Резултатите от едно съвместно изследване на Нов български университет в София и Американския университет в Благоевград от миналата година сочат, че само три процента от анкетираните българи, сред които има представители на всички етноси, определят комунизма като най-значимото събитие в историята на страната. Едва шест процента определят като значими исторически личности предводителите на комунистическия режим. Около осем процента пък са съгласни с тезата, че събитията от времето на комунизма са напълно достойни за отбелязване. В това отношение по-специално място заемат хората от турското малцинство и българомохамеданите, 15 на сто от които определят Възродителния процес като най-важното събитие в техния живот.

Проф. Евелина Келбечева от Американския университет си спомня: "Това, което тогава истински ме шокира при резултатите, бе, че една осезаема част от анкетираните с мюсюлманско вероизповедание посочват Тодор Живков като човека, спрял гоненията срещу тях! Едва ли има по-красноречив резултат за ефективността от работата на Държавна сигурност и манипулирания от нея апарат на доносници и провокатори."

Колективната българска амнезия

"Горепосочените резултати обаче съвсем не бива да бъдат смятани за някаква положителна промяна в мисленето на голяма част от българите", убедена е проф. Келбечева. "В случая става дума за една удобна за мнозинството колективна амнезия – феномен, добре описан от изтъкнатия френски историк Пиер Нора. Донякъде той е обусловен от особеностите на човешката памет да помни преди всичко доброто и да оставя злото на заден план. Големият въпрос в случая е обаче какво му беше доброто на социализма. Неговите апологети говорят за усещане за равенство посредством пълните стомаси и някаква социална сигурност. Но дали натъпканите със соя кренвирши, шоколад и кайма могат да заменят отнетата свобода и изолацията от света? В икономически план пък социализмът е по-голям провал дори и в сравнение с политическата нищета на диктатурата. Страната изостана фатално не само от водещите държави, но и от съседите си. Ще посоча само трите фалита на плановата икономика, "подаряването" на вече отмъкнатите от Москва по време на следвоенната окупация десетки тонове български златен резерв и огромния за размерите на българската икономика външен дълг, който връщаме вече 23 години, а ще го връщат и нашите внуци. През 1964 година на засекретено заседание на Секретариата на Политбюро на БКП, в навечерието на поредния фалит всички данни за макроикономическата рамка на НРБ - показателите за растежа, задлъжнялостта, съветските помощи, бюджетният дефицит и инфлацията - са обявени за абсолютна държавна тайна от най-висок порядък. Тези, които дръзнат да извадят истината за потъващата икономика на публичен показ, са заплашени с жестоки преследвания", припомня проф. Евелина Келбечева.

Това, че участниците в изследването определят 25 пъти по-често като най-значими за България събитията около Възраждането и Освобождението – т.е. преди 100-150 години, а пропускат пряко засегналата живота на повечето от тях диктатура, говори убедително за настъпилата амнезия около датата 9 септември 1944 година и последвалата я черна дупка в българската история, убедена е проф. Келбечева.

Според нея, между съзнанието на българина за тази мрачна епоха на равнище ежедневни битови контакти и данните от изследванията на историците и отварянето на архивите за престъпленията на диктатурата продължава да е налице фрапиращо разминаване. "Изкривяването на истината за случилото се през злощастните 45 години от историята на НРБ протича по всички линии, но голямата вина за това носят училището и масмедиите", твърди тя.

Неотслабващата хватка на комунизма

Това изкривяване продължава вече 24 години. Точно толкова продължава и лутането на българите - и тогава, и днес те са нещастни. В тази връзка бившият шеф на Комисията по досиетата Методи Андреев си спомня: "В началото на промените през 1989 година вярвах, че българите ще се почувстват свободни и след 45 години лутане в пустинята на безвремието ще се почувстват щастливи в собствената си страна. Оказва се, че съм бил голям оптимист, след като на 24-та година от промяната отново сме свидетели на същите протести, които ознаменуваха падането на Живков."

Според него, причината за самоубийственото движение в кръг е продължаващата зависимост на българските политически елити от Кремъл. "Шестима от премиерите на България след 9 септември 1944 година са били и граждани на Съветския съюз. От познанието на документите в архивите нямам съмнения, че откараните в Москва досиета на сътрудниците на българската политическа полиция и днес се използват за активиране на агентурата на Кремъл. Неслучайно първата длъжност на Тодор Живков след девети септември е била в архива на Софийската полиция, където той явно е търсил злепоставящи го документи. Имам подобни съмнения и за съветския възпитаник и член на Политбюро Димитър Станишев, чийто син все по-настойчиво ни уверява, че ще рестартира руските енергийни проекти в България независимо от цената, която ще трябва да платим", твърди Методи Андреев.