ПОЛША МЕЖДУ ХИТЛЕР И СТАЛИН

Ако България беше на мястото на Полша в 1939, тя щеше да престане да съществува. Да видим какво прави Сталин в източна Полша, която той окупира две седмици след приятелчето си Хитлер. Нека да припомним,  че досега са ни продънили ушите с това как Хитлер е окупирал неговата част, но никой досега не ни е описал какви мръсотии е правел Сталин в източната половина. Да припомним също така, че и двамата си поделят Полша съгласно тайния договор Молотов-Рибентроп. Като за обяснение пред света Сталин заявява, че на 17 септември той окупира Полша, понеже, по думите му, тя е била руска територия още от царско време, и поради това той не признава полското правителство.

Само след две седмици  отстъпление пред немците на изток полската армия изведнъж се оказва изправена срещу Русия буквално в гърба си.

Англия и Франция  обявяват война на Германия още на 3-ти септември, но са буквално шокирани от подлия ход  на Сталин. Едва тогава се разбира истинското значение на договора. С две думи, започва истинския кошмар на войната. Първо, представете си няколко милиона поляци, грабнали каквото могат в последния момент, как се влачат по пътищата от запад на изток кой както може. Жени, деца, старци и болни са първите жертви, буквално останали по пътищата ни напред, ни назад. Глад, жажда, психически срив и смърт.

Огромна маса хора се юрва да търси спасение към Русия, Чехословакия, Унгария, Румъния и България. Много  от тия хора са полски евреи. Полското правителство напуска страната и се установява в Лондон. Няколко милиона поляци остават сгащени в окупираната от Русия източна част, между тях около 300,000 евреи.

Докато вниманието на света  е насочено преди всичко към Хитлер и войната му срещу Франция  и Англия, в 1940 и 1941 година съветското НКВД (Народный Комисариат Внутренных Дел) получава буквално неограничено право, незабелязано от никого, да арестува и  депортира стотици хиляди хора като «ненадеждни елементи». Стотици хиляди поляци обаче бягат и от руснаците към Румъния и Унгария, а мнозина търсят убежище в Литва (още неокупирана).

Арестуваните от НКВД са депортирани  в Сибир, централна Азия и други  места във вътрешността на Русия. За да се отърве от огромния брой бежанци, Сталин и Берия препращат в товарни вагони около един милион полски граждани към границата на Съветския съюз и Иран. За тая маса хора няма буквално никаква помощ – мнозина умират от болести и глад, преживяващи с просия по редките спирки на дългия си път, без да знаят къде точно отиват. САЩ и Англия поемат една част от тях чрез Червения кръст, други отиват към Индия с надежда да се прехвърлят в Америка, Англия или Австралия.

Нахлуването  на Съветския  съюз в Полша обаче не е без бой: 6-7 хиляди поляци загиват в бой с червената армия. На 28 септември корпуса на граничната охрана под командването на генерал Вилхелм Орлик-Рукеман буквално унищожава 52-а пехотна съветска дивизия. Руснаците срещат особено твърда съпротива и при защитата на Гродно. По-късно след затихването на битките руснаците избиват всички пленени полски офицери, както и стотици защитници в споменатия по-горе град Гродно.

Руснаците в редица случаи не уважават никакви правила за военнопленници. Често те  обещават на полските защитници свобода ако се предадат, а след това ги арестуват. На 24 септември те избиват 42 души медицински персонал и пациенти във военната болница в Грабовец.

Общо след пълния шок на нападението руснаците пленяват между 230,000 и 450,000 полски войници, повечето в самата Полша, а след това и разположените полски военни съединения в балтийските страни след анексирането им от Съветския съюз.

В пълния хаос, последвал  съветската агресия, 125,000 са въдворени  в лагери, охранявани от НКВД. Много  от тези затворници са белоруси и украинци, граждани на предвоенна Полша, които  руснаците освобождават като част от присъединяване на тези полски територии към Съветския съюз. Други 43,000 войници от немски произход от западна Полша са прехвърлени в контролираната от немците част от страната. В замяна немците пращат в руската част 13,500 поляци.

