РАБОТЛИВИЯ МОНАРХ

(Веднага щом на власт в България дойде резидента на КГБ Станишев, лакомата муцуна на българския монарх отново щръкна в медиите, явно с увереност, че ще си върне и останалите собствености. Статията се публикува за втори път след 2008 гоодина.) 

Работят ли монарсите? Що за плебейски въпрос? Такова нещо може да попита само мизерен нещастник с червена кръв в жилите. Монарх – това значи синя кръв в жилите, божествен произход, власт от бога неоспорима, вечна и следователно наследствена, включително за всички законни, узаконени или незаконни копелета, оставени от монарсите през вековете.

Англия и досега се чуди какво да прави със стотиците джентълмени в камарата на лордовете които, законни или не, са призовани по произход да защитават бащинията си и не трябва да бъдат избирани.

Работа ли? За джентълмени това е по-скоро въпрос на ужас. Джентълмен – това означава «нежен мъж», тоест мъж не за работа. И ако днес една буржоазна класа от презрени новозабогатели си позволява да използва навсякъде същия термин, то е защото тя може само да имитира и подражава.

За монарха работата е долно нещо, присъщо на смъртните, на селяните и на градските класи, тоест на буржоазията, тая същата буржоазия, под чийто сатър хвръкна главата на крал Чарлс Първи в Англия и на Луи ХVI във Франция. Заради тия простосмъртни буржоа загубиха повечето от короните си Хабсбургите, Хохенцолерните и Кобург-Готите, а заедно с тях и обеднялата им аристокрация. Тия, които са успели да се хванат за последния вагон на историята, сега хитруват: дават автографи, плетат чорапи на една кука или ядат чорба на една софра със селяните. С една дума – вижте колко сме народни!

 България обаче, както винаги, е бам-башка. Без разни буржоазни революции и без капка синя кръв, новоизлюпената Ганювска следосвобожденска аристокрация тръгва да си изпазарува някое от мухлясалите династични вкаменелости на Европа за цар. И си намира едно, чийто наследник е днешния Симеончо.

И ето ти чудо на чудесата – той твърди че работи, и то здраво, за разлика от всички българи и цялата европейска аристокрация. И трябва да признаем – работи човека, за такива имоти кой няма да работи. За нула време си върна имотите, а после изсече и изнесе горите си, и то с помощта на най-анти-монархичната партия на планетата – комунистическата. Заедно с нея той дори намери и време да се черкува. Да не говорим с какъв труд той беше доведен и цопнат на власт от хората, унищожили царството на баща му. А това, което наистина шашна Европа, беше че по примера на най-долен буржоа-плебей той стана дори и премиер на парламентарна държава! Европа направо си глътна езика – един монарх зареза божествения си произход и стана простосмъртен! Тя и досега седи така – с глътнат език, като гледа как един монархо-комунист сериозно се труди докато поданиците му мързелуват. Какъв обрат в историята!

Но нека да бъдем диалектици до край:  в своето царство на чудесата той дойде  на вълната на народната любов, която му легна като камила и той я възкачи. «Помогнете, че душа не ни остана!» - плачеха с умиление българите и чакаха той да им спусне. Те и досега чакат. Но за да не правим българите чак такива будали, по последните уроци, които той им дава, че не са се трудели достатъчно, трябва просто да разбираме неговата дипломатична мъдрост: «Ум робува, ум царува, ум патки пасе!»