Възмездие за олигарсите – ключ към доверието на гражданите

С любопитство прочетох статията на г-н Радан Кънев „В защита на Реформаторския блок”, публикувана преди време във Faktor.bg и на личния блог на автора. Около протичащото дясно обединение висят много въпросителни, недоизказани мисли и премълчани истини. Те се превръщат в основателен повод за съмнения и недоверие.

Като професионален адвокат Радан Кънев е влезнал в ролята на партиен защитник на реформаторите, но когато в един процес се търси истината, не може да няма и обвинители. Лидерът на ДСБ  правилно е посочил и установил, кои са критиките към тях, но грешно ги тълкува. Политиците от това гръмко обединение  действително ходят на гражданските протести в София, но не са разбрали, защо недоволните са толкова настойчиви и защо профилът им е на интелигентни хора от средната и дребната класа. В действителност това са избиратели, които до сега са гласували безспорно за СДС, а през годините и за БЗНС, ДСБ, НДСВ, а някои от тях са подкрепили и ГЕРБ. Важно е, че тези хора, които повече от два месеца показват воля по площадите на България са всъщност разочарованите десни избиратели.

През изминалите 24 години на преход не можем да кажем, че добрите са били десните, а левите са лошите. Оказва се, че през тези години е бил създаден един политически миш-маш, който позволи създаването и утвърждаването на така наречения олигархичен модел на управление на държавата. Този модел има своите три опорни точки

- официалното му обявяване като държавна политика по време на правителството на Беров;

- финансовото му укрепване по време на правителството на Костов, чрез извършената в полза на елитите на ДС, БКП и ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз) приватизация;

- превръщането на олигархията в първостепенен политически фактор по времето на Сакскобурготски. 

За това вина имат както десните така и левите партии, друг е въпросът, че Радан Кънев въобще не намеква, че през този тежък преход даже не е имало истинско дясно и истинско ляво. Той говори за едно дясно, което ние си мислехме, че е дясно, а то реално обслужи интересите на лявото. Тогава възниква въпросът, това дясно заради което и аз съм бил народен представител от СДС,  ли е  онова политическо пространство заради, което сме били по площадите и продължаваме да бъдем? Всъщност това е въпросът, на който г-н Кънев не е намерил правилният отговор. Той всъщност не иска да признае, че и СДС и ДСБ са също част от проблема създаден в държавата. За този олигархичен модел на управление вина има и лявата БСП, но и условно десният СДС и техните производни формации.

Олигархичният модел беше отглеждан като крехко цвете от началото на прехода. Ако назовем представителите на олигархията в момента ще видим, че това са хора, които са известни още от мутренските времена. Някои са започнали  възхода си като кредитни милионери, други са били просто мутри и поставени лица на ДС,  активни комсомолци и стопанска номенклатура на БКП. В по-ново време пък се появиха внуците и децата им. Всички те през годините на демокрацията до сега бяха в положение на печеливши. Никога  смяната на властта в държавата не е довеждала до промяна на тяхното благосъстояние и комфорт. Напротив  финансовият  и икономическият им просперитет непрекъснато се е увеличавал. И от там самочувствието им, че са недосегаеми за българските закони, че законите са за гражданите, но не и за тях, всъщност превърна държавата ни в посткомунистически феномен на мафиотска държава.

Всъщност Радан Кънев е прав, че големият проблем е в съдебната власт, но тя е следствие от установен политически модел. А на този политически модел му беше необходима такава съдебна власт и я създадоха политиците – сини и червени. Трябва да признаем, че когато бяха в опозиция ДСБ и СДС искаха в парламента промяна на съдебната система и Конституцията, но когато бяха на власт се задоволяваха с установеното статукво. С настървение излъчваха свои членове на ВСС, на Конституционния съд, главен прокурор и т.н. Същото се случи след време и с ГЕРБ. В началото на мандата си те имаха невероятната възможност да променят Конституцията  в частта й за Съдебната власт,  така че от тази прогнила Съдебна власт и помен да не остане. Но ГЕРБ се отказа и сега тази съдебна система си връща на Борисов и хората му с умножено десеттократно озлобление. Защото все пак по времето на ГЕРБ първият министър, който каза открито и директно, че съдебната власт е корумпирана бе Цветан Цветанов, независимо от обвиненията сега срещу него. До тогава нито един български министър не си е позволявал такава категоричност.

Факт е, че съдебната власт е корумпирана, но тя е събирателен образ и това, че тук-там има честни и почтени магистрати не променя образа й и негативното отношение на обществото, което я свързва с тежка политическа корупция.

Но сега конкретно по  защитните тези от пледоарията на Радан Кънев. Той казва, че Реформаторският блок (РБ, б.р.)представлява огромна опасност за статуквото в българския политическия живот. Това изобщо не е вярно, защото реално РБ е нова фирма със старо съдържание. Същността му са същите тези партии и техните производни – СДС, ДСБ, БЗНС, партията на Касим Дал, НДСВ в лицето на Кунева и т.н. Всички тези формации са част от проблема, който сега изкара хората по площадите. НДСВ,  от което се излюпиха и Кунева и Даниел Вълчев , превърнаха на олигархията, финансово укрепена по времето на СДС, в първостепенен политически ментор. ДПС пък, от което идват Касим Дал и Корман Исмаилов е събирателен образ на най-корумпираната част от българския елит – флагмана на родната корупция, еманация на симбиозата власт-пари-власт.

Радан Кънев като Матросов защитава сега Кунева и нарича тези, които говорят против нея „клеветниците”. Но нека прочете  какво е разкрил в книгата „Меглена Кунева. Задкулисието на прехода” „клеветникът” Антон Тодоров. А след това да каже, кое в това разследване е клевета – номенклатурното й минало и семейство, номенклатурното й развитие след 1989 г., или, че като еврокомисар направи приемането на България в ЕС при изключително неизгодни условия и т.н.

Какво се получава реално – само преди няколко месеца, по време на изборите Иван Костов  разпъна Кунева, посочи я  като последната червена кукувица, а сега приемникът му в ДСБ Радан Кънев се превръща в политически адвокат на същата тази кукувица. Кънев е интелигентен човек, да прочете Библията – там е казано: „Не си създавайте кумири”. Умният човек се отнася с недоверие към процесите,  умният политик търси генезиса на процесите.

Но да видим кой е Касим Дал и можем ли с лека ръка да го отделим от това, което 23 години беше ДПС – абсурдно. И тук съвсем не става дума за национализъм. Кънев казва, че чрез участието им в РБ се укрепват стратегическите интереси на българската нация и се превъзмогва сегрегацията й. Но дума не обелва, защо в България има политическа партия ДПС, която е неконституционна и е флагман  на политическата корупция. Тя е резултат от съвместните усилия на Лукановото БСП и на СДС. Тези, които са паметливи помнят, че за да бъде регистрирана ДПС еднакъв принос, или еднаква вина имат и БСП и СДС. От там идва и проблемът за сеграгацията на българските турци. ДПС не е решението на проблема им, то не ги приобщава към българската нация, а напротив то се превърна в основна причина на тяхната сегрегация от българското общество. ДПС сегрегира турците, като им казва: „Ще бъдете богати, ще правите бизнес, ще имате работа, но трябва да подкрепяте само нас, за да сме във властта”. И в районите където властва Доган е ясно изразен този феодален модел – има един - два така наречени “патрони”, които дават работа на голяма част от електората на ДПС. Те получават поръчки  с помощта на политическата власт на ДПС, отчитат се на партията за това и така сегрегират етническите турци, затварят ги в един омагьосан кръг. ДПС не присъедини българските турци към българската нация, а напротив години наред работи точно в обратна посока – разединение и противопоставяне на хората. Затова  съм категоричен, че политиката на реформаторите в тази посока е грешна и защитните тези на Радан Кънев не издържат. Трябва да се върнем към изконните, исторически доказани форми на участие на българските турци в политическия живот на държавата. Те могат да бъдат леви, десни, центристи, либерали и т.н., да бъдат членове на различни партии. Но ДПС и производната партия на Касим Дал всъщност имат един и същ механизъм на действие – политическото им оцеляване минава през модела, турците да са отделени от българите. А верният път е точно обратен и  затова моделът на Доган и Дал трябва да престане да съществува. До идването на комунистите на власт през 1944 г. не е съществувала партия подобна на ДПС. Българските турци са били свободни да се идентифицират с различни формации и идеологии.

Но в отношението на Радан Кънев към ДПС се вижда дългата ръка на Иван Костов и това е  стратегическата грешка на реформаторите. Те искат да се повторят събитията от 1990 г., но да не е ДПС, а да е Народна партия „Свобода и достойнство”. С  приобщаването на тази формация към РБ Радан Кънев не решава проблема, а го подменя. Освен това да не забравяме, че Дал, като втори братовчед на Доган, беше дълги години негова дясната ръка  и е посветен във всички корупционни практики на ДПС. Когато влиза в политиката Дал  е обикновен гражданин. Сега, когато се отдели от ДПС той е богат като Крез, пуши пури по 20 см., има свой бизнес, с който може да финансира свое политическо начинание.

Когато  Радан Кънев поставя въпроса за единството на нацията, той не дава честен отговор, формацията на Дал спомага ли за това единство. Защото на среща в Пловдив с вицепремиера на Турция Касим Дал застана на страната на Ердоган, като подкрепи искането да се върнат вакъфските имоти. Ако Дал беше човек с българско национално самосъзнание трябваше да потърси справедливост и да попита и за имотите на тракийските бежанци останали в Одринска Тракия. Ето това е въпрос на дясна политика, защото става дума за частна собственост на български граждани. Радан Кънев подкрепя етнически партии изхождайки от това дали са му симпатични или не са му симпатични техните лидери, а не от това дали те са полезни и дали допринасят с нещо за единството на българската нация. Това не е позиция на модерен десен политик с ясна представа за националните приоритети на България, като страна член на Европейския съюз.

Но когато пледираме за националната кауза и за укрепване на българската идентичност, как да приемем, че редом до демократите в РБ стои и политикът на Меглена Кунева Йонко Грозев. Стана ясно, че именно той в качеството си на адвокат е представлявал нелегитимната и противоконституционна партия ОМО „Илинден” пред европейските съдебни институции. Национализмът и патриотизмът са съществена част от дясното мислене и политика. Но как да приемем тогава реформатор като адвокат Грозев, който защитава и приема като справедлива кауза откъсването на Пиринска Македония от България и признаването на исторически несъществуващото македонско малцинство и нация?

В защитната си пледоария за Реформаторския блок лидерът на ДСБ говори  за тежки последици от „сложните игри, тънките сметки и дългите пасове”. Но нека да видим, кой ги правеше тези дълги пасове и тънки сметки. Аз веднага отговарям – преди изборите Кунева е червена кукувица, а след изборите - стратегически партньор. Това не ви ли прилича на сложна игра, на тънки сметки и дълги пасове? Няма как да бъде обяснено по друг начин.

Кънев казва, че за 20 г. българската десница загуби лидерите си и позицията си на основна  политическа сила, но защо и как се стигна до тук, не дава отговор. Така е защото българската десница загуби избирателите си и затова изгуби лидерите си и обществената си подкрепа. Аз мога да дам като примери поне 4 - 5 причини и те станаха видни точно, когато ОДС управляваше. Когато избирателите ти вярват, атаките на твоя противник, каквито и да са те, се разпадат като сапунени мехури. До 1997 г. СДС беше сатанизирано от комунистите, те имаха специални директиви за оклеветяване на честните и почтени демократи, за  фабрикуване на компромати и лъжи срещу тях. Какво ли не се изписа, но хората не им вярваха. Но по време на управлението на ОДС избирателите разбраха, че лидерите, на които дадоха доверието си, ги измамиха. Защото през този управленски мандат не беше направено нищо срещу разрастването на мутро-подобната олигархия. Тогава нямаше бели якички, имаше мутри, имаше СИК, ВИС Корана инс, силови застрахователи. Цяла България беше пропищяла – биеха, убиваха, рекетираха дребния и средния бизнес, като отвратиха от демокрацията онези граждани, които повярваха, че ще могат да правят свободно честен бизнес. Точно по времето на ОДС тези мутри и групировки сложиха бели якички, точно заради законодателството прието и провеждано от сините. Тези думи ги казвам съвсем съзнателно като бивш седесар.Знам, че Иван Костов би възразил, би се възмутил от тези твърдения, но истината е, че той водеше лична борба, подчертавам лична борба, но само с „Мултигруп”, а не с цялата система и схема на мутроподобни субекти и фирми. Но войната с „Мултигруп” се водеше така, че веднага след като ОДС загуби властта, групировката на Илия Павлов възкръсна с такава сила, че сложи начело на държавата Симеон Сакскобурготски, или поне го финансира. Битката на Костов с „Мултигруп” реално стигна до там, че в една малка фабрика в Доспат, в която плетат пуловери, фирма на Илия Павлов, която притежаваше 53% от собствеността й, беше принудена с политически натиск да продаде собствеността си обрано на държавата, за да може тази фабрика да бъде взета от едно РМД, близко до тогавашния областен управител на Смолян, от СДС Веско Черкезов. Това е типичен пример как се водеше битката с „Мултигруп”. Едно предприятие от „тяхно” става „наше”. Това беше схемата. Тоест ставаше дума за битка за завземане на територии, а не за принципно решаване на проблема с мафията, като генезис и последствия. Този стил на водене на политика не напомня ли точно на това, в което днес сините критици обвиняват лидерите на ГЕРБ, но забравят кой от сините лидери първи го приложи. По време на управлението на ОДС не ставаше дума за смачкване и смяна на олигархичния модел, който набираше сила, а за пренареждане на играчите в този модел, но по начин по който тогавашните лидери на СДС виждаха нещата. Да не забравяме, че в този период Иван Костов беше приятел не на кой да е, а на самия собственик на М-тел Красимир Стойчев – виден представител на олигархията, човек на службите и задкулисието. Какво да говорим за връзките и обвързаностите му със Славчо Христов, ресторантьора, който получи на тепсия СИБанка по времето на СДС. В тази банка бяха заложени активите на 40-50 предприятия, тоест получавайки банката, взимаш и активите на тези фирми. Но аз питам г-н Радан Кънев, чия е собствеността на „Златни пясъци” АД? Там същият Веско Черкезов е голям началник. А  с чий капитал беше купен комплексът – с капитал на Славчо Христов. И случайно ли е, че Иван Костов има запазен един апартамент в хотел „Адмирал” и  отсяда там?

