ПОРТРЕТ ОТ КРАЯ НА ВЕКА

ПОРТРЕТ ОТ КРАЯ НА ВЕКА

Разяден от наркотици задушен от шеметни изпарения
спепелен до пламтяща звезда той догаря Свръх Новата
на три мрака - хаоса алчността и мъченията -
възлиза на трамплина и всичко започва отново

о пигмее на нашето време звездице на мрак и разтление
артисте с козе ходило разкривен в позата на демиург
панаирджийски апокалипсисе о принце на лунатици
скрий омразното си лице

все още е време призови Агнеца водата на пречистването
нека изгрее звездата на истината Lacrimoso-то на Моцарт
призови звездата на истината страната столистна
и нека бъде Епифания и Нова страница да се отвори

Превела от полски Вера Деянова

Точен, проницателен и всеобхватен - това е Херберт и в творбата си, с която казва своето ultimo adio на вече отминалото столетие. Портретът му, както го е нарисувал, има доста сходни черти и с оформящия се вече портрет на сегашното столетие, проходило твърде подражателски, защото и днес в живота доминират пигмеите. Защото и днес поглъщаме задушаващите ни и "шеметни изпарения" на панаирджийския апокалипсис, наречен още политика, корупция, липсата на мъдрост и памет, порнография. И преди всичко - мъчение!
"Бъди верен!". Това ни завеща Херберт, останал през целия си живот верен на собствения си призив. И когато се бореше против насилието по време на войната и след нея, и когато застана на страната на "Солидарност", и като че ли най-много, когато пишеше своята поезия и есеистика. Йосиф Бродски основателно твърдеше, че творчеството на Херберт показва, че "по-голямата част от нашите вярвания, убеждения, обществени идеи са плод на лош вкус". Истинският вкус, онази сила на вкуса, с която се утвърждаваше истината и доброто, Бродски ги бе намерил в поезията на поляците и особено в онова, което бяха сътворили Милош и Херберт.
Не ме е напуснала надеждата, че поети като Херберт ще помогнат на още много да култивират у себе си същия този вкус. Защото без него сме загубени. Защото, няма ли го този вкус, издигнат до равнище на лична философия и етика, както и на гражданска позиция, портретът на двайсет и първия век по нищо няма да се отличава от портрета на онзи, дето вече го загърбихме без носталгия....
Как ми се иска и на мен да не пресъхне онзи свещен извор, от който извира "водата на пречистването". Как ми се ще над него и над главите на уморения човешки род да не угасне "звездата на истината"... Както ми се ще и легионът от глухи да чуе най-сетне музиката на Моцарт - балсам за изтерзаните ни сърца, балсам, какъвто и са стиховете на поляка, когото бяха нарекли "ХЕРБЕРТ с главна буква"...

Божидар Кунчев