Целият този кошмар става  без дори Русия да е обявила  война на Полша: просто Сталин решава, че трябва да не признае полското правителство в началото на съветското нахлуване. По тоя начин окупаторите третират всички пленници не като военнопленници, а (по думите на Сталин) като «контра-революционери, съпротивляващи се срещу законното връщане на Западна Украйна и Западна Белорусия». Арестувана е цялата полска администрация и полиция и е подложена на бавен терор в скалъпени за целта десетки концлагери. И Германия, и Русия избиват при първа възможност пленени полски офицери. Случаят с масовия разстрел в Катин е добре известен на целия свят, но едва след разпадането на Съветския съюз истината за това масово избиване лъсна, пробутвана от сталинското КГБ като дело на германците.

 Сталин отказва достъп на Червения кръст до военнопленниците с оправаданието, че Съветския съюз не е подписал Женевската конвенция от 1929 година и че не признава Хагската конвенция. И макар че самият Съветски съюз има свои «Правила за отношение към военнопленниците», те са предадени в ръцете на НКВД и съдени според съветския наказателен кодекс за предателство и контра-революция. Това е един вид гангстерско унижение и проява на дълбоката омраза на Сталин към поляците.

От октомври 1939 поляците в  лагерите на НКВД са подложени на дълги  разпити и непрекъсната комунистическа пропаганда. Първо ги уверяват че ще бъдат освободени, но разпитите всъщност са процес, който да определи кой  ще бъде разстрелян. В докладите на НКВД за тези разпити има интересни признания, като например че затворниците «отказват да приемат про-съветско отношение», или са определяни като «закоравели и безкомпромисни врагове на съветските власти».

Хиляди поляци, включително  полски евреи, успяват да търсят убежище  на юг от Полша, като се стремят да достигнат  пристанищата на Румъния и България, където се надяват да хванат удобен кораб за Америка, или евреите за Палестина. От ония години е и известния на българите случай с кораба «Струма», за който комунистическия режим не спомена нито дума, явно за да не навреди на раболепието си към Съветския съюз.

Корабът «Струма», на борда  на който има 769 евреи, чиято цел  е Палестина (тогава британски протекторат) потъва през февруари 1942. Турските власти, които не позволяват транзитен превоз на бежанци към Палестина, отказват на кораба да пристане в Истамбул и го изтеглят навътре в морето, където е торпилиран от съветска подводница и бързо потъва. Остава жив само един човек.

Войната на Хитлер срещу Франция  и Англия е в разгара си за повече от година и половина, преди той  да се обърне и срещу доскорошния  си съюзник Сталин на 22 юни 1941. Полша престава да съществува и накрая на войната фактически е прегазена по два пъти от Германия и от Русия.

Няма нищо чудно, че поляците бяха тези, които забиха първия пирон в ковчега на това отвратително творение, наречено Съветски съюз.

Няма нищо чудно, че гангстера  Сталин дори и в последния стадий на войната показва омразата си към  поляците, като по време на Варшавското  възстание и пред вратите на Варшава  оставя немците да зверстват над  саможертвените варшавяни.

Няма нищо чудно, че поляците са дали най-големия принос в борбата  на британските военновъздушни сили срещу немското Луфтвафе по време на трите месеца въздушна бомбардировка над острова. Британците знаят много добре, че без полския контингент острова може би нямаше да удържи. Затова и първият човек, който беше поканен във Великобритания като признание за този принос след падането на комунизма в Полша, беше Лех Валенса, а композиторът Ричард Адинсел посвещава своя прекрасен «Варшавски концерт» на тия събития.

Няма нищо чудно, че поляк (Збигнев Бжежински) като държавен секретар на САЩ оркестрира провала на Съветска Русия в Афганистан, от където започна нейното разпадане.

Няма нищо чудно, че поляците са известни като издръжливи и корави войници по всички фронтове на Втората Световна война. Или както те казват: «Еще Полска не згинела!»

Чудното е само едно: че и  досега в самия център на София  се издига безсрамно един сталински  кур, трудно обясним и за най-добронамерените  посетители на столицата.