Говори Пловдив: WATERSGATE И ДРУГИ ПЕТНА ПО ГАЩИТЕ

специално за kafene.net

Има един въпрос, който като деца иронично задавахме, щом някой много се изненада от нещо, което би трябвало прекрасно да знае, че ще му се случи, ако направи нещо безумно – въпросът гласи: „Кой ми сра в гащите?”

Та по подобен маниер сега банда идиоти създадоха истинска афера Уотър/с/гейт насред София, като многозначително задават въпроса: „Кой накара Роджър Уотърс да пише „Оставка” на Стената?”

Ами веднага ви отговарям, бе, пичове, ето кой: Сорос, Протоколите на ционистките мъдреци, Кама Сутра, Световната гилдия на русофилите и русофобите, Гог и Магог, Барак Обама и Франсоа Оланд, Мери Джейн и Алън Гинсбърг, Параграф 22, 23, 24, 25 и Останалите Световни Заговорници. Да не забравяме Улицата, Протестът, Народното недоволство, Интелектуалците, Децата, смлени на кайма от Машината и всички онези знайни и незнайни люде, които превърнаха думата „Оставка” в световна българска емблема през последните 80 дни. Включително всенародните любимци Мая Манолова и Сергей Станишев.

А кой накара Роджър Уотърс да отиде да се поклони на гроба на британския комунист майор Томпсън?

Не знаем, колебаем се между всенародните любимци Мая Манолова и Сергей Станишев, но не ни се вярва, `щото малко лимбизе ни се виждат и двамата – отговарят официално от Сборището на пловдивските мъдреци.

Даже не ми се говори по темата, граждани. Аз лично мислех, че концертът на Уотърс, независимо с надпис „Оставка” или без него, ще ентусиазира така феновете, та ще отидат и веднага ще срутят поне една Стена от Парламента, за да можем в Понеделник да започнем на чисто. Ама не стана така.

Е, скоро няма и да стане, помнете ми думата!

А ако някой много иска да разбере защо няма да стане, да помисли сам, писна ми да повтарям едно и също – и постоянно да има недочули, недоразбрали, недомислили и недое…и.

Така де, извинете за последното, ама като гледам как тъй нареченият Бивш Цар все повече изпълзява на обществен припек, колкото повече приятелите му комунисти се закрепват във властта, няма как да не ми става едно мило и родно на душата. И в мен все повече изпълзява и закрепва  подозрението, че ако досега като народ сме били по една или друга причина недое…и, то тая работа няма дълго да се търпи.

След панихидата за баща му, цар Борис ІІІ, в Рилския манастир, въпросният наш пишман Цар пак закаканиза тъпите си приказки как всички трябва да се прегърнем и гушнати да вървим напред. Абе, хора, то млада жена като ти се закачи на врата трудно пристъпяш накъдето и да било, камо ли да те вземат на любовен абордаж такива като него и останалите от бандитската му компания. `Ми те на тях джобовете им тежат като олово, лакоми са за всичко, особено за всичко чуждо, което видят, устите им се отварят като на оня прочут питон на Екзюпери, дето гълта слон, слонът обаче никога не им стига, затова винаги изнудват всички останали за още…..Как ще ги прегръщаме тия, бе? Пък и да ги носим напред искат…..

А самият Симеончо, вместо да излезе и да кажа пред гроба на баща си: Извинявай, аз те предадох с метаморфозата си от цар в изгнание на сътрудник с разни български и руски КГБ-та, предадох те с недопустимата си трансформация после от цар на премиер, предадох те като се прегърнах с комунистите, предадох те като се полакомих за пари и имоти, като лъгах и манипулирах българите, предавам те и в момента, като защитавам сегашното тъпо и нагло комунистическо управление…..та, вместо да каже всичко това, че и повече, той седнал да ми дава акъл как аз да се прегръщам с комунисти и ченгета, за да върви тяхната България все по-напред.

`Ми така, де, те, хората, на теб и на такива прости и бедни като теб разчитат, за да се изхранват. Иначе от Роджър Уотърс, който си е надвил на харча, трудничко ще вземат дори част от милионите, дето му ги тъпчат по джобовете Сорос, Гог, Магог и всички изброени по-горе – напомнят кибиците в Пловдив.

Вслучая те дори се позовават не на собствената си мъдрост и опит, а на списанието „Сайънс”, което пък се позовава на изследователски екип от американски и британски учени. След дълги изследвания те са установили, че „финансовите проблеми се отразяват на мозъка на хората с ниски доходи, като намаляват коефициента им на интелигентност с до 13 точки”. Цитиран е икономистът от Харвард Сенджил Мулаинтан, който заявява:  “Резултатите показват, че когато си беден, парите не са единственото нещо в оскъдица. Когнитивните способности също намаляват.“

Дори това да е лятна медийна партенка, граждани, то пак е вярно – всеизвестно е, че бедността сама по себе си може и да не е порок, но задължително ражда пороци, щото е пряко свързана с простотията. А ние с вас сме от толкова дълго време бедни – и съответно сме станали вече толкова прости – че дори не можем да си дадем сметка колко.

Президентът Плевнелиев също не постъпи добре като отиде на панихида в Рилския манастир, вместо при Роджър Уотърс да скандира „Оставка”. Сигурно наистина е смятал, че е там от уважение към един бивш български държавен глава – нормално поведение в нормалния свят. Само че цялата работа излезе, сякаш е отишъл там специално да налее вода в мелницата на Мут/р/иралото величество. „Започваме с президента, сега разговаряхме с него” – изтъпани се Симеончо пред медиите с внушението, че той и президентът са съмишленици в плана да спасят България, като ни накарат всички да се прегърнем.

Плевнелиев трябваше ако не сам да се сети, то някой от президентския му антураж да го предупреди, че завърти ли се покрай Симеон, задължително ще бъде употребен за благовидна и опакована в мазни думи, но иначе твърде нездрава кауза.

Иначе позицията на президента за Сирия е горе-долу прилична. Донякъде приемлива. Общо взето – най-доброто, което може да се очаква в сегашната недое…на ситуация в България и по света.

По този повод обаче винаги се сещам за Вацлав Хавел, чешки президент в не по-малко смутни времена. Той още от дисидентските си години беше известен с пацифизма си, но все пак открито подкрепи въздушните удари на НАТО срещу режима на Милошевич и войната на съюзническата коалиция в Ирак срещу режима на Саддам. Голяма беше изненадата от тази му позиция, но когато един журналист по-късно го попита „защо”, Хавел отговори ясно и недвусмислено: „Не бива просто да наблюдаваме диктаторите!”

Така де, най-малкото, което човек може да направи през живота си, за да има елементарно самоуважение, е никога да не оставя друг да му сере в гащите.

Оставка!