни насам. Как го разпознавам ли? Спонтанният и автентичен протест е шарен, многолик, доста хаотичен и трудно управляем. В него присъства нехомогенна маса от хора - през стари седесари и зеленеещи активисти до обикновените зяпачи и симпатични (и невинаги съвсем трезви) градски луди. Такива не са нито "контрапротестиращите" пред НДК, нито тези пред президентството, нито футболистите пред централата на ГЕРБ. Не бяха такива и докараните на 16 август автобуси за проправителствената демонстрация край НС.

Псевдопротестът цели не само психологическа атака срещу опонента. Основната му цел е допълнителен шум и запълване на нови секунди от информационните емисии. Така медиите, включително основните телевизии, се оказват отново жертва на нещо между спам и измама - дори когато контрапротестът е съвсем видимо скалъпен, той отново получава несъразмерно високо отразяване (дори няма нужда да изчисляваме човекопротестоминути спрямо медийното време). Ако медиите накрая характеризират деня с нещо от типа "пореден ден на протести и контрапротести", целта е постигната, а знамената и плакатите - прибрани за следващия ден.