1 СЕПТЕМВРИ 1939

1 СЕПТЕМВРИ 1939

Седя в една от кръчмите
на Фифти-секънд стрийт
уплашен и несигурен.
Подлото време прогонва
всички умни надежди.
Страхът и гневът на вълни
се плискат далече над светлите
и затъмнени земи,
заливат живота на всекиго.
Противната смрад на смъртта
мърси септемврийската вечер.

Прилежното знание може
да ни разкрие какво
беше това престъпление,
дето от Лутер до Линц
превърна културата в лудост,
какво зло имаго създаде
психопатичния бог.
Аз съм стоустото зная,
което се учи в училище:
ако си патил от злото,
зло направи за отплата.

Тукидид в свойто изгнание
узна какво назовават
в речите демокрация
и какво вършат тираните.
Кухите думи, отправени
към безразличния гроб,
в книгата са разнищени.
Прокудено просвещение,
болка, превърната в навик,
власт некадърна и мъка -
всичко това се повтаря.

Във равнодушния въздух,
в който небостъргачите
високомерно прославят
човека от колектива,
езиците се надвикват
с безсмислени оправдания.
Но кой ще може за дълго
да ликува в съня си?
От огледалото гледат
ликът на Империализма
и на световната кривда.

Лицата, сбрани край бара,
се вкопчват в днешния ден.
Лампите трябва да светят,
музиката - да свири.
Всички условности бързат
да разкрасят крепостта
с домашна мебелировка,
за да не видим къде сме -
изгубени сред леса,
сред призраците и мрака
като деца изплашени.

Най-празнословните глупости,
които крещят големците,
са мъдрост, сравнени с мечтите ни.
Туй, дето Нижински, лудият,
някога писа за Дягилев,
важи и за нас нормалните.
Грехът, загнезден в костите
на всяка жена или мъж,
копнее за невъзможното -
не за вселенска любов,
а за любов на човек.

От мрака консервативен
в етичния ни живот
прииждат пътници с карти,
със своята утринна клетва:
"Не ще изменя на жена си.
Ще работя по-съзнателно."
Събуждат се комендантите
и продължават играта.
Кой ще ги пусне на воля?
Кой ще говори на глухите
и вместо немите, кой?

Аз имам само гласа си
срещу цял куп измами -
измама уж романтична
в главите на чувствени парии,
измамата на Властта,
опряла покрив в небето.
Не съществува Държава.
Сам никой в света не живее.
Гладът налага своето.
Ако не ни се умира,
ний трябва да се обичаме.

В нощта съвсем беззащитен
нашият свят се спотайва,
но пръснати в тъмнината,
рой светлинки иронични
бляскат - така Справедливите
разменят свойте послания.
Дано и аз, като тях
от Ерос и прах съставен
и обсаден като замък
от отрицание, лумна
с един утвърждаващ пламък.

Превод Александър Шурбанов

След името на големия поет, дълбоко почитан и от Бродски, следва прочутото му стихотворение "1 септември 1939". Стихотворението е доста дълго и допускам, че все забързани поради една или друга причина, някои няма да го прочетат. Затова и молбата ми е все пак да го прочетат. Съдържанието му е така актуално и днес. Будещо толкова размисъл, то ни изправя и пред тревогите и дилемите на нашето време, което все така с гласа на Одън ни казва:"Ако не ни се умира, / трябва да се обичаме." Иначе, както се разбира и от заглавието на творбата, поводът за нейното написване е бил онзи 1 септември преди 74 години, когато нацистите нападат Полша. Петнайсет дни по-късно и болшевиките я нападат и така страната на Мицкевич, на Норвид, на Милош, Шимборска и Херберт е трагично разделена от Империализма и "световната кривда", за които споменава Одън. Престанали да бъдем "чувствени парии", нека винаги да отхвърляме "измамата на Властта, / опряла покрив небето.". За да не се повтаря всичко, както пише Одън. И за да бъде животът на повечето хора "един утвърждаващ пламък".

Божидар Кунчев