Свободата днес и тук 13 Февруари 2025  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Носталгия 3.0

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Владимир Шопов, http://www.reduta.bg/

Носталгичните вълни по отминалия соц продължават да заливат българския бит и душевност. Активиран като реален политически инструмент в началото на прехода с годините той започна да се променя. Сривът на „Виденов и Ко.“ го притъпи, а колективното обръщане на погледа на Запад отне от енергията му. След това обаче носталгията си намери нов дом, в спомена за предметите, детството и младостта и макар и наглед неполитическа започна да върши именно такава работа. Новата „тройна коалиция“ сега отново впряга емоционалния и мисловен резерв на носталгията, но по нов начин. Опитва се да я превърне в общ културен фон на самозатваряне, недоверие към небългарското, разглобяване на различни парчета от нашата бавна и мъчителна европеизация, оттегляне от сложнотиите на съвременния свят. Знаците са повече от видими.

Носталгия 1.0 си беше чиста политическа реалност и инструмент. Тя си стоеше открито в основата на „плавния преход“, който на езика на бившата компартия беше код за отказ от реална промяна, мимикрия, имитация на пазарно и демократично. Имитация на дейност по историческа необходимост и динамика, а не по убеждение и желание. Всяка промяна се представяше като трудно за избягване отдалечаване от скъпия идеал и спомен за миналото, създаване на поредица от институционални кухини без променено съдържание, дух и посока. Това политическо подразбиране за случващото се беше отговорът на идеята за европейско приобщаване и коренна промяна. Временно снишаване с неясна продължителност, истинската политическа реалност отвъд фалшивата наглед драматична пиеса на прехода. С този арсенал бе упоена публиката за най-системното обръщане на политическа власт в икономическа особено през първата половина на 90-те. Тази носталгия бе във формата на обещание за близко възстановяване на историческата реалност на соца. Хипер-инфлационният брутален завършек на операция „плавен преход“ обаче изтри политическия му заряд и го принуди да мигрира в други полета.   

Носталгия 2.0 е може би най-подцененото прераждане на заряда на миналото и соца. Позволи тя да напусне обичайните аудитории и да се настани по нови места. Изглеждаше невинно, защото беше по-отдалечено от големите начални битки на прехода и се случи при неговия наглед очевиден консенсус. Влизането ни в ЕС допълнително го маскира, защото новите реалности носеха нови възможности – свободно пътуване, работа, учене, бизнес, разчупване на средата. Носталгията обаче в тези години се битовизира и започна да се връща през дрехите на новото време, като скалъпен продукт, пазарно наличен в нова обвивка и с обещание за емоционално пътешествие назад във времето. Селективното обръщане на някои предмети в пазарен факт обаче не са най-интересното нещо тук. По-любопитно е друго. До чушкопека бе сложен биографичния спомен за детството на средните поколения, което изглеждаше деполитизирано начинание, но на практика даде важно персонално измерение, започна да връща парчета соц през задната врата. Спомените за летата „при баба на село“ изглеждаха пълен контрапункт на политизираната носталгия, но де факто помогнаха за психологическия път обратно към странния уют и еднозначност на миналото и комфорта, които те носят.

Носталгия 3.0 е обаче по-хапеща, постепенно се превръща в общ културен фон, който импонира на духа на соца без да възпроизвежда много от неговите реалности. Тя не просто се опитва да се облече в дрехите на спомените, а тръгва да възстановява, макар и по мярката на сегашните времена, структури, практики, нагласи. Надгражда върху изтощените от годините енергии за промяна в обществото ни. Достатъчно умна е да не се опитва като с „Лего“ да възстановява изгубени светове, но в същото време целенасочени култивира духът на самозатварянето и провинциализма, обещанието за по-спокоен и предвидлив свят, отдалечаването от европеизиращия натиск на последните десетилетия. Подобна стратегия е може би неизбежна. Все пак, статистическото свиване на физическите носители на спомена за соц миналото намаляват и колкото и усилия да се полагат за неговото възпроизводство сред следващите поколения неговата сила и хватка няма как да са същите. Политическата агресия има нужда от нова културна плънка.

Знаци много. Затваряме супермаркетите през почивните дни, погваме лошите чужди вериги в полза на малките квартални, по дефиниция, български магазинчета. Затваряме лошия единен европейски пазар за каквото някой нададе вой, вместо да гледаме колко въобще сме способни да участваме на него. Правим поход срещу европейските посланици, когато се окажат с мнение и след като сме страна-членка под условие. Ходим по ръба на международните ни задължения по казуса със сирийските бежанци и успоредно с това проклинаме светът, в който ни се налага да живеем. Връщаме езика и тактиките на директна атака срещу опонентите и ги рисуваме в категориите на врага отпреди десетилетия. Обясняваме несметните руски бизнес възможности и приемаме като необратима слабостта на европейската и американска икономики. Постоянно нарастващите руски супермаркети връщат спомена, но и дават отпор на западното на негова територия, пазарната. Ако не слушаш Любе, поне можеш да си купуваш оригинална руска водка оттам. Рисуваме отново омразния образ на големия град и неговата култура. Връщаме лентата и разполагаме същинското и единствено истинско и ценно извън него, обратно при същинските корени на „народа“.

Това усилие не се опитва да рисува вече невъзