Те пак са тук и пак предават България

Едвин Сугарев

Ние пак сме тук! Така гласеше слоганът на червената столетница в зората на демокрацията. Да – пак са тук – и през 21-вия век, в който се надявахме България да бъде вече нормална и достойна за живеене страна.

Тук са повече от осезателно. Зад стоманени заграждения и полицейски кордони. С жестове, които повече от категорично заявяват: ние сме на власт и ще правим каквото си искаме. Като назначението на Пеевски например, превърнало се в символ на тяхното бутафорно управление. Като прибавянето на един милиард към външните ни дългове – предназначен за купуване на подкрепа и за джобовете на тяхната червена олигархия. Като превръщането на ДАНС в политическа полиция, като охулването на българския Президент, като глухотата им за гласовете на десетките хиляди протестиращи, които не искат вече да живеят в лъжа. Като самата извратена формула на днешната им тройна коалиция, като увисналото на гласа на Волен бъдеще на страната ни, като цинизма фалшифицирания глас народен да бъде представян от разни Шамари и Петна. Като... но списъкът е безкраен.

И както пак са тук, така и пак предават България. Както винаги са правили. И както винаги ще правят. Докато нашито търпение, ведно с култивираните от самите тях социално невежество и чалгаджийска убогост, им позволяват да заемат такива позиции.

Скандалът с арбитражното дело на „Атомстройекспорт“ срещу България е поредното и последно доказателство за това. Ако някой се е съмнявал, че БСП е антибългарска партия и че днешното марионетно правителство е вредно и опасно за България, може спокойно да престане да се съмнява.

Не става дума за дребни прегрешения, за някой и друг откраднат милион. Става дума за мащабно предателство към националните интереси, засягащо съвсем пряко и националната ни сигурност, и шансовете ни да бъдем независима държава, и принадлежността ни към цивилизования свят.

Благодарение на договореностите, сключени по потайна доба между Путин и Първанов в пиано бара на Мишо Бирата, България бе вкарана в капана на прословутия „голям шлем“, от който и до ден днешен не може да се измъкне. АЕЦ „Белене“ беше основният елемент от тази геополитическа клопка – един проект за над десет милиарда евро, който се превърна в основен генератор на политическа корупция, и който трябваше да превърне страната ни във финансов, енергиен и политически заложник на Русия.

След като правителството на ГЕРБ най-сетне намери кураж да сложи кръст на това безобразие, рестартът на този проект се превърна в основната точка от политическата програма на БСП. Нещо повече – в злощастния референдум, иницииран от столетницата, за пръв път бе изпитана крепката дружба между БСП, ДПС и Атака – дружба, която по-сетне прерастна в нова тройна коалиция. И никак не е случайно, че марионетното правителство на тази тройна коалиция възкреси АЕЦ „Белене“ още с първите изказвания на своя премиер – който едно към едно заяви, че България най-вероятно ще изгуби аритражното дело, заведено от „Атомстройекспорт“ с иск за един милиард евро компенсация.

Това изказване само по себе си е предателство срещу националните интереси, тъй като предварително проиграва шансовете на страната ни да спечели делото. Няма съд – колкото и обективен да е, и колкото и умели адвокати да защитават националната ни кауза – който да постанови присъда в полза на България – след като самият министър-председател прави публични изявления, в които изразява съмнения в подобен благоприятен изход.

Да не говорим за особеното „усещане“ на същия – което разконспирира целите на цялата тази операция, започнала с референдума и приключила с комплота срещу правителството на ГЕРБ и новото „ние пак сме тук“ на бившите комунисти: според Орешарски по-евтино би ни излязло, вместо да се занимаваме с дела, да сведем главица пред руснаците и да построим Белене.

