Реформаторския блок, дясното политическо пространство и предстоящите избори

Бързам да изпреваря възникващите въпроси от типа: „Избори, но кога - веднага, догодина или след почти четири години?“. Вътрешното ми убеждение, че изборите не са зад планини и морета или след години, се основава на известните на всички причини, а също така и заради вече очертаващите се последствия, които ние, включително и поддържащите днешните правителство и парламент, ще трябва да понесем и заплатим в прекия и преносен смисъл. И тъй като времето за подготовка на партиите и коалициите никога не е достатъчно, било за изготвяне и съгласуване на програмите и посланията, на изграждането на структурите, на вътрешните номинации и още по-малко за достигане на необходимото ниво на доверие сред избирателите, което да гарантира или поне направи реалистични очакванията за резултати, които да позволят страната ни да продължи по уж окончателно начертания европейски път. Затова според мен, трябва сравнително бързо и достатъчно прозрачно и ясно да се форматират партиите и коалициите, които искат и могат да се справят с предизвикателствата, съпровождащи постигането на тази цел. Тъй като в случая става дума, за постигането на достатъчно добър резултат, най-малкото позволяващ съставянето на мнозинство и правителство, изключващо участието в управлението на БСП и ДПС ( за Атака не ми се и споменава), мнозинство, което да има необходимата воля и притежава необходимия кадрови потенциал за да изпълни подобно обещание. Настоящия текст ще направи опит, да  разгледа част от възможните подходи при решаването на тази важна и определено трудна задача.

Тъй като говорим за десния политически спектър е необходимо да се спрем на някаква дефиниция за средностатистическия дясно ориентиран избирател. Според мен той може да бъде охарактеризиран като: първо, човек и личност, който носи лична отговорност за своето и на семейството си битие и развитие; и второ, обществено активен в достатъчна степен, за да следи и да влияе чрез личното си участие върху обществените процеси, така че те да гарантират минимално необходимите му условия, за осигуряване на възможност и среда, чрез които да  постига по-горе дефинираната негова житейска цел. Важен въпрос с оглед предстоящите избори е: има ли в нашето общество достатъчно количества хора с такъв профил,  които да направят математически възможно постигането на удовлетворителни изборни резултати. Според мен отговора е да и ще го подкрепя със следните разсъждения. Резултатите от последните избори, позволяват сравнително лесно да се оценят и преброят частта от хората гласували в десния спектър и ще помоля, да не се правят механични възражение, че видите ли, голяма част от тази подкрепа не е дадена за автентично дясна формация или други доводи в тази посока, тъй като говорим за вече получени резултати при упражнено волеизлияние на реални гласоподаватели, които не споделят леви или националистически виждания и програми. Като изключим някакъв не голям процент заблудени хора , който винаги съществува, мнозинството от дясно ориентираните хора гласуваха съвършено съзнателно, включително прилагайки принципа на по-малкото зло. В тези избори, освен на осчетоводените гласове в дясно, аз искам да се спра на хората, които въобще не гласуваха или гласуваха за различни партии, не преминали бариерата и преразпределени към парламентарно представените  такива. Ще подчертая, че не става дума за подадените гласове за партиите, които днес са сред учредителите на реформаторския блок, а за останалите  формации не преминали бариерата от 4%. Гласовете на тези хора, прибавени към гласовете на почти 50% не гласували въобще, могат и трябва да бъдат обект на анализ, относно посоката на техните предпочитания спрямо левия или десен спектър на политическото пространство. Смея да твърдя, че по-голямата част от тях, се определят по-скоро в спектъра дясно-център, отколкото в левия такъв. Известно е, че хората с дясно мислене са по-критични, по-недоверчиви и ценят по-високо собственото си мнение, което ги прави и достатъчно придирчиви към предлаганите им политически продукти. Със сигурност между тях има пасивни и/или слабо образовани хора, които не осъзнават важността на акта  и са склонни към не гласуване . Но ако погледнем постигнатите и вече анализирани резултати на последните избори, не може да не забележим, че гласоподавателите с такива характеристики - в горната възрастова категория, нисък образователен ценз, малцинствен произход, от секциите в селата и малките градове, са участвували относително активно и са дали своя глас в резултат на мотивиране и „убеждаване“, чрез обичайните манипулации, сплашване и/или директно купуване, т.е. този сегмент е бил достатъчно активен,  дал е своя принос в полза на днес управляващите и според мен не крие големи резерви. Това позволява да се направи извода, че сред не гласувалите хора, преобладават точно избиратели, които не подкрепят БСП/ДПС и е възможно и необходимо, да се положат усилия за спечелване на тяхното доверие. Нещо повече, избирателната активност в големите градове е достатъчно ниска, а в тях резервите на дясното винаги са били значителни. И точно този недоверчив и по природа индивидуалистично настроен дясно-центристки избирател, който не е отишъл до урните или е гласувал по-скоро екзотично, защото неговото доверие не е било спечелено или се е чувствал подведен при предишни вотове е гласувал наказателно или е  проявил пасивно поведение. В този смисъл, аз мисля, че при една  достатъчно ясна политическа доктрина, при наличие на кратки, ясни и конкретни послания, при наличие на разписани, подписани и публично поети отговорности, е възможно да се спечели тяхното доверие и се постигне мнозинство и произтичащо от него управление, което  най-после да доведе до достигане и прехвърляне на необратимата в нашето развитие точка, та веднъж завинаги да излезем от периода на люшканията и надвисналите заплахи за реализиране на тайните и напоследък и откровено заявявани азиатски варианти за нашето развитие. С други думи, на нас ни е необходим блок, с ясно очертана политическа визия за развитие и достатъчно влияние върху обществото, който да успее да спечели доверието на по-голямата част от гласуващите и да вземе превес над  коалицията БСП/ДПС.

