Свободата днес и тук 02 Февруари 2023  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Борис Христов: как ще живея с тоя скитник - сърцето

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Борис Христов, Божидар Кунчев

АВГУСТ

С прах в душата и прах по нозете,
с непоносимото слънце на рамото
аз съм тръгнал да стигна морето,
но от години седя върху камъка.

И в тръбата на зноя заслушан,
за бездомната моя покъщина
дом строя върху старата суша -
няма отиване, няма завръщане.

С есента ще угаснат тревите,
ще протегне свойто мълчание пътя -
пак ли в мен като зебри ще скитат
огнищата чужди, прозорците жълти.

Тухла по тухла - цял ден ще блъскам
и плодове ще посаждам над бурена.
Нека друг вместо мене да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.

Трябва най-сетне аз да узная
как ще живея с тоя скитник - сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето.

Божидар Кунчев: товарът на Истината е много тежък за носене

    Стихотворението е толкова дълбоко и въздействащо, че едва ли се нуждае от коментар. Но понеже и този август си отива, пак се сетих за него и затова си го преписах. И докато го преписвах, мислех си, че наистина, поне до този момент в живота на мнозина от нас, "няма отиване, няма завръщане". Отдавна тръгнахме да стигнем морето, но какъв беше този камък, че не допусна да се оттласнем от него и най-сетне да хванем нашата пеперуда. Заслушан и аз в "тръбата на зноя", който ще си отиде с падащите листа на септември, знам, че и занапред ще дочувам гласа на съдбата, че "няма отиване, няма завръщане". Но и да няма, има го пък другото - онова вътрешно отиване и завръщане, заради което Борис Христов сътвори Поезията си. Заради което и ние с него не се отказахме да вървим към Морето с надеждата си да узнаем как ще живеем "с тоя скитник - сърцето".
    Някои трябва да са узнали вече. Други като мен знаят, но и не знаят, иначе нямаше да си повтарят от години, че "няма отиване, няма завръщане". Трети предпочетоха пясъка, пяната и солта, с "която ни залъгва морето". Те са твърде много и някой би си помислил, че са за завиждани. Защото с илюзията се живее по-лесно, а товарът на Истината е много тежък за носене.
    Но каквото и да сме узнали или да правим, една е участта за всички нас - в края на деня август ще си отиде и ще пристигне септември, а ние пак ще сме същите. И всичко около нас сигурно ще бъде същото. Не би могло да бъде друго. Дори и някой да го съзре "другото", то ще се окаже привидност. Като привидното, което е животът, когато не е истински. Когато е отсъстващ, както пише Рембо.
    Утехата поне е, че си имахме един топъл август, което не е малко сред убиващата оскъдица на съществуването, когато с последни сили посаждаме плодове "над бурена"...

31 август 2013



 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional