За ДАНС, секретността и още нещо

Като „тайно оръжие на държавата” определи ведомството си новият шеф на ДАНС Цветелин Йовчев – след първата си работна среща с вътрешния министър и главния прокурор. Той гарантира, че ДАНС вече няма да парадира с дейността си, да участва в публични акции и да реализира задържания – каквато бе практиката на агенцията досега. Йовчев изяви желание нейната дейност да бъде изцяло засекретена, като дори помоли медиите да престанат да пишат за ДАНС.

Желанието за секретност е обяснимо – особено когато си шеф на тайна служба. Само че въпросната секретност не се постига с декларации и молби към медиите да не подхващат темата и да се правят, че тайните служби не съществуват. Постига се със строг и ясен вътрешен регламент, лоялност от страна на служителите, спиране на информационните течове, конфиденциалност при провеждане на операции – колкото и успешни да се те, и спазване на законите от страна на съответните тайни агенти.

Абсолютно недопустимо и немислимо е обаче да се иска конфиденциалност от страна на медиите. Медиите са за това, за да търсят информация и да я споделят с обществото – колкото и конфиденциална да е тя. Не медиите, а тайните служби имат задължението да опазват своите секрети – но само ако и доколкото тяхната публичност накърнява националната сигурност на държавата, за която работят. Самоцелното засекретяване – особено когато става дума за дела, водени по ръба на закона и отвъд него – издава болест, а не здраве; нещо повече – говори за манталитет, наследен от едно време, когато тайните методи на тайните служби бяха използвани от държавата срещу нейните граждани, а не в техен интерес.

Дори ако приемем хипотетично невъзможното – че медиите се вслушат в съвета на Цветелин Йовчев и престанат да ровичкат около ДАНС в търсене на сензации, то значи ли това, че изтичането на тайни от агенцията ще бъде преустановено и скандалите ще останат завинаги в историята й?

Отговорът за съжаление е отрицателен – това няма да се случи, докато агентите в самата агенция са разделени на лагери: примерно на хора на Иван Драшков и хора на Алексей Петров. Или може би по-общо казано: на хора на стария режим и хора на новия. Или още по-общо: на хора на ДС и такива, които нямат нищо общо с нея.

Защото не би трябвало да забравяме как и защо бе създадена ДАНС – а именно: от Сергей Станишев във вътрешнопартийната му битка му за власт и влияние с Румен Петков – с очевидната перспектива да превърне ДАНС в свое политическо оръжие за разправа с политически противници и неудобни съюзници (случаят с Николай Василев, срещу когото агенцията започна разследване веднага след като отказа да подкрепи мърлявата сделка на правителството с Ирен Кръстева, е показателен в това отношение!). И с още две цели, пряко свързани с предишната: трупането на компроматни масиви, годни за използване по време на избори, и активното политическо моделиране – със същата цел.

Доколко подобен тип засекретяване е в ущърб на обществения интерес, личи от първия опит за такова. След срещата Цветелин Йовчев изрично подчерта, че не трябва да се очаква много от предстоящото разсекретяване на „Галерия”, решение за което бе взето лично от премиера Бойко Борисов.

Не трябва да се очаква – защо? Може би защото няма нищо скандално в разработката? Защото е нормално за една тайна служба да се заинмава с публикациите в един анонимен електронен сайт, да следи контактите на самия шеф на парламентарната комисия, който отговаря за нейната дейност – и на цял куп още политици, депутати, журналисти и офицери от други тайни служби? Не, защото законът не позволявал да се разсекретят въпросните СРС-та и проследявания на разпечатки от разговори.

 Не позволявал?! Не важеше ли същия закон при скандалите с разработките  „Гном”, „Моряк” и цял куп  още други – когато СРС-тата с разговори на действащ министър не само че бяха оповестени, но и напечатани във в. „Труд”? Ако законът наистина не позволява оповестяването на такава информация, то тогава Минчо Спасов и Татяна Дончева са извън закона и трябва да бъдат тикнати в кауша. Освен това стои открит въпросът: а по кой закон е започната и проведена самата „Галерия”? По закон или по постановление на МВР, отменено междувременно? Кой съдия например е дал разрешение да се подслушват подслушваните по тази разработка – и с какви по-точно мотиви е поискано то?

И ако формалните мотиви на ДАНС да започне разработката се свеждат до мъглявото „изтичане на вътрешна информация”, то реалната причина агенцията да започне мащабна операция по подслушване и проследяване е публично известна – и с нея може да се запознае всеки гражданин, който се направи труда да порови в интернет и да прочете написаното в сайта „Опасните новини” (ДАНС го хакна, но десетки блогъри качиха текстовете му на своите сайтове – това е проблемът с откритото електроннно пространство, с което никаква „Галерия” не може да се справи: нищо не се губи, нищо не може да бъде заметено под килима).

Пита се тогава – каква опасност за националната сигурност се съдържа в „Опасните”? И ако наистина там има класифицирана информация, както твърдеше Петко Сертов – то как е проверена самата тя? Не нейното изтичане, а съдържащите се в нея факти – подчертавам това. Реанимирането на контрабандни канали например. Оръжейните сделки например. В „Опасните” те се свързват с конкретни имена – включително с офицери от самата агенция. При цялата грижа за националната сигурност – тази връзка проверена ли е или не? И още – как агенцията ще коментира факта, че след като от нейна страна бе идентифициран Огнян Стефанов като стоящ зад „Опасните новини” и тази информация съвсем съзнателно бе източена в медиите, този журналист бе пребит почти до смърт от неизвестни и до днес лица. Тази връзка разглеждана ли е от загрижената за секретността си ДАНС или не?

Докато тези въпроси не получат отговор, за никаква конфиденциалност спрямо дейността на ДАНС не може да става и дума. Те ще стоят – нещо повече даже – ще висят като брадва над реномето на агенцията. Защото щом си допуснал такъв прецедент, трябва да докажеш, че вече си различен, като оповестиш ясно и публично неговите причини и причинители. Иначе просто никой няма да ти повярва.

Въпросителните са процепи в институционалната коруба на ДАНС, те пряват дейността й интересна за медиите, а реномето й пред чужестранните партньори – уязвимо. При настоящото състояние на агенцията и тежкото й кадрво наследство е лесно да се предизвика интерес, лесно е да се предизвика и скандал.

Ето – веднага мога да дам пример за това: какво прави в ДАНС вашият заместник Николай Методиев, г-н Йовчев? Или може би си мислите, че неговата кариера от ДС до институцията с две букви повече е останала неизвестна за обществеността? Може би не знаете и кой е генерал Саманджиев, с какви кръгове е свързано неговото име и какво отношение имат тези кръгове към контрабандните канали и митническите пробойни? Това не се ли отнася също към националната сигурност?

Прочее очаквам вашите отговори – за да не се налага сам да отговарям вместо вас.