 Радан Кънев не може да търси доверието на избирателите и да пропуска факта, че след правителството на ОДС лидерите му станаха баснословно богати, благодарение на криминалната приватизация. Те не спряха олигархията, а създадоха закони, чрез които представителите й  да могат да кажат: „Ние сме чисти и нямаме криминално минало”.

Да не пропуснем и примера с кредитните милионери – законът за тях беше така направен, че те не върнаха парите, които са взели, а се издължиха 1000 пъти по-малко след въвеждането на демонинацията на лева. Взимаш кредит 100 хил. лв., а връщаш с лихвите 200 лв. примерно. И аз питам сега, може ли една група български граждани посочени по времето на Луканов да станат милионери и капиталисти, да бъдат така страстно защитавани и то със закон по времето на Костов и СДС? И вместо възмездие за кражбите, да не им се случи нищо. Сега голяма част от тях са мултимилонери и част  от олигархията, от която днес българите търсят спасение.

След ОДС на власт дойде НДСВ, което си беше олигархична партия, създадена от най-тъмните сили в Държавна сигурност и финансирана от „Мултигруп”. Царят се оказа агент на мафиотския български капитал и на руската политика за енергийна колонизация на България. Това и сега се вижда от подкрепата му за това правителство и на  проекта „Белене”. Симеон си е просто 100% руски човек. Затова вече се говори, макар и неофициално, че бившия цар, с неговия психологически профил, няма как да не е бил привлечен за сътрудник на руските служби. Те не пропускат такива, зависими от своите недостатъци хора, които след като си свършат предателската мисия, биват възнаграждавани за добра служба. В конкретния случай наградата се изразява в прехвърляне на собственосттта на имотите на интенданството на българския цар в ръцете на деградиралия бивш монарх.

