Защо не вярвам на Методи Андреев

Аз също с  любопитство прочетох позицията  на г-н Методи Андреев в сайта Svobodata.com „Възмездие за олигарсите – ключ към доверието на гражданите”.  Ако има по-добро обяснение на твърдението „Всички са маскари”, аз поне не съм го намерила. Г-н Андреев, когото иначе уважавам за позициите му, свързани с непосредствената му работа като председател на Комисията по досиетата, този път е надхвърлил нивото си на компетентност и се е предал на емоциите.

Не оспорвам заглавието на позицията му. Само се питам как си представя г-н Андреев това възмездие – нещо като Народен съд ли? И ако не точно така,  не подкрепя ли усилията на Реформаторския блок за разработване на концепция за реформа в правосъдната система? Операцията „чисти ръце” е само част от такава концепция.

Това обаче, което много  ме подразни е липсата на всякакъв анализ на обстоятелства и причини, наложили едно или друго управленско  решение при всичките „маскари”. Няма да коментирам много от очевидно корупционните практики на повечето правителства. Не мога да отмина обаче, коментар на „най-лошата” приватизация в Източна Европа, осъществена от правителството на Иван Костов. Бих помолила г-н Андреев да си припомни само, има ли държава в Източна Европа правила приватизация в условията на практически фалирала държава. Да си припомни, че той, както и аз, получавахме заплати от около 10-15 долара, а родителите ни – пенсии около 5 долара. Да си припомни, че имаше дълъг списък на предприятия обявени за ликвидация още от правителството на Жан Виденов (вкл. БГА Балкан), заради огромните дългове и дотации от бюджета на държавата. В подобни критични ситуации, анализирайки действията на някого, обикновено се питам, какво бих направила аз. Разбира се, съвсем виртуално. Вие питате ли се, г-н Андреев? Да си припомним, че всички нормални хора (не олигарсите, които Вие добре знаете откъде се пръкнаха), бяхме затънали до шия в блатото. И ръцете ни бяха в блатото, г-н Андреев.

Затова, когато говорим за чисти ръце, Вие, г-н Андреев, отказахте  ли да получите периодичните увеличения на заплатата си с парите от „лошата  приватизация”? Аз не отказах. Предполагам, че Вие също не сте. Затова нито моите, нито Вашите ръце са чисти. Ама приватизацията била „лоша”. Можело да се получи повече. Ами не! Едно нещо струва точно толкова, колкото някой дава за него. Това е пазарът. Ама предприятията били изкупени от олигарсите! Вие най-добре знаете, как парите са се озовали в техните ръце, и не им ги е дал Костов. Това вече стана ясно и за децата, и не случайно. Не може да стане ясно на бабите им, чиито мозъци с години се промиваха от т.нар. свободни медии. Тогава?

Тогава да чакаме поредния месия, който ще се появи и ще каже, че ръцете му са чистички, а пък ние ще блеем, докато осъзнаем, че са опръскани с кал!

Сега е време за избор, г-н Андреев. Важен, критичен избор. Вие си чакайте месията. Аз може да съм направила своя компромис, но съм избрала.