КТБ управлява България

“Като публично дружество и кредитна институция Корпоративна търговска банка АД  се придържа към принципите за прозрачност, равнопоставеност, отчетност, обективност, които са ключови елементи в нейната Програма за прилагане на международните стандарти за добро корпоративно управление.”

Горното изречение е първото, което можете да прочетете на официалния сайт на КТБ. Прозрачност, равнопоставеност, отчетност, обективност... За коя по-точно България се отнася това?

За реалната, в която се знае, че по необяснимо непрозрачен начин в тази именно банка са съсредоточени парите на повече от половината държавни предприятия; че чрез и през нея управляващите от три поредни правителства си купуват медиен комфорт; че тя финансира неописуемо поврътливи и сервилни медии, за които свободата на словото не чини пукната пара; че живият символ на срастването между държавата и олигархията – одиозният Делян Пеевски – е свързан с пъпна връв именно с тази банка; че през нея се осъществява братската дружба с руския корпоративен катитал, доказателство за което е току-що приключилото окончателно усвояване на БТК?

Или за една имагинерна, абсурдна, съществуваща само на хартия България (на мърлявата хартия на контролираните от същия този Пеевски вестници), в която КТБ официално не притежава никакви медии и няма нищо общо с ДПС, БСП и някакъв си там Пеевски – а си е една чиста, снежнобяла корпоративна принцеса, която разни тъмни сили, “Капитал”-ски изчадия, соросоиди и продажни президенти искат да очернят?

Преди време Татяна Дончева заяви, че КТБ и ТИМ управляват България, че те са кукловодите на днешния кабинет. “Кукловодите са известни в тясната си част, може би не толкова известни в широката. Те дават възможност, защото имат пряко влияние върху избирането на ръководствата на ключовите политически партии да диктуват след това партийни ръководства, изпълнителни бюра, част от национални съвети, депутатски листи, министри и министър-председатели.”

Дончева, известна още и с прозвището Поразяващата уста, е прекарала предостатъчно време сред червения елит, за да е наясно как се градят марионетни правителства и как се плетат задкулисни мрежи. Прозрението, че КТБ и персонално Цветан Василев дърпат конците на Орешарски, Станишев и Местан, се превърна в кошмарна реалност след абсурдното назначение на Пеевски и още по-абсурдните функции, които му се възлагаха – а именно да бастиса политическите противници на настоящия режим и да запуши устата на всички недоволни.

Днес вече е ясно, че не управлява нито вгледания в пъпа си кабинет, нито пък партиите, които го подкрепят. Управлява корпоративната мафия. КТБ управлява България.

Вече сме го гледали дори и този филм. България е преживяла такъв период в своята омерзителна близка история – такова беше правителството на Любен Беров, наричано още “правителството на Мултигруп” – или “правителството на мафията”. Подкрепяха го пак БСП и ДПС; национализмът бе още във фазата на ОКЗНИ – и като такъв, разбира се, беше коалиционен партньор на левицата.

Тогава именно беше подготвен и най-големия грабеж, реализиран в рамките на прехода – този с кухите банки и кредитните милионери. Неговият финал се видя чак при Виденов – с 520 процента инфлация и заплати с равностойност на няколко долара – но източването на банковата система се структурира и осъществи именно при Беров. Както и схемата със стоене на входа и на изхода на държавните предприятия. Както и контрабандата с ембаргова Югославия, разпищолването на гангстерите, повсевместния рекет и прочее подобни благини.

Нещо подобно ни чака и сега – но далеч по-опасно по своите последствия. Днес КТБ и Цветан Василев играят ролята на мултаците – само че стоят не на входа и на изхода на някакви си там предприятия – а на входа и на изхода на държавата. Да държиш парите й означава именно това: даваш жалки лихвени проценти, получаваш скъпи управленски бонуси, даваш малко нагризан морков – скачат според твоята тояга.

И скачат така, както никой не си го е представял. Скачат дори не само в България. Скача Дойче веле – с аудиторията си от стотици милиони и с престижа си на държавна медия – в страната, от която зависи практически всичко в ЕС. Някакъв там журналист настъпил по мазола светлейшия Цветан Василев? Някой си питал кой персонално бил предложил Пеевски? Баам! – махаме го – няма журналист, няма и проблем.

Точно така правеха и преди 1989 г. Някой казал нещо не както трябва и където трябва; някой си позволил да говори по същата тази “Дойче веле”? Без него – отнема му се думата, отнема му се работата, смачква му се съдбата. Проблемът е, че сега тъкмо “Дойче веле”, която в очите на толкова много българи беше стандарт на свободата, постъпва по същия начин, като се позовава на мними нарушения на журналистическите си стандарти...

Някой проверил ли е какви са стандартите на самия Цветан Василев? Някой преброил ли е лъжите в писмото му? А дали някой – примерно говорителят на “Дойче веле” или пък немският посланик – ще сложи ли ръка на сърце и ще потвърди думите му, че КТБ няма нищо общо с медии и медийни империи?

Очевидно не става дума за пристрастия или заблуждения. Ако Дойче веле наистина не знае как стоят нещата в България – с истината, с медийната собственост и с политическата конюнктура, то би било уместно нейните управители да се заемат с по-подходяща за интелектуалните им възможности дейност. Само че не става дума за незнание – става дума за дипломация. Медията иска (и то много парадоксално иска) да си спести един съдебен скандал, като пожертва своите български сътрудници. Което може да е удобно, но във всеки случай не е морално.

Тя предпочита да отстъпва, да омилостивява, да прави компромиси. Такива не се правят спрямо някакъв нафукан банкер на мъничка спрямо германските мащаби банка. Такива се правят само спрямо министър-председатели на неуспешно опитомяващи се държави. Очевидно в очите на “Дойче веле” Цветан Василев е персона с подобен ранг – и при негово искане (и плашене) трябва да се правят компромиси. Очевидно той е този, дето управлява България.

Само че такива компромиси никога не се правят на медийно равнище. Защото функцията на медиите в нормалния свят е да отстояват истината и правото на различни гледни точки към нея. Точно истината е загърбена тук – и е загърбена от една институция, която играеше ролята и на морална инстанция.

А що се отнася до премиерите и държавните глави – с тях преговарят и спрямо тях правят компромиси други – не медиите. Покрай скандала с отстраняването на Иван Бедров и Еми Барух беше припомнен и случаят с Кристиян Вулф, даден под съд само защото той и семейството му били отседнали в хотел на разноски на германския филмов продуцент Давид Грьоневолд по време на посещение за Октоберфест в Мюнхен през 2008 г. – той всъщност изгуби поста си заради заплашителното писмо, което си позволи да адресира до вестник “Билд”. В случая имаме заплашително писмо от банкера Цветан Василев до “Дойче веле” – и вместо да го изяде с парцалите, германската медия изпълнява аморалните му искания. Жалко, много жалко...

Жалко и в преносния смисъл на думата – жалко поведение. Но факт. Обясним с друг един, грижливо прикриван в паралелната, измислена реалност. Нека го припомним още веднъж: КТБ и Цветан Василев управляват България.