Радан Кънев говори в анализа си със съжаление за едни 500 хил. българи, които гледали избора на Делян Пеевски в парламента за шеф на ДАНС, където нямало нито един техен представител, който да кресне от тяхно име срещу това назначение. Г-н Кънев, ако приемате така нещата, просто не сте разбрал смисъла на тези протести. Ако става дума за тези 500 хил. българи, сигурно ще ги имате като гласове с гювеча, който направихте от Реформаторския блок. Но не всеки обича гювеч. Аз например не ям патладжан, друг не обича чушки, а всички заедно най-много мразим политическите номади, превърнали политиката в селска бакалия. А такива г-н Кънев в Реформаторския блок дал Господ. Така че не е ясно как ще приемат този тюрлюгювеч свободните граждани, симпатизиращи на идеята за обединение в дясно, но на принципна основа. Ако   сте тръгнали да правите кампания за тези 500 хил. българи, значи си поставяте твърде ниски цели. Така излиза, че целият ви напън е да се влезе в парламента. Създаването на Реформаторски блок е много голяма и сериозна фирма, звучи помпозно, а изведнъж говорим за 500 хил. избиратели. Не че са малко и че трябва да останат без представителство. Реформаторският блок в тази ситуация показва, че не желае да управлява, а евентуално в най-добрия случай да участва в управление. Ако РБ желае да управлява ще му трябват поне още 1, 300 млн. избиратели към тези 500 хил. симпатизанти. А тези 1, 300 млн. избиратели Вие няма да ги намерите по този начин, защото гражданите, които са по площадите не искат да чуят нито за РБ, нито за който и било в дясно от познатите през годините лица. Заявката ви е много силна, но летвата е сложена много ниско. Посланието на Радан Кънев лично аз разбирам така: Ние не искаме да управляваме, а да участваме в управление. При тази ситуация трябва да се разберете с ГЕРБ и да им станете патерица. Но ако вие привлечете сами 1, 800 млн. избиратели, ГЕРБ ще ви станат патерица. На този етап аз не виждам как можете да участвате в друго управление освен в такова на ГЕРБ.

Възмущавате се, че обвиняват РБ, че е режисиран проект на някаква олигархия – да не на цялата, а на някаква и казах на коя – олигархията създадена и подкрепяна по времето на ОДС. Но партиите във вашия блок така са свързани с центровете на олигархията, че те не могат да излезнат от тези орбити и финансови гравитационни сили, които ги привличат са готови във всеки момент да ги употребят. Нека Радан Кънев да се закълне в най-святото си и да каже честно, ако Кунева беше  влезнала в този парламент, нямаше ли да бъде на мястото на Атака? Нейната партия е свързана и е производна на НДСВ, а те са пряко свързани и създадени от БСП, от олигархията и руските интереси. Няма основание Кунева да е извън тази коалиция и игра.

Съгласен съм с г-н Кънев, че РБ не са проект на президента Плевнелиев – неговите хора са Саша Безуханова, кръга, около Иво Прокопиев, но съвсем не съм сигурен, че РБ няма да се прегърне с хората гравитиращи край Прокопиев, като Цветелина Бориславова, Саша Безуханова, Светльо Божилов и други такива. Те имат обща закваска с фондациите на Сорос. В един момент РБ “стратегически и отговорно, в името на националния интерес” патетично може да направи коалиция с тези субекти. Но тава тепърва ще се види.

Защитникът на Кунева се жалва, че ги обвиняват, че са безпринципна коалиция, само за влизане в НС. Ами всичко, което изтъкнах до тук всъщност подкрепя това съмнение. Не мога да разбера какъв общ език могат да имат Радан Кънев с Боби Марков от СДС и примерно с Мария Капон, която зад себе си освен бившата комунистка Елеонора Николова я има, я няма един файтон хора. Или каква обща политическа програма може да имат условно десните партии от РБ с левеещите “зелени”. Ясно се съзира опит да се мултиплицира модела на ОДС - да се направи калабалък от много кухи партии, за да се пъчим каква голяма коалиция  сме. За подобни формирования българинът казва: голяма фирма – бедно положение. Затова Радан Кънев не трябва да се сърди, че ги обвиняват, че се компрометират със стари муцуни, които търсят слава на гърба на протестите. Ами, че вярно е това обвинение – и Кунева, Даниел Вълчев, Касим Дал, ако щете и Найден Зеленогорски, са доказателство за това. Ами нали зад гърба на Боби Марков от СДС наднича един Румен Христов, който е и част от ръководството на тази партийка, надничат хора като Бакърджиев, Софиянски,  Антоан Николов – все седесари, заради които хората намразиха дясното и сега са на улицата.

Надявам се, че Реформаторският блок няма да бъдат НИКОГА и ПРИ НИКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА в политическа комбинация с БСП и ДПС. Нека все нека си припомним, че Иван Костов е участвал в такава комбинация, прикрита под формата на национално отговорно, програмно или експертно управление, въпреки че преди това е декларирал, че това е невъзможно!. Реформаторският блок в открит съюз с БСП и ДПС никога няма да влезне, но не се знае в каква ситуация могат да попаднат, така че да поискат създаване на експертно или програмно правителство уж за спасение на държавата.

