Свободата днес и тук 04 Юли 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

БЪЛГАРСКИТЕ КОМУНИСТИ БЪЛГАРИ ЛИ СА?

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Димитър Пърличев

Откакто се помня, при разногласия по даден въпрос, опитвал съм се да се поставя в положението на опонента и да погледна на собствената си позиция с неговите очи. Което предполага и вникването в неговите идеи, цели, интереси. Доколко съм успявал, е друг въпрос. Но съм убеден, че този навик много ми е помагал да се ориентим в различни ситуации и при решаване на различни въпроси. Поради това понякога хвърлям поглед и във в. „Дума” – интересни са ми мненията и становищата на другарите, по отношение на някои въпроси на нашето съвремие, по които стоим на противоположни позиции (а ми помага обстоятелството, че до 1965 г. – убийството на Горуня – съм бил безпартиен техен идеен съмишленик).

Чета например статията „Кощунство” от Тодор Коруев в „Дума” от 10.07 т.г. Данните за него в Интернет са, че е дългогодишен журналист и писател, член на СБЖ и на СБП, бивш зам.редактор на в. „Дума”, награждаван.... С една дума – представител на червения интелектуален елит.

Другарят Коруев се възмущава от плочата-паметник на „жертвите на комунистическия червен терор в общината”, поставена пред църквата „Св. Троица” в гр. Ябланица, Ловешка област. Възмущава се и от много други неща, но най-вече от това, че на плочата е изписано името на Йордан Иванов Гатев, бивш началник на полицията в Тетевенска околия, отговорен за убийството без съд и присъда на 19 антифашисти от този район, за което е осъден от „народния съд” (на смърт разбира се).

„Така дръзко се оневинява полицая убиец, превръщайки го в жертва на комунизма, което е гавра със свещенната борба на антифашистите и изкривяване на историческата истина”.

Няма да споря  с другаря Коруев, имало ли е  в България фашизъм и кой е изкривявал историческата истина – безполезно е. Но добре помня някои факти и събития от времето, когато той е ходел на четири крака.

  И така, през 1940 г. Хитлер чрез натиск върху Румъния ни подарява Южна Добруджа и между другото дава на мин.-председателя Б. Филов да разбере, че цената е да пусне немските войски да минат през България на път за Гърция. Дилемата е как – като съюзници или като окупатори. Избор нямало и Б. Филов подписва на 01.03.1941 г. във Виена договора за влизане на България в Тристранния пакт. На същата дата немските войски навлизат в България. Всички посрещахме с радост германците, защото знаехме, че ще ударят Гърция, която беше отхапала тлъсти парчета от България през 1913 и 1919 г. И чудото стана – скоро след Южна Добруджа си получихме не само Беломорска Тракия, но и Вардарска Македония (макар и с ограничена власт в тях). Не съм се интересувал тогава как са се държали комунистите, пък и в село нямаше такива. Но не съм чул комунисти да са протестирали, а от книгите след 10.11.1989 г. съм узнал, че някои тях са посрещали радостно германците, а други само са се подсмивали. Т.е. когато фашизмът фактически окупира България, комунистите не си мръднаха и пръста да я защитят – Хитлер и другарят Сталин тогава бяха приятели. И двамата се бяха понаграбили с чужди земи, разделиха си по братски и Полша (по договора Молотов – Рибентроп). Но при дележа на Балканите не можаха да се разберат и Хитлер на 22.06.1941 г., взе че фрасна по главата другаря Сталин и го прати в нокдаун. Същият ден обаче, по заповед на Георги Димитров – председател на Коминтерна, нашите комунисти  се вдигнаха на „свещенна борба” с фашизма. Но вместо да отидат да защитават СССР на негова територия (както през 1936 г. бяха в Испания да я пазят от Франко), за по-лесно те обявиха война на България, защото тя, без да е обявявала война на СССР, неочаквано се оказа съюзник на Германия. Комунистите, както никой не ги закачаше дотогава, грабнаха оръжието и „хванаха шумата” за да освобождават България от монархофашизма. И запяха:

„Земята на Ботев и  Левски,

 отново е робска  земя...”