Бих добавил, че и самото наличие на този проект като точка от правителствената програма; и официалната пропагандна кампания в негова полза, стартирана от БСП; и идеята да се направи нова оценка на неговата ефективност – след като и слепите видяха, че в България се затварят енергийни мощности, тъй като има свръхроизводство на електроенергия – а нейната цена не позволява тя да бъде пласирана на външиния пазар; и намеците от руска страна, че могат да се уредят извънсъдебно исковете за компенсации, ако България склони да възкреси този ядрен призрак, злощастно заченат още от комунистическите времена; и най-сетне самото отчаяно вкопчване във властта на всяка и всякаква цена, демонстрирано от сегашното правителство – всичко това ясно доказва, че АЕЦ „Белене“ е приоритет №1 за петата колона, която за пореден път предава родината си на руснаците за шепа презрени рубли.

Едно от най-убедителните доказателства за това е настоящия скандал, избухнал покрай писмото на адвокатите от международната правна кантора White&Case, които защитават българската позиция в арбитражния спор с руската "Атомстройекспорт" за неустойки заради спирането на АЕЦ "Белене". То бе извадено на показ от Бойко Борисов и Делян Добрев – и можем със сигурност да предположим, че ще влезе в българската история на този проект като един от най-драстичните примери за предателство към националните интереси. От него става видно едно – че министерството на икономиката не само че не взема препоръчаните от адвокатите мерки за успешен изход от арбитражното дело, но и бави топката, пренебрегвайки техните искания – и на практика прави всичко възможно, за да го загуби.

Писмото е подписано от Кристофър Сепала, партньор в "Уайт енд Кейс", и повече от ясно показва безплодните усилия на адвокатите от престижната парижка кантора да вразумят българската страна и да я накарат да разбере сериозността на ситуацията. Той се позовава на лична среща на Сепала с министъра и шефа на НЕК от 9-ти август т.г. – и на напомнително писмо от 23-ти август, в което е изтъкнал „спешната необходимост НЕК да вземе решение във връзка с нашите препоръки за ангажирането на експерти и определени свидетели, имайки предвид кратките срокове /трябва да подадем информацията на НЕК до 25 октомври 2013 година/“, както и необходимостта от „въвеждането на процедура, която да позволи вземането на бързи решения от страна на НЕК, свързани с процедурни въпроси в този арбитраж“.

Нито едно от тези искания не е било изпълнено. И министерството, и НЕК са се направили на глухи – точно както правителството се прави на глухо за гласовете на протестиращите. Сепала подчертава, че изобщо не е получил отговор на писмото си от 23-ти август – и сумира своите изводи от това необяснимо нехайство в следните редове:

„При тези обстоятелства трябва да повторя, че продължителното забавяне при решаването на този въпрос рискува да навреди на позицията на НЕК и в крайна сметка да стане причина НЕК да загуби този арбитраж за 1 милиард евро с последиците, които това може да има за НЕК и българската държава. Според приложимите правила дадена страна има само ограничено време, за което да представи цялостно законовата си позиция – в този случай до 25 октомври 2013 – и ако не направи това в разрешеното време, може да загуби арбитража. Освен това няма възможност за обжалване в арбитраж с последствие, че активите на НЕК биха били непосредствено застрашени. Също така има законов риск за държавата, ако АСЕ на по-късен етап поискат да приложат решението срещу България, както е възможно да се случи.“

Няма как да не ни направи впечатление, че Сепала обяснява на българската страна ситуацията, в която е изпаднала, както се обясняват азбучни истини на непоправим кретен. Пред угрозата да пропилее един милиард евро на своите данъкоплатци, всяка нормална страна не само би съдействала на ангаожираните с нейната защита адвокати, но и би предприела без подканяне всичко възможно, свързано с успеха на това арбитражно дело. Българското правителство обаче е скарано с нормалността – то бави топката, като че ли става дума за жълти стотинки и за досадни подробности, които могат да бъдат пренебрегнати.