Подкрепям идеята, че демократите се нуждаят от единна нова десница. Това е точно така, но тя не може да се създаде със стар материал, с материал втора ръка. Веднъж минал през политическо управление, всеки субект е станал част от проблема – олигархичното управление, отвратило и разгневило хората. Но в защитата на РБ, необяснимо защо, Радан Кънев не споменава и дума за българската олигархия. Не е достатъчно да казваш, че ще се бориш с българската мафия – тя си има точно наименование – това е българската олигархия, която е създала престъпни връзки между политици, магистрати и бизнесмени. Но наследникът на Иван Костов и дума не обелва какво би предприел против олигархията – финансови мерки, законодателни мерки. Българският избирател не се нуждае просто от нова дясна партия, а от нова политическа програма, която да реши проблема с олигархията. И това е много дясна политика, защото освобождавайки държавата от тези финансови кърлежи, които изсмукват европейските фондове, държавните поръчки и  разпределят средствата между политици, магистрати и бизнесмени, ще се даде въздух и свобода на дребния и средния бизнес, който сега кара на фотосинтеза. Ликвидирането на този модел, създаващ олигарси, намирането на законодателни решения, които да  разгонят финансово фамилията на тези олигархични кръгове е единствената гаранция, че правиш нещо ново и че действително можеш да приковеш вниманието на хората върху себе си. Но г-н Кънев не казва нищо в тази посока. Нека да проучи политиката на Полша по времето на правителството на Качински и борбата им с едрия престъпен бизнес на бившата комунистическата номенклатура. Докато не ликвидираме финансово посткомунистическите капиталистически фамилии, като им поискаме отчет, как станаха баснословно богати, нормална политическа обстановка и нов обществен договор в България са невъзможни! Защото тази олигархия се състои от хора, които на времето твърдяха, че капитализма е див и варварски и сега, когато взеха и икономическата и политическата власт, те направиха капитализма такъв, какъвто комунистите ги учеха, че е – див и варварски. Те не търпят средна и дребна класа, те искат само един малък елит да управлява цялата държава по престъпен начин -  да си въртят далаверите, да са недосегаеми за законите, а останалите да опъват каиша. Но РБ и Радан Кънев подминават този проблем с олигархията. Но аз няма да премълча и ще кажа директно – българската олигархия икономически и финансово беше закрепена по времето на ОДС с приватизациията извършена изцяло в полза на едрата комунистическа номенклатура, в полза на синовете и дъщерите на елитите на БКП, в полза на част от офицерството и свръзания с Държавна сигурност агентурен апарат, и в полза на елититите на българския Комсомол. Ако се направи една карта, кой какво е приватизирал по времето на ОДС ще се види, че 90% от държавната собственост премина в ръцете на тези хора. След това по времето на НДСВ българската олигархия беше официонализирана като политически фактор номер едно, който почна да създава свои коалиции, политически партии и проекти. И ето така стигнахме до правителството на Олигарски – Орешарски. Той е същият политически продукт, който ние сме виждали  веднъж като тройна коалиция. За да се случи това нещо определено има олигархичните кръгове, които са бабаували на тази политическа конфигурация. И ги назовавам кои са - това са тези кръгове свързани с руската мафия, с руските енергийни интереси, защото тази коалиция, която сега ни управлява е руски проект за отделяне на България от Евро-атлантическата общност.. Това е най-опасната част от българската олигархия, свързана с руснаците, за прокарване на техния икономически интерес, за колонизиране на държавата ни, за прокарване на техни проекти в енергетиката. По този начин България постепенно ще се отдели от Европа и от НАТО, защото никой не гледа сериозно на една зависима от Русия държава. Ето това е проблемът – българската олигархия. И докато тя не получи адекватен политически отговор от една новосъздадена дясна политическа сила, от хора, които искат България да има средна и дребна класа, а не както Костов го правеше показно, или пък ГЕРБ, които пък ликвидираха даже малките наченки на средна класа. Ако не се появят такива политици, тези граждани, които са сега по площадите няма да намерят своето политическо представителство. Инак 500 хил. избиратели на Радан Кънев и Реформаторския блок може би са гарантирани, но ако няма още 1, 300 млн. гласове, те няма да могат да управляват. Ще управлява този, който убеди българските граждани, че ще потърси финансово възмездие от  българския престъпен олигархичен бизнес и че ще започне безкомпромисна операция “Чисти ръце за нов обществен договор”.