И няма кой да накаже партийната наглост

"Аз съм победител днес! Няма заседание на парламента, което да защити това пагубно за България правителство!"

Прехвърлилата всички мислими граници нахалност на това обобщение, направено от неотдавнашния премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, не позволява то да бъде оборвано с логически аргументи. Защото е... парадоксално вярно -  според политическата логика на Борисов, като разобличиш противника в нещо, ставаш победител. Подобна представа за същността на политиката изключва опцията, че средството, с което си повалил противника, разголва и собствената ти политическа несъстоятелност.

Това направи ГЕРБ, разбирайте лидерът й, като не се регистрира и провали обсъждането на вота на недоверие, поискан от... същия лидер. Целта била народът да разбере, че това правителство се крепи на волята на "Атака" и че дори не може да събере всички депутати от излъчилите го партии на толкова важното заседание (в момента БСП и ДПС имат общо 119 народни представители, докато се чака решението на КС Делян Пеевски депутат ли е или не е и за кворум, и за  гласуване за вота ще им трябват не един, а поне два гласа от "Атака" - бел. ред.). Целта според мен не заслужава обсъждане не само защото ГЕРБ доказва всеизвестна истина, а и защото самият Борисов се ползваше някога от подкрепата на презряната "Атака" (няма да гадая дали "Атака" е планирала пътуването на цялата си група умишлено в дните на вота, или ГЕРБ е планирал тактиката си съобразно с отлитането на депутатите на Волен Сидеров).

Но да твърдиш, че си победител (над кого и пред кого!), като стоиш в парламента и не се регистрираш, вместо да изложиш аргументите си, с които си поискал вота на недоверие към правителството,

не е просто политическо безсилие

а е оскърбително нахалство, което не трябва да отминава безнаказано със снизходителни реплики от типа "ами нали лидера на ГЕРБ си го знаем, днес едно, утре друго".

Каквото и да си знаем, водачите на парламентарните партии би следвало да знаят какво може да им бъде прощавано в тяхното политическо битие и какво не може в никакъв случай.

Днешното поведение на ГЕРБ, разбирайте лидера й, е от онези непростими "от народа" (в името на който се надхирят със Станишев, Местан и Сидеров) прояви, заради които българската история на ХХ век е белязана с антипартийния преврат от 1934. Акт, да припомним, с който група офицери, отвратени от безогледната партийна партизанщина, помитат с един замах и партии, и парламентаризъм, та е отнело повече от година възстановяването на парламентаризма, и то без формалното възстановяване на партиите - да припомним и  тази съществена подробност за невежите по история!

Изключвам по принцип военните вмешателства като средство за слагане на морален ред в циничното и непоносимо аморално политическо безхаберие. Само не мога да се сдържа да не отбележа, докато слушах политическия лидер и бивш премиер, провалил заседанието за вота на недоверие (самият вот с ясен предварително неуспешен край), и реакциите на политическите му противници, че 

всички те трябва да благодарят за големия шанс

сервиран им от историческия момент, в който могат да бъдат наказани единствено от избирателите на избори.

Наказание, което може би няма да се състои именно защото народът - без кавички - е вече неизлечимо отровен от демагогията им и не вярва на никого, а от ситуации като днешната е истински отвратен (дали не умишлено?!) и лека-полека спира да ходи на избори.

Да, г-н Борисов е прав! С малка корекция - всички те са победители! Над народа!