Една от тези досадни подробности заслужава да бъде спомената – предупреждението на Сепала, че активите на НЕК могат да бъдат непосредствено застрашени. Още преди да внесе иска, руската страна изрази намерението си да придобие активите на НЕК в случай, че България не може да изплати присъденото обещетение. Става дума за активи, от които съвсем пряко зависи енергийната ни сигурност – за активите на държавните енергийни дружества и електропреносната ни мрежа: ясно е, че който ги владее, на практика ще управлява безотказно всички икономически и политически процеси в страната. НЕК не само че няма ресурс да изплати един милиард евро неустойки, но и е в практически фалит, бидейки най-големия длъжник в държавата – със задължения от 2,2 милиарда лева, натрупани именно заради изцяло незаконната реализация на проекта АЕЦ „Белене“ – без договор с крайна цена и дори без лиценз от Агенцията за ядрено регулиране.

Анализирайки това писмо, Бойко Борисов определи действията на правителството като саботаж и допусна, че при организирана от него загуба на делото кукловодите, които го подкрепят, ще си поделят с АСЕ заграбения от българските данъкоплатци милиард. Това е една напълно възможна хипотеза, като се има предвид клептоманската природа на БСП и нейните клонинги – но лично аз съм убеден, че в този случай оперативното мероприятие има по-дълбок и по-широк хоризонт на действие.

АЕЦ „Белене“ е действително важен за руската страна проект – тъй като самият факт, че руската ядрена енергетика, на която дължим катастрофата в Чернобил, стъпва в страна от ЕС като изпълнител при строежа на ядрена централа, е важен от икономическа и геополитическа гледна точка; както впрочем е важно и намерението една от страните от бившия Източен блок да бъде вторично обяздена и превърната в руски троянски кон – или дори отбита от ЕС и превърната във втора Белорус – а в бъдеще и инкорпорирана в мегаломанския проект на Путин, наречен Евразия. Именно с оглед тези намерения върши работа тоягата от един милард евро, размахвана от АСЕ чрез парижкия арбитраж.

Много е вероятно плановете на Сергей Дмитриевич и неговите кремълски опекуни да включват следния сценарий: България бави топката и крие под миндера остоятелствата по делото, като подготвя почвата за бъдеща загуба с изказвания като това на Орешарски. В резултат: делото е загубено, България изправена пред необходимостта спешно да намери един милард евро, за което й липсва ресурс; НЕК изпада във фалит и опасността неговите активи да станат руска собственост става очевидна. Прави се публична кампания срещу ГЕРБ, които са сложили кръст на този проект – и съответно биват нарочени като виновници за арбитражното дело и неговия печален резултат.

Ситуацията бива представена в апокалиптични краски, правят се сметки колко пенсии могат да бъдат изплатени с харизания на руснаците милиард – и точно когато всичко изглежда безнадеждно, се появява Путин в ролята на голяма братушка – протяга братска ръка и в името на дружбата от векове за векове ни опрощава милиарда – ако, разбира се, се съгласим проектът АЕЦ „Белене“ да бъде възкресен и довършен – колкото и да струва той, при съответните държавни гаранции. Стреснат, трогнат и очарован, Орешарски благодари, руснаците финансират проекта с безбожни лихви, сдобиваме се с руска ядрена централа на българска земя, която ни продава ток на цени, определени от Кремъл, с надутите сметки на българсдките граждани изплащаме нейната цена – което продължава, разбира се, до края на нейния проектен срок.

Същата централа е решаващия пункт в руското влияние върху ядрената политика – с която загубата на националната ни независимост навлиза в решаваща фаза, от която връщане назад няма. БСП в различни конфигурации и с различни подставени лица управлява во век и веков, а член първи от Живковата конституция, според който властта априори пришнадлежи на българските комунисти, все пак не бива реставриран, но няма и смисъл – тъй като неговото съдържание се подразбира.

Харесва ли ви това бъдеще? На мен не. Ала не го четете като антиутопия – то е предстояща реалност – и се прави днес. Има само един начин да го предотвратим – като изпратим неговите архитекти в историята. Големият въпрос е готови ли сме за такъв граждански подвиг. Ако да – България има място в бъдещето; ако не – живели сме напразно, и обитаваме прокълната територия, забравена от Бога и от цивилизования свят.