Свободата днес и тук 01 Февруари 2023  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

КОКТЕЙЛ „МОЛОТОВ”

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Димитър Пърличев

 След прочитането на статиитe „Прочистването на България....”  на Е. Сугарев от 29 юли т.г. и „Социален консерватизъм....” на О. Минчев от 07 август т.г. ме налегна обичайното, но този път по-продължително лошо настроение, подхранвано от сравнението: колко далеч е отишла нашата политологическа мисъл в „безпощадно точната” оценка на политическата ситуация у нас и развитието и в перспектива, а какво политическо невежество, обърканост, страх, тъпотия, песимизъм и отчаяние владеят огромната част от българското общество.

Типично робско общество, след 45 години социалистическо и 24 години „демократично” развитие. При това отнова на власт е силата, която  през целия този период на безконтролно господство над страната, я доведе до пълна морална, финансова, стопанска, демографска, екологична и всякакви други кататастрофи, поради което е заела последното място в Европа.

Е, каква отговорност и пред кого носи БКП (БСП е маска), след като този, който трябва да и потърси сметка, сам и дава властта, треперейки от страх пред нея? Който не смее да гъкне, тъй като срещу него са полицията, армията, тайните служби, администрацията и централните и местните олигарси и дерибеи, които той храни, за да го ограбват още по-жестоко.

Върху тези 20 – 30000 демократично мислещи, културни и почтени патриоти, осмелили се да протестират по улиците на София, бяха хвълени за момент  безпросветните, послушни, насъскани, нахъсани, готови за бой групи,  докарани с автобуси от провинцията под командата на БКП, ДПС и „Атака”, подсилени  с полиция, съд, прокуратура, че и с криминалните елементи на София начело с г-н Петното. И показаха лицето на „народа”, на който се опира БКП и кабинета Орешарски. Ситуация наистина безнадеждна.

Но да не преувеличаваме – провинциалният башибузук не е опасен, защото е за ден-два в София – много скъпо струва на организаторите. Много по-страшен противник е невидимият, но „безпределен български страх”, както точно го формулира д-р Л. Канов. Страх, просмукал се в гените на по-старите поколения, от зловещите следдеветосептемврийски нощи на 1944 година и ужасите в лагерите на смъртта по Татово време. Страх, който стиска за гърлата стотици хиляди софиянци, които си стоят в къщи, да не говорим за провинцията, където върлува башибозукът. Страх, който заключва устите на много от хората веднага, щом стане дума за политика. Мълчат, слушат, и ни звук, ни стон. Вероятно това са и негласуващите – стоят си настрани от политиката, а в същност провеждат най-идиотската политика – тази срещу себе си.

Втората група са тези, които в разговор се осмеляват да изкажат мнение (техният брой видимо нараства за сметка на първата група). Но те пък най-често ще ти сервират такива недомислия в оценките на политическите субекти, такива глупости или клишета, заети от медиите, че оставаш изумен от политическата обърканост и простотия на средностатистическия българин. И тук съвсем на място ще си дойде понятието (по аналогия с д-р Канов) „безпределно българско невежество”, което пък характеризира политическото съзнание на тази втора част от българското общество.

Третата група са властващата БКП и нейните патерици ДПС и „Атака”, заедно с всичките им симпатизанти. Това са от старците пред НДК, в главите на които няма нищо, ако се съди по повтарянето на едно и също изречение: „да се даде право...”, до младите невежи на Бузлуджа с вече пробуден нагон към властта и парите.Тук отдавна са захвърлени всякакви идейни маскировки и промени не могат да се очакват, освен в най-младото  поколение, всред което могат да се окажат като изключения умни, честни и талантливи хора с критична мисъл.

Тази група е била винаги на власт, освен в три случая след 10.11.1989 г., когато е била на власт неофициално. Най-характерното от многобройните й негативни качества е „безпределната комунистическа наглост” и „русофилството” (последното е маска на любовта към Путиновата олигархия, също толкова враждебна на руския народ, колкото БКП и червената и олигархия на българския), ярко демонстрирани от последното правителство на Коалиция за (по-точно против) България.

Четвъртата група на обществото – съд, прокуратура, администрация, полиция, армия, образование, наука, здравеопазване и пр. по принцип би трябвало да е деполитизирана. Но у нас е прието да е негласно с управляващите, толкова повече, че с всяка смяна на властта, ръководителите се подменят, ако не са „свои” хора.. Политическото разнообразие в нея е такова, че характерен политически елемент трудно може да се посочи. Все пак струва ми се, че „Корупцията” и стремежът към „Запазване на статуквото” са основните и характеристики.

Петата група е най-малобройната, но мислещата, честната, обезспокоената за бъдещето на страната, патриотично настроената част на обществото, чиито най-добри представители виждаме на протестите срещу правителството. Тя е нововъзникнала, предимно млада, многолика, разнообразна, антикомунистическа, антиолигархична, ориентирана към Европа, поради което „свободолюбието и евроориентацията” бих посочил като най-характерните и качества.

Всичките пет групи обаче притежават в най-висока степен един общ недостатък – почти не познават най-новата (и най-важната) история на България след 09.09.1944 г. (с незначителни изключения). По-точно казано познават я донякъде, но в непълен, изопачен, извратен, фалшифициран вид, поради което тя за нищо не може да им служи. За това своевременно са се погрижили другарите, така, че сега разполагат с непросветено и неориентирано общество, което не може да им окаже организирано противодействие и което могат да манипулират както си искат.