В момента на политическата сцена има два значими субекта в десния спектър - това са РБ и ГЕРБ.  Това, че РБ и ГЕРБ са обект на всевъзможна критика и инсинуации от страна на управляващите и на подкрепящите ги медии и социологически агенции,  че са атакувани по различни истински и измислени причини и поводи поотделно и в същото време са обект на атаки, относно възможността да се наложи тяхно съвместно  управление, мисля че не изненадва никого. Не трябва да пропускаме и обективно съществуващото напрежение между тези формации, породено и подхранвано от  конкуренцията за разпределението на десните гласове. Друг немаловажен фактор са вътрешните за тях протуберанси, в единия случай резултат от създаването на сравнително сложната конструкция на РБ и неизбежните противоречия за ГЕРБ, резултат от новата за тях опозиционна ситуация. Това са и точките, в които пропагандната машина на БСП/ДПС, внася своя значим дял, с ясната цел да отслаби максимално своите противници и да насажда максимално в колебаещите се избиратели чувство на омерзение и респективно стимулиране на ниска изборна активност, среда в която твърдия електорат да решава крайния резултат. Реалната необходимост от изясняването на отношенията вътре в ГЕРБ и РБ, както и сериозните персонални въпроси към по-първите и публични личности в двете формации,  разкриват достатъчно големи възможности за създаването, моделирането и развитието на въпросните критики и инсинуации. Възможни са различни и вероятно многобройни подходи, за постигане на така необходимото обединяване в името на крайната цел,  но всички или повечето от тях според мен, са заключени между двете крайни възможности, които аз условно ще нарека пуристки подход и либерален подход. Няма да крия, че моите предпочитания са към либералния такъв, но в следващите редове, ще се опитам да разгледам и двата.

