Фарс и кафяви вълни

Упоритостта, с която правителството на Пламен Орешарски отказва да си подаде оставката, подложи цялото общество на титаничен удар, от който на всички ни се замайват главите и ни звънят ушите.

Вече писах за това, че разумният политик не нагнетява напрежението до краен предел, вместо да си подаде оставката, не разсича чрез разделителни линии дълбоки и труднозарастващи рани в обществото, които опустошават възможностите за цивилизован разговор, унищожават приятелства, внасят раздор в семейства и въобще ни връщат години назад.

Но политиците, които са на власт в момента, не са разумни хора и ние, които сме на улицата, това си го знаем и затова и не можем да си траем.

Като общество, всички заедно имаме проблем и за да излезем от сегашната ситуация ще ни трябва цялата мъдрост и цялото търпение, на които сме способни.

Назначението на Делян Пеевски за председател на ДАНС разкри простата и неумолима истина – министър–председателят е кукла на конци, а конците изчезват някъде в анонимното кълбо от бизнес, политически и медийни интереси, в сенките на офшорките, съмнителните банки, медиите които крещят с цял глас, че черното е бяло, а 2+2 прави 5 и т.н.

Държавата е превзета от мафията и олигархията.

И изборът на всеки честен човек става кристално ясен и затова, понякога – много труден.

Премиерът Орешарски официално покани на „неформална среща“ журналисти. Не съм сигурен, всички ли разбират какво значи това, освен оксиморона, затова ще дам пример – ако се обадите на някого, с когото досега сте се виждали само по работа, да се видите на неформална среща,  то или ще ставате приятели, или ако човекът е от интересуващия ви пол, може да се стигне и до обмяна на интимни нежности.

Млади журналистки са ми казвали неведнъж, че бившият премиер Борисов много е обичал неформалните срещи и често се стигало до недоразумения. Неговите неформални срещи не бяха обявявани публично, а само в лични SMS.

Затова и стилистиката на разказа за срещата със сегашния премиер е като спомен от първа среща:

„Орешарски бе избрал тъмносин костюм, летни елегантни черни обувки, черни чорапи. Още щом седна, извади от джоба на сакото си кутия син „Давидов“ и запали страстно цигара.“

Премиерът Орешарски се срещна и с „всички видове протестиращи“.

Ако назначението на Пеевски е цунамито на трагедията на българската държавност, то репликите на Бисер Петното, че от него би излязъл един чудесен шеф на МВР, който с помощта на „ударни отряди“ да види сметката на „интелигентните“, е почти несмешен фарс, кафяви вторични вълни, чиито корени като трагедия можем да отправяме където си искаме, в който си искаме исторически момент, когато тиранията е била на власт. Предишната кафява вълна бяха идеите на Волен Сидеров и Атака за гражданските арести на протестиращи срещу правителството. Нищо ново и оригинално. Първата идея на всеки тиранин е била да се оправи с многознайковците, на които много им знае гагата и в случая оръжието е готово да играе по главите, на тия които работят с тях.

Миланов обясни, че не е прочел нито една книга през живота си, защото по думите му - който върви по следите на другите, не оставя път след себе си.

Премиерът отказа разговор в национален ефир, пред очите на всички, с протестиращите, искащи оставката му, а вместо това си поговори на затворени врати с „всички видове протестиращи“, разбира се освен с истинските. (А останалите за какво протестират?). И на самия разговор са си побъбрили за:

Забавянето на някои уволнения в стратегически предприятия и агенции, бавене на определени процедури, общуването между правителството и "всички видове протестиращи", поведението на гражданите и полицаите, нов обществен договор, нов изборен кодекс, бъдещето на държавната охрана СОД, проблемите в аграрния сектор, високите лихвени проценти и търговски цени и курсове за медиите "Кое определя една новина, като новина на деня"... 

Забравили сте лалугерите, делфините и Сорос!

Да изброим – неформална среща с журналисти, неформално МВР под формата на „ударни отряди“ под ръководството на криминално проявени (абе нямахме ли нещо такова през 90–те?), и официална среща на затворени врати с неформални протестиращи, които не искат оставкатата на правителството, среща на която се шикалкави около всичко друго, дори около въображаеми проблеми, но не се обсъжда най–нажежения въпрос – овладяването на държавата от мафията и олигархията и отговорността за това.

Какво е всичко това?

Това е подмяна. Все по–дребен, все по–жалък фарс и все по–дребни кафяви вълни.

Срещу това протестираме.

Как мислите, кой европейски премиер ще се срещне и ще се снима с Пламен Орешарски след срещите му с Михаил Михайлов (Шамара) и Бисер Миланов (Петното)? Кой ще го вземе насериозно? Може би някой премиер с прякор от бившите съветски републики?

Голям срам.

 И

ОСТАВКА!