МОЧА в розово помогна на българските медии да прогледнат

Нека ми е позволена малка равносметка на един граждански български успех…

От три години инициативата за демонтиране на Монумента на окупационната червена армия (МОЧА), подета спонтанно в интернет от граждани, като Валентина Маринова, биваше пренебрегвана от медиите. Без тяхното разгласяване на акциите за пробуждане на българите, те бяха осъдени на подигравки от антагонистите и от тази възможност активно се възползваха глашатаите на петата колона в добре смазаната им пропагандна машина.

МОЧА, както го нарекох в блога, междувременно стана популярно название на този тотем на колониализма.

От вчера, 21-ви август 2013 г., „съотношението на силите” на този фронт се промени.

Гражданите събудиха медиите с розова инжекция патриотизъм и те прогледнаха за онова, което не „виждаха”, когато на същото място организирахме във вакуума на медийното (не)внимание какво ли не: от боядисване и залепване на български знамена върху позорния надпис под ботушите на МОЧА, през симфонични концерти с руска музика и джаз еквивалент с американска.

Понеже прокуратурата търси „хулигани” и „престъпници” , боядисали в розово МОЧА, трябва да припомня, че никога не сме се крили. Моя милост е „развявал” българското знаме със спрей върху унизителните думи на благодарността за окупацията пред десетки случайни свидетели в светлата част на деня.

Нито една партия не ни подкрепи официално. Но на 21-ви август, след като два месеца демонстрираме с лозунга „Свобода или СССР” и „Вдигайте си чуковете” ( за чието авторство поемам пред прокуратурата личната си вина, която лесно може да се докаже тук в ivo.bg), ни подкрепиха гражданите. Стотици!

Гражданите превърнаха протеста на 21-ви август в признание за важността да се протестира срещу основополагащата причина за жалкото състояние на българската демокрация, закотвена на европейското дъно от петата колона.

Гражданите подеха инициативата за извинение пред Чехословакия със задна дата и го поднесоха пред посолствата на Чехия и Словакия.

Гражданите изненадаха полицията, която беше мобилизирана от властта да пази МОЧА от народната любов (на основание, че порозовелият паметник на Червената армия бил „местопрестъпление”) и „атакуваха” с розов бутафорен танк МОЧА носещата колона на петата колона в България.

Гражданите скандираха „демонтаж”, обикаляйки няколко пъти монтирания от сталинизма символ на съветското владичество в центъра на София. Скандираха и лозунги, които гражданите от инициативата за демонтиране на МОЧА скандираме от самото начало на протестите.

Но всичко това пак щеше да остане „незабелязано”, ако не беше едно важно обстоятелство: медиите в България прогледнаха!

Нямаше как да си затворят очите този път- направиха го световните агенции, телевизии и вестници.

А да накараш упорито мижащите български медии да се откажат от позата си на слепци за неудобната истина е наистина събитие от туземна величина, с което ние от племето на несъгласните със съветската окупация, се гордеем като причинители на тази оздравителна операция по фокусиране на българския медиен поглед върху червения влак в тунела, връхлитащ от миналото върху бъдещето на нашите деца.

Дори медиите на петата колона бяха принудени да споменат събитието- макар и със злоба, но нямаше как да го премълчат.

Партийният орган на Орешарски ( нали той сега им е официалното прикритие на БСП ! ) в. „Дума” пусна снимка на порозовелия паметник в рубриката „карикатура на деня”.

BNews, сайтът, поверен от Корпоративна търговска банка на вечния слуга на властта Николай Бареков, лаеше на верижката с презрителни квалификации за изцапването на „руските войници”.

В същото време обаче други медии, които доскоро биха удавили в капка червена боя подобна акция, показаха промяна, която за илюстрация искам да покажа с коментар във в. „Труд”:

Вандализъм и късогледство
Христо Кьосев
22.08.2013

Паметникът на Съветската армия в София осъмна за пореден път преобразен – боядисан в розово, като извинение за участието на български войски в потушаването на Пражката пролет преди 45 години.
Няма да закъснеят обвиненията във вандализъм и те ще са поредна проява на късогледство. Така, както навремето при комунизма народният съд осъди на смърт човек, който бе пуснал електрически ток по оградата на градината си и уби крадец.
Всички приветстваха присъдата. На никого не му хрумна да протестира, че цялата ни държава е опасана с ограда с електрически ток.
Да, боядисването на паметник е вандализъм, но нахлуването в чужда държава и потъпкването на порива за свобода на друг народ е много по-голям вандализъм – държавен.
И затова да не се брои, така ли?”