Още от появата на идеята за конституиране на реформаторския блок и до настоящия момент, но вероятно и в бъдеще, много от хората в дясно, ще си задават въпроси, кой кой е в тази формация, на какви принципи тя се изгражда и т.н. С една дума, заедно с радетелите и подкрепящите, ще има една не малка част от ориентираните в дясно индивиди, които ще си задават тези персонални и принципни въпроси и ще са склонни да се поддават на истински или внушени съмнения. Не по-маловажни и малобройни са този тип въпроси, по отношение на ПП ГЕРБ, свързани с произхода и предполагаеми отношения към съмнителни структури и организации в близкото минало и влияние и отношения с олигархични структури днес по отношение на лидера Борисов и част от ръководителите на партията. Ако и в двата случая се опитаме да приложим пуристкия подход, неизбежен резултат от него би наложил смяната на значителна част от публично известните и заемащи по-предните редици в партиите учредителки на РБ и в ПП ГЕРБ. Въобще от пуристка към десните идеи гледна точка ( за левите е още по-зле, но те просто не ме интересуват), да сменим и изберем нови партийни ръководства, които да покрият следните случайно избрани от мен изисквания, като например:

• да покрият теста Антон Тодоров ( нито иронизирам, нито подценявам неговия труд - колкото повече знаем, толкова по-добре), но в случая става дума,че  за въпросните лица трябва да е невъзможно да се намерят документи, които да ги свързва със политически и икономически структури и организации, натоварени със негативи към тяхната дейност и собственост и създадени и действащи преди и след 1989 г. Това се отнася не само за лицата, но и  включително до техните роднини поне до сребърни родствена линия;
• да не са работили, особено в по-високи позиции за фирми, в които е собственик или съсобственик е някой от олигарсите, особено ако около изпълняваните от фирмата договори витае подозрение или дори се знае, че не са сключени в съответствие със ЗОП-а, за периода от 1989 до днес и независимо че  конкретните трудови или граждански договори на лицата и тяхната дейност, са били в рамките на закона;
• ако случайно това са хора над 45 години, не трябва да са заемали по-висока комсомолска длъжност от редови член, като е желателно това да е валидно и за техните братя и сестри;
• Да имат доказана лоялност към партиите от които е започнало формирането на отделните персони, като политически фигури и т.н.

А какво да кажем, колко от тези минали и бъдещи депутати и министри, нямат в миналото си постъпки подобни на извършваните от повечето от нас, при извършване на продажба или покупка на движими и недвижими собствености, да постигат минимални данъчни ставки, с използването на  данъчни, договорни и понякога съвсем измислена оценки? Това, че дори за г-н Цацаров излязоха подобни неща и че те не му попречиха да заеме сегашната си длъжност, не означава, че същото ще бъде пропуснато и забравено от противниците в изборната борба. Нека се опитаме да си представим, какъв ще е резултата за десните формации, ако те решат да се подложат и успеят да приложат тези или подобни тестове. Дали е възможно да достигнем до състав  недосегаем за машината за инсинуации?  Прилагането на такъв тип критерии все едно към коя партия или формация, било към РБ или към ГЕРБ, ще бъде пореден и неуспешен опит за осъществяване на утопични намерения. Но ако се отдадем на мечти и допуснем, че сме успели и отбрали контингент с дясна ориентация и покриващ горните и може би и по-строги изисквания, веднага стигаме до следващите въпроси: първо тези хора ще искат ли да се заемат с „благодарната“ работа наречена партийно строителство и политическа борба; второ ще имат ли и съответните теоретични-идеологически, лидерски и професионално-експертни качества за осъществяване на поетите ангажименти и трето възможно ли е механичен сбор от супер честни и много добри, но в различни области професионалисти, да заработят в доста кратък срок, като един сплотен отбор и свършат това, което всички ние желаем и на което съдействаме, в рамките да кажем на изборите или като участие в протести, митинги и подобни прояви. Аз лично съм скептично настроен както към  наречения от мен пуристки подход, така и към възможността той да бъде дори частично приложен.

Бързам да кажа, че отричайки пуристкия подход, аз съм далеч от мисълта да ви агитирам, да си затворим очите за пореден път, пред откровени безобразия, за които в последните години, благодарение на отварянето на различните архиви и големите възможности, които дава интернет средата, сме научили и трябва ли да копираме поведението на гласоподавателите с леви убеждения, т.е. да спазваме някакъв аналог на „партийна дисциплина“ и овчедушие. С тези редове се опитвам да докажа неприложимостта на идеята, една реална партийна формация, изградена в днешно време и представляващ реална извадка на днешното общество, да включва в състава си или поне в най-видимата и ръководна част  само и единствено стерилно-чисти хора. В следващите редове ще се опитам да обоснова либералния (названието също е мое) подход, за постигане на изборна победа, като се спечели доверието на дясно-центристки настроените хора, чрез ясни и конкретни послания до тях и чрез получаване на гаранции в рамките на възможното, за намаляване на риска да станем обект на манипулиране за пореден път и да повишим шансовете за сбъдване на нашите очаквания.

Идеята върху която се създава РБ, идеята за платформа, където са дефинирани цели и намерения, около които се събират съмишленици с желание, воля и възможности за тяхната реализация звучи много обещаващо. Наличието и състава на Гражданския съвет внася допълнителен оптимизъм. За да не останем в областта на намеренията, обещанията и неизбежните разочарования, според мен следващите стъпки трябва да се извървят и при това бързо, защото ситуацията може рязко да се промени и да се окаже, че предизборната борба вече е факт ( не че тя някога е спирала, но влизането в конкретна предизборна битка е доста по-различна ситуация). Според мен, време е платформата да се запълва с конкретните задачи и политики, около които започна и протича изграждането на реформаторския  блок. Веднъж написани и публикувани, тези задачи трябва да станат основата на споразуменията между съучредителите, които също трябва да бъдат подписани и качени в интернет. Така всеки бъдещ гласоподавател, ще може да ги прочете и види подписани от съответните партийни ръководители. В самото начало се спомена от създателите на блока, че това е една платформа, за хора и организации, които споделят и се обединяват около постигането на зададените цели и затова не виждам нито причини, нито основания, да се пред поставя, кой може да ги сподели и кой не е „дорасъл“ за това.  Нещо повече, всеки от присъединилите се и присъединяващи се, трябва да има право и дори задължение, да доразвива вече залегналите и да предлага и други възможни и възприемани от останалите теми и задачи. Но тази платформа, тази дъска за обяви и ангажименти, трябва да бъде винаги на разположение на всеки, който пожелае да я види. Това от гледна точка на партийни ангажименти, в смисъл на колективна отговорност, поети пред очите на гласоподавателите, според мен ще повиши нашето доверието към участниците в блока. Достъпа до тази платформа и възможността да бъде подкрепяна и припозната от различни партийни формации, не трябва да бъде ограничавана изкуствено, чрез някакъв орган - все пак не се раздават радиочестоти. Факта, че дадена партия и/или формация е припознала, приела и декларирала съгласие с темите и задачите на платформата, не означава, че тя се е сляла и интегрирала в органите и/или бъдещите изборни листи на блока. Аз считам, че трябва да е възможно, приемането и подписването на задължение за работа по формулираните цели, без това да означава задължително общо участие в изборите с общи листи. Въобще всяко високомерие, особено на старта, не би трябвало да е част от инструментариума  използван при създаването и развиването на блока. За да бъде по леко и удобно на хората, за да се ориентират в главните насоки и основните мерки, които ще предприеме блока, след постигане на така нужната изборна победа, е редно в платформата да фигурират не само общите насоки ( например здравеопазване, правосъдие и пр.), но и с няколко изречения, в няколко макар и по-генерализирани точки, да бъдат представени на нашето и на гражданския съвет внимание конкретните действия за решаване на проблемите в съответната област, но дори и срокове - например в здравеопазване какъв тип промени да очакваме, в пенсионната система каква реформа конкретни действия се предвиждат, в МВР, в енергетика и т.н. Това ще засили доверието и едновременно, ще даде и време за доизбистряне и отчитане на мнението на поддръжниците. Без значение дали РБ ще се представи по-добре от ГЕРБ или ситуацията ще бъде друга, както и представянето на трети партии и/или сдружения, споделящи идеите и формата на платформата, не виждам причини, обществеността да не знае, че въпросните партии и формации споделят залегналите в платформата цели и задачи и са се задължили пред нас, техните работодатели, да работят за изпълнението на залегналите в платформата задачи и мерки, след приключване и независимо от постигнатите изборни резултати. И аз и много от „електоралните единици” си даваме сметка, че не веднъж и два пъти, проблема кой да оглави бащина дружина и как да се подредят листите е предизвиквал и е възможно да предизвика сериозни и съвсем ненужни катаклизми. В този смисъл, постигането и декларирането на съгласие по текста на платформата, не трябва да задължава и разбира се не трябва и да препятствува подписалите да правят предизборни коалиции и да участвуват заедно в следващите избори. Тези които смятат че ще справят сами, нека участвуват самостоятелно, други които изпитват съмнения, да участвуват в коалиции - целта е да не се губят гласове, ако някой се надцени и в същото време да се измери реалната електорална тежест, което според мен ще спомогне за намаляване на напрежението, при съставяне на следизборна коалиция - не се правя на пророк, и мисля че много от четящите този текст, биха се съгласили че такова напрежение ще има и преодоляването му може, но не трябва да става препъни камък. Мисля, че ще е от полза, ако високо-квалифицираните юристи от десните формации, се ангажират и изготвят някакъв регламент за конституиране на следващото управление, в зависимост от конкретното електорално тегло, което също да бъде предварително подписано и публикувано. Такъв подход, на открито присъединяване и поемане на задължение за извършване на реформи в съгласуваните области, освен че ще печели доверието на хората, но и силно ще облекчи тяхното извършване - следващия премиер и мнозинство в народното събрание, просто ще заявят - това декларирахме и обещахме, в името на това сме избрани и сега изпълняваме поетият ангажимент.