А тази история има защо да крият. Истината е, че от всички източноевропейски страни България понесе най-тежките удари на комунизма, поради това, че българските комунисти се оказаха най-верните еничари на Кремъл. А фактите са потресаващи, ужасяващи, но премълчавани, а ако някой посмее да каже нещо, все ще се намери кой да му затвори устата с думите: – айде стига с тоя пещерен антикомунизъм!

И най-лошото, мълчат просветените професионално, тези, които би трябвало да говорят и пишат. Мълчат или от страх (а има за какво), или защото устите им са запушени с пари. И изпълняват ролята не на народни просветители, а на народни заблудители (рядко изключение са „Български хроники”, т.4 на Ст. Цанев – пример за достойно изпълнен патриотичен дълг). Така, че при последна сметка тези 20 – 30000 протестиращи са практически изправени срещу цялата останала инертна маса от българския народ – страхлива, апатична и политически тъпа. На какво могат да разчитат при това положение?

В един момент, не зная по какви странни асоциации на паметта, може би тъкмо поради това отчайващо съотношение на силите, ми дойде наум за Съветско-Финландската война през зимата на 1939–1940 г. Тогава Бащата на народите решил да направи добро на финландския народ, като му предложил да го освободи от капиталистическото робство. Но финландците не оценили жеста на другаря Сталин и отказали. От загриженост за финландските работници и селяни, той изпратил Червената армия да им занесе свободата на тепсия. Но неблагодарните финландци постъпили още по-неразумно – посрещнали освободителите си с куршуми. Поради което станали причина 3 милионна Финландия да се окаже във война с 200 милионния СССР. И поставили малката си армия в безнадеждна ситуация – всеки финландски войник трябвало да воюва с поне 40 – 50 богатири.

Няма да говоря за войната, която била свирепа и се водила в жестокия студ на финландската зима. Начело с маршал Манерхайм, финландската армия устояла на червените пълчища и защитила независимостта на страната. В случая обаче за нас е интересна не историята на войната, а два детайла от нея: 1. обстоятелството, че в количествено отношение към софиянци, протестиращите в София се намират в положение, сходно с това на финландската спрямо Червената армия през 1939–40 година; 2. че срещу руските танкове финландците използват за пръв път евтино и ефикасно средство – коктейл „Молотов” (наречен така в чест на съветския външен министър тогава – Вячеслав Молотов). Това е най-обикновено стъклено шише, пълно със запалителна смес и фитил извън запушалката. Палиш фитила, хвърляш шишето върху танка, той пламва, богатирите излизат и биват безпроблемно разстрелвани.

Предполагам финландците не са вземали пленници – нямали излишни хора за охраната им. А и в студа и суровите фронтови условия, това било безсмислено. Никой никъде не съобщава колко хиляди руснаци са платили със живота си благородните намерения на другаря Сталин. Но „Страната на хилядите езера” се защитила от „освободителите” си и днес е богата и процъфтяваща държава (какъв парадокс – България, която на 09.09.1944 г. посрещна Червената армия като освободителка, от благодарност и издигна стотици паметници и 69 години години живя под животворните лъчи на българо-съветската и българо-руската дружба, днес е в кома!).

Политическите коктейли „Молотов”, които сега протестиращите трябва да започнат да хвърлят върху политически тъпото, уплашено и невежо българско общество, трябва да донесат до съзнанието на всеки, който се чувства българин, потресаващите истини за българския социализъм. А те са такива, че не могат да не взривят съзнанието му, да го накарат да мисли и да различава приятелите от враговете си, които са го довели до оскотяване. Защото цялостната истина за комунизма е най-силната противоотрова срещу него и е в състояние за няколко месеца да вдигне на крак българското общество, така, че на предстоящите избори БКП да получи само 12 – 14 % от гласовете. Тогава и в съюз с вярната си ДПС, тя ще остане в опозиция („Атака” е недоразумение, което ще отпадне).

На практика, политическият коктейл „Молотов” си представям като непретенциозно книжле от 30 – 40 страници, с по-къси странични стени на правоъгълника, формат ½ А4, закрепени с телбод и съдържащи 10 – 20 статии със сбито, но съдържателно изложение на престъпленията на БКП в различните сфери на обществения живот и негативният им ефект в съответните области. Предлагам работно заглавие:

                                      ЧЕРВЕНАТА ЧУМА

                                           В БЪЛГАРИЯ                                            

                                           (1923 – 2013)

На кориците трябва да има две дребномащабни карти на България – на предната – червена карта на лагерите и затворите по Татово време, на задната – известата черна карта с черепите, допълнена с новооткритите масови гробове.

Първият п.к. „Молотов”, във възможно най-голям тираж, може да бъде хвърлен още в началото на октомври, вторият и третият – в началото на ноември и декември. Финансирането може да се осъществи с доброволни вноски на протестиращите и съмишлениците им от страната. Така, че до изборите в края на годината всички, които мислят и се чувстват българи, да узнаят за чудовищните престъпления на БКП спрямо българския народ, за да си обяснят защо България се намира в сегашното си окаяно и позорно положение. И да проумеят защо кабинетът Орешарски няма право не на 100 дни, а и на 100 секунди. Тогава ще разберат и как да лишат БКП завинаги от властта – единственият източник на силата и, единствената цел и смисъл на съществуването и.

А примерът с със Съветско-Финландската война ще им напомня за финландците, жертвали живота си, но осигурили щастлив, свободен и достоен живот на своите деца и внуци – сега признателни и горди с подвига на предците си. И ще ги кара да се срамуват от страха си пред БКП и тайните и служби, прогонил децата и внуците им от райската градина, наречена България.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional