Един слаб американски президент

Президентът Обама има репутация на човек, който е един вид гуру на правата на човека по целия свят. Но изказванията му на пресконференцията във вторник (текстът е писан на 23 юни, бел. прев.), както и поведението му откакто е заел поста си, разкриват не това, а съвсем различно лице - това на един шарлатан по въпросите на правата на човека.

На 15 юни, три дни след фалшивите избори в Иран и в същия ден, в който седем демонстранти в Иран бяха убити, посланикът на САЩ в ООН, назначен от Обама, Susan Rice, произнесе във Венеция реч, подпомагайки с това визията на Свети Обама: „Отговорността да се защитава е дълг, в който аз дълбоко вярвам... Ние трябва да се подготвим за възможността отново да се сблъскаме  с това, че най-лошите импулси на човешката природа ще вилнеят и може би това ще стане в най-скоро време. И ние трябва да семе готови... Всички ние знаем, че в края на краищата най-голямата  пречка пред една бърза акция въпреки внезапна варварщина е (липсата на)  политическата воля... Тя преди всичко изисква да имаш смелостта и състраданието да действаш. Нека взаимно си помогнем да имаме смелост и да действаме в съответствие с нашите убеждения."

Една седмица по-късно имаше множество жестокости, противозаконни действия и заплахи, а  46 милиона избиратели бяха изблъскани от портала, водещ към свободата, който бе отворен или най-малкото открехнат. Но когато във вторник зададоха на президента следния въпрос: „Има ли някаква граница, някаква „червена линия", която администрацията ви няма да прекоси, когато това предложение (за разговори с водачите на Иран) бъде блокирано?" Той отговори: „Ние ще почакаме да видим как това ще се изчерпи от само себе си".

А когото го попитаха отново: „Ако вие приемате избирането на Ахмадинеджад ... без каквито и да се значими изменения в условията в неговата страна, не е ли това предателство по отношение на това, което демонстрантите искат да постигнат?" Той отговори: „Ние не можем точно да кажем какво се е случило в избирателните секции."

И когато пак го запитаха: „Защо вие не искате да кажете ясно извода, че иранския народ...". Той отговори: „Защото мисля, че ние още не знаем как това ще приключи."

И още веднъж: „Не знае ли сегашният режим, че ще има последици?" А той отговори пак същото: „Ние още не знаем как това, което става там, ще приключи".

Това е човек, който въплъщава точно обратното на смелостта за действие. Неговото ужасно невежество му помага да твърди на пресконференцията си, че „иранският народ ... не обръща много внимание на това, което се казва ... тук." Напротив, от затворническите си килии в ГУЛАГ съветските дисиденти се изпълваха със смелост от това, което се казваше тук - тъй както всички дисиденти си представят, че водачът на свободния свят ще е подготвен да говори и действа в тяхна защита.

Президентският сюжет, че ние не знаем това, което бе разкрито, че става в Иран, е обида за интелигентността както на иранците, така и на американците. Нашето отсъствие от кабинките за гласуване не значи, че резултатите са тайна. Правилата на изборите бяха много ясни. Кандидатите за президент трябва да бъдат одобрени от състоящия се от дванадесет души Съвет на пазителите. Както бе съобщено от Би Би Си, повече от 450 иранци се регистрираха като възможни кандидати за президент, но само четирима бяха допуснати да се състезават наистина. Всичките 42 жени, които опитаха да се включат, бяха отрязани. Така че какво точно част от фалшификацията не разбира президента Обама?

Вместо да изобличи  фалшивите избори, президентът Обама сега казва на иранците, които умират по улиците за автентичната истина, че „САЩ уважава суверенитета на Ислямската република Иран". Чий суверенитет е това? На хобсовите върховни главорези, които управляват това място? Суверенитет за вършене на какво? За отричане на правата и свободите на техния собствен народ? Следва ли в държава, която по такъв начин лишава гражданите си и от най-малката защита на човешкото им достойнство, суверенитетът на правителството да е най-важният?

Но президентът Обама не искаше да спира погледа си върху всекидневието на суверенен Иран: наказателен кодекс, който позволява да бъде пребита с камъни до смърт жена заради предполагаема изневяра на мъжа си и да бъдат бесени хомосексуалистите заради престъплението, че съществуват. Вместо това той нееднократно зове за „уважение" към „техните традиции и култура".

Това е същата мантра, която той възприе за ислямския свят в Кайро, когато три пъти спомена за „правата" на мюсюлманските жени да покриват телата си отгоре до долу. Знаейки съвсем добре, че жените в мюсюлманския свят се сблъскват с противоположен проблем - да оцелеят, след като са отказали да покриват телата си, той никога не се осмели да спомене, че това също е човешко право. Каква част от културния релативизъм и от традиционното потискане президентът Обама не знае как се изчерпва?

В тези написани изказвания, президентът остави впечатлението за твърдо говорене: „Иранското правителство ... трябва да уважава тези права (на свободата на мирното събиране и на свободата на словото). ... То трябва да управлява чрез съгласие и без принуждение". Но с „иначе да му мислят", многозначително изпуснато в написаните редове, той разясни, че продължава да има големи надежди за бъдещо партньорство със сегашната иранска теокрация. „Мисля, че не е твърде късно иранското правителство да признае, че има мирен път, който ще води към стабилност, законност и напредък за иранския народ."

Това иранско правителство ни каза - както чрез делата, така и чрез думите си - какъв точно път е избрало. Президентът Обама също ни каза какъв път е избрал - пътя на това да бъде сводник на ислямските радикали и на празното позьорство. Иронично, останалия свят твърди, че иска един слаб американски президент, чиято външна политика гласи: „моля за извинение, предавам се и отстъпвам". Сега те имат това, което търсят, истинските жертви на нарушенията на правата на човека са принудени да понесат последиците.

* Anne Bayefsky (Ан Байефски) е старши изследователка в Хъдсъновия институт и директорка на Института за права на човека на  Touro College. Текстът е публикуван в списание "Forbes" на 23 юни.

От "Правата на човека във фокус", бюлетин на Български хелзингски комитет - http://www.bghelsinki.org/bulletin/2009-11