Друг момент, който силно ще влияе на доверието на избирателите и ще повиши активността, е наличието на гражданския съвет към блока, който поне в момента ми изглежда малко като надзорен съвет. Чудесна идея и обещаващ състав, но нещата не трябва да спират до тук. Редно е да се изготви кратък и ясен, правилник или ред за неговата  работа, за начина на осъществяване на промени или допълнения в състава - последното не защото пророкувам вътрешни разногласия или ефекти на разпад, а защото виждайки имената на хората в него, съвсем естествено е за някои от тях да възникнат много важни професионални ангажименти или за всеки от тях е възможно да възникнат лични, здравословни и други ангажименти и много по-добре е реда за попълване и/или допълване да бъде ясен, разписан и публикуван.

Третия, пореден и много важен елемент, от който зависи и степента на нашето доверие и устойчивостта на външните атаки и инсинуации, това е персоналния елемент на хората в първите редици на РФ и на всички партии и формации, които изразят желание и воля да следват залегналите в платформата тези и задачи, Че е труден този въпрос, спор няма, но и тук, според мен най-силното оръжие е и си остава прозрачността.  Участия в едни или други политически, граждански и бизнес организации, винаги е давало повод за различни нападки, независимо дали са изградени на истини, полуистини и разбира се и чисти лъжи. За да се „извадят зъбите” на фабриката за компромати, най-прекия път е предварителното обявяване на тези обстоятелства, придружени с приемливо не само за конкретната персона, но и за нас обяснение. Знам че нито е лесно, а в някои случаи ще бъде и много трудно, но да си заровиш главата в пясъка и да разчиташ, че някакъв не особено приятен факт няма да излезе в публичното пространство в най-неудобния момент, е доста наивно. В случаите, когато самата персона е наясно, че това ще доведе до сериозни поражения за неговия и на организацията имидж, редно е да не бъде в първите редици. Забележете, че аз не говоря за внедрени хора, за предумишлени вредители, а разглеждам случая, когато конкретната персона искрено и компетентно работи за каузата и петната в неговото минало не влияят по никакъв начин на днешните му действия. Последното си мисля, че може да бъде изказано от самия човек и това, че „новината“ за миналите нелицеприятни моменти ще произлиза от него, няма как да не повиши доверието и да попречи на инсинуацията. Сигурно ще има и конфликтни случаи и моменти, нещо неизбежно когато става дума за много хора, подбирали се сами или избирани от различните партийни ръководства, но въпроса е да бъдат минимизирани като количество и значимост.

