Никола Вълчев
Котето вчера пак повърна. То това не е повод за учудване. Тя си повръща доста често. Странното е, че повърна фасове. Абсурд, но факт! Котката е яла фасове. Нямам обяснение защо, но не спира да ме учудва.
В България през XXI век бе избран за директор на ДАНС Делян Пеевски. Ще се бори с корупцията човек, който аз поне не знам да е работил в друга сфера освен корупционната. И това се оказа абсурден факт, който учуди хората. Нямаха обяснение, но не спряха да се учудват и излязоха на улицата.
Дали хората излязоха заради назначаването на Пеевски или защото просто се стреснаха от собственото си учудване? Надявам се да е второто. Въпросът е как да се продължи това чувство на учудване и на какво точно се дължи то. Дали на абсурдното поведение на политиците или на стряскащото осъзнаване, че хората могат да имат и принципи, вътрешни правила и идеи?
Протестираме срещу правителството, олигархията, корупцията, наглото поведение и всичко останало извън нас, а май е време да протестираме срещу себе си. Да осъзнаем, че ние не сме приемници на външни сили, емоции и поведения, а предаватели. Ние избираме кое да ни накара да се учудим!
Една съществена разлика между хората и животните се крие в това, че животните нямат способността да се учудват (Sense of wonder). Откъде идва „усещането за чудо“? От факта, че имаме очаквания към реалността. Кучето, което един изрод е влачил с колата си няколкостотин метра, не се е учудило. То просто е приело, че някой го малтретира и се е опитало да оцелее по най-добрия начин. Примирило се е със съдбата си и е стиснало зъби.
„Още малко!“ Май звучи познато? Един президент в България беше казал, че ако се докаже, че е получил пари за кампанията си от олигарси и откровени бандити, ще ги върне. Май не ги върна. Един министър-председател в България беше генерал от пожарната и с доста съмнително минало, но това не учуди никого. Един друг министър-председател на България обеща, че ще ни оправи за 800 дни, но оправи само себе си и това не учуди никого, даже май доста хора му се възхищават тайничко. Назначението на Пеевски обаче успя да учуди. Което е хубаво!
Какво следва? Вече се чуват гласове, които казват, че протестите нямат обща идея, нямат лидер и т. н. А дали трябва да имат такива неща? Не е ли по-добре просто да завършим вътрешната революция и да си върнем способността да се учудваме и удивляваме?
После е по-лесно. После няма да имаме нужда от водачи, месии, национални лидери, исторически национални герои и светии и други подобни. Всичко онова, което сме правили и сме преживяли. И доброто, и лошото. И добрите дела, и грешките. Няма да имаме нужда да се тупаме по гърдите като горили и да викаме колко сме велики, защото сме направили това или онова. Няма да има нужда да изпадаме в истерия всеки път, когато някой посочи грешките ни. Ще ни е срам от тях, защото вътрешните ни принципи и морални правила ще ни помагат да не спираме да се учудваме. А ако обществото се стряска при всяка проява на абсурд от страна на политиците… Те май няма да имат избор, нали?