Т.е. на 21.06 не беше, но на 22.06.1941 г. България стана „робска земя”, а държавата – монархофашистка. И не се и сетиха даже да питат българските работници и селяни искат ли гражданската война, която разпалиха по заповед на Москва. И започнаха да нападат селата и мандрите, да конфискуват храни, да изгарят общинските данъчни документи, за да лишават държавата от приходи, да избиват държавни служители – кметове, бирници, полицаи, търговци, учители, попове и пр. под разни предлози, най-често затова, че не подпомагали, а издавали шумкари, нелегални и ятаци, т.е. служели не на народа, а на фашистката държава и пр. и пр. „подвизи”, познати ни от следдеветосептемврийската книжнина. Така, че първо комунистите станаха убийци на живеещите по законите български граждани, а чак след тях стана убиец полицейският началник Гатев, за да защитава българските граждани и българската държава от нарушителите на закона – комунистите. Последните се нахвърлиха и върху германците, които току що ни бяха дали наготово, без да пролеем и капка кръв, Добруджа, Тракия и Македония (т.е. постъпиха много културно – само за да минат, ни дадоха несравнено повече). И не поискаха (поне на първо време) нищо друго от България, освен да окупира тези свои земи и да си ги пази. Мъдрата политика на цар Борис III току що бе обединила България, а комунистите и обявиха война и защо? Защото Хитлер си позволи да нападне СССР. За което България нито имаше вина, нито очакваше, нито желаеше това нападение. Ами да си се бият немци и руснаци щом не могат да се разберат, неприятно е, но нас това не ни засяга чак до там, че да се навираме между ритниците на атовете. Така, че ако е имало военнопрестъпници в България по това време, те не са били други освен комунистите, които безпричинно и обявиха война. С което доказаха за трети път (след 1923 и 1925 г.), че не са нищо повече от съветски агенти, т.е. червени еничари в България. И откъде накъде техния тероризъм и предателство спрямо интересите на страната, другарят Коруев ще нарича свещенна война срещу фашизма, който тогава в същност беше с германските войски в Гърция и Сърбия. Не че правителството на Б. Филов, а и Народното събрание не допуснаха грешки. Но въпреки сложната и напрегната обстановка, те не бяха от такова естество и размери, че да оправдават една гражданска война (напр. Народното събрание обяви „символична” война на САЩ и Англия, но от несимволичните бомбардировки загубихме 1248 убити и поне 1/3 от София бе разрушена, т.е платихме си за тази глупост).

Накратко  казано, комунистите обявиха българската държава за монархофашистка, за да оправдаят войната, която и обявиха и да засенчат факта, че действат по заповед на Москва.

Другарят  Коруев е имал на разположение цели 23 години, да научи тези неща от литературата след 10.11.1989 г. (преди това бяха допустими само официалните обяснения). Но не си е дал труда да направи това, а сега ни поднася стари, изтъркани лъжи, за истини.

Признавам, до прочитането на „Кощунство” не бях и чувал за полицейския началник Йордан Гатев, а и сега не зная нищо конкретно за него. Но питам другаря Коруев: как е трябвало да действа полицаят Гатев срещу хора, тръгнали с оръжие в ръка да грабят, унищожават и убиват, както и срещу тези, които ги подпомагат с храна, скривалища, сведения и пр.? Защо др. Коруев не си представи за момент, че е Гатев, че има семейство, а освен него още хиляди други, които е служебно задължен да пази. А за куршумите на шумкарите той е мишена №1, след това са полицаите, а след тях всички други почтени български граждани. При това на негова страна е закона и той е представител на държавата, която също е длъжен да пази от хора, които стрелят, убиват, рушат и грабят без да им мигне окото. А освен да преследва и убива, редовно трябва и да докладва колко шумкари, нелегални и ятаци е ликвидирал или заловил. С други думи, обстановката е налагала колкото се може повече партизани и ятаци да избие, за да сплаши останалите и да намали риска за себе си и своите хора. В такива случаи ожесточаването е двустранно – убиваш, за да не те убият. Като на фронта, но много по-опасно, защото тук няма фронт и тил, фронтът е навсякъде. При това шумкарите се крият и нападат там и тогава, когато решат. А полицаят Гатев също трябва да разчита на сведенията на хората, които е задължен да пази, за да не попада в засади. Но според другаря Коруев полицаят Гатев, който защитавал България е престъпник, а партизаните, които воюват срещу нея в интерес на СССР – национални герои. Ето на това се казва цинична подмяна на истината с лъжата. С нея израстнахме и вече 69 години живеем с лъжата за нашето минало. А казано е, че народ, който не познава миналото си, няма и бъдеще. Какво бъдеще ще има България, когато гражданите и не могат да различат българските партии от тези, които са служили и служат на чужди интереси и тях избира да го ръководят?