Не трябва да забравяме, че ако има нещо което БСП умее, владее и прилага добре, това е добре смазаната машина за дискредитиране и инсинуации. Не може да не прави впечатление, че от 1989г до сега основните и тежки компромати, в много случаи с решаващо значение за конкретните ситуации, са били винаги срещу десните формации. Като си припомним изказването на президента Желев на Боянските ливади, компрометирането на П. Берон в апогея на СДС, прословутия израз „Нахранете журналистите” изтекъл предизборно, та до последните записи от къщата на Борисов, обичайно (дали пък не случайно), ударите инкасират противниците на тази партия. В същност единствения съществен удар срещу БСП, беше публикувания запис на сливенския предизборен разговор-сделка, но и той имаше доста периферно влияние. Голямата разликата между количеството и дълбочината в компроматната война в полза на левите сили се дължи на големия ресурс на БСП -  целия апарат на ДС, голямата част от медийната среда, намираща се под неин контрол и не на последно място, разликата между дясно ориентирания и ляво ориентирания електорат. Познаваме реакцията на ляво ориентирания избирател - компроматите не го смущават, за сметка на това заплахата за пропадане във властта има силно мобилизиращ ефект. Нивото на партийната лоялност в тези среди е критерий, възпитаван и налаган десетки години и този рефлекс ще отслабне (дано) по естествен път със смяната на поколенията.

Десните хора в много по-голяма степен имат изисквания към политическото си представителство и не притежават стадното чувство на сплотяване срещу хипотетичния общ враг. За съжаление или може би за добро, след като един човек се ръководи от чувството си за отговорност в личните си дела, същия този дясно-мислещия човек не може да бъде безхаберен и да прощава публични провали на своите избраници. В този смисъл и работата и поведението на десния политик, правят ситуацията за него в пъти по-тежка и дори рискована.

Следващ елемент след персоналните и колективно поети ангажименти, които да печелят нашето доверие, е да се намери подходяща форма, не позволяваща на отделните или колективните членове на управлението, изтъквайки различни причини, (понякога реални, по-често измислени), да се отклонят или  да послужат за повод и извинение за не извършване на поети ангажименти. Депутати, министри, зам. министри, областни управители, трябва да подадат нещо като заявления за оставка, дали на разположение на гражданския съвет, дали под друга форма и пред друг орган, но по такъв начин че да се гарантира на нас избирателите, възможността да отзовем лицето не изпълняващо поетия ангажимент. Дори ако се окаже, че подобна юридическа възможност не съществува, саморъчната декларация, подписана и качена в интернет, на страницата на партията и/или на страницата на гражданския съвет, ще играе ролята на морален коректив. В случаите когато ние избирателите , ще трябва да предприемаме някакви действия срещу нашите избраници във връзка с неизпълнение на поети ангажименти, ще имаме много силната позиция на работодател, който предприема необходимите стъпки, за да се освободи от некадърен и/или нелоялен нает изпълнител. Убеден съм, че в чисто психологически план, подобна мярка силно ще повиши нашето доверие към кандидатите и ще  дисциплинира тях при изпълнение на поетите задължения.

Изложеното по-горе е мой личен опит да съдействам за консолидирането на дясното пространство, което считам, че е съществена предпоставка за спечелване на следващите избори и възможност за адекватен отговор на очакванията и желанието на протестиращите  граждани . Давам си сметка, че написаното нито е всеобхватно, нито има завършен вид и разбира се, съществува реалната възможност да бъде напълно отхвърлено. Но ако читателите  стигнат до извода, че съществуват рационални елементи, които могат и/или трябва да бъдат изменени, променени или да отпаднат, мога да ги уверя, че това е напълно отворен текст, написан за да продължи и да се разшири обсъждането на различните възможности пред партиите и сдруженията в дясно, за постигане на крайната  цел - резултата от следващите избори не само да се различава от сегашния, но и да даде възможност на страната, да се спре движението по наклонената плоскост, при това в посока изток.