 Питам другаря Коруев: кое беше българското в нашите комунисти, които скочиха ненадейно срещу собствената си държава с оръжие в ръка по заповед на чужда държава, без даже да питат тези, чиито интереси уж изразяват, искат ли тази гражданска война? Какво свещенно е имало в тяхната война срещу България? Или смята, че само другари с промити мозъци четат в. „Дума” и както обикновено, ще приемат всичко за чиста монета, без да си дадат труда малко да поразмислят (ако имат тази способност)?

Ама фашизмът бил агресивен, кървав, зверски... Никой не оспорва това. Но нашите интереси в момента диктуваха да пуснем злото да мине през наша територия, а не като югославяните – да му се опълчим, та и у нас да убие ако не 1,800,000 души, колкото в Югославия, то поне 1,000,000 българи. Просто пуснахме Хитлер срещу Гърция, а след това и срещу Югославия, които не бяхме задължени да пазим като съседи, след като те бяха образно казано жива одрали, че и ограбили България през 1913 и 1919 година. След което извършиха чудовищни зверства, особено в Македония. Чувал ли е другарят Коруев името на французина и приятел на сърбите Анри Пози? Ако не е, да го потърси и прочете „Войната се завръща”. И да проумее ставащите тогава събития, които докараха войната, а не да изисква и от България да води свещенна война срещу фашизма – тази глупост могат да измислят само другарските мозъци. А за награда, че цар Борис III ни спаси от нея и не изпрати българи срещу СССР, комунистите унищожиха гроба му и изхвърлиха останките му Бог знае на кое бунище. И доказаха, че могат да отмъщават и на мъртавци, без и досега да са обяснили за какво точно. Може би защото не прати българската армия срещу германците? Както те направиха след 09.09.1944 г., та избиха още 34000 и раниха и осакатиха поне още толкова българи за тоя, дето духа. И комунистите наричат себе си българи, а тези, които ни спасиха от войната – цар Борис III и правителството на Б. Филов – военолюбци. И пак обърнаха историческата истина на 180 градуса – тези, които ни вкараха в две абсолютно ненужни войни – гражданската и Втората световна, осъдиха на смърт като военолюбци тези, които не допуснаха нито една. А другарят Коруев рони горчиви сълзи, че върху плочата в гр. Ябланица историческата истина била изкривена!

Войната срещу фашизма  може да е била свещенна за всички други, но не и за българите, които даже и евреите си спасиха от фашизма. А комунистите даже и главния (заедно с цар Борис III) спасител на евреите – Димитър Пешев, осъдиха на 15 години затвор, без сами да знаят защо. А щом отидоха в гората и обявиха война на България, значи са смятали СССР, а не България за своя родина. Но продължават да живеят в България и да се наричат българи. И да защитават руските, а не българските национални интереси. Но се обиждат, когато биват наричани с точното си название – червени еничари.

Друг е въпросът, защо са такива и тогава и сега. Тогава – главно от идеализъм и за идеи, в които се клеха 66 години и захвърлиха за 66 секунди, сега – от лакомия за власт и пари. В основата на техните действия тогава е лежала „страшната заблуда” (думи на Н. Гешев), че СССР е истинското отечество на работниците и селяните, където под знамето на великото учение на Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин те са извоювали правата си и изграждат своя свободен и щастлив живот, без експлоататорите капиталисти и кулаци, който може да служи за пример и на българските работници и селяни. Тази заблуда служеше в миналото като удобно прикритие на руските имперски интереси, но се пукна като сапунен мехур след 10.11.1989 г., когато стана достояние на всички истината за живота в СССР.

А колкото до полицая  Гатев, воювайки срещу партизаните и ятаците той е изпълнявал своя патриотичен и служебен дълг. Това, че СССР окупира България и постави на власт своите агенти в нея, които измислиха идиотския „народен съд”, нито тях направи българи, нито Гатев, когото убиха – предател. Така, че плочата в Ябланица, срещу която протестира другаря Коруев, възстановява историческата истина и говори, че не е имало „свещенна борба на антифашистите”, а разпалена от тях подла гражданска война. И си е съвсем на място, както и името на полицая-патриот Йордан Гатев върху нея. А на паметниците на партизаните-еничари местото им е само в музеите, защото са воювали срещу България, в полза на истинската си родина – СССР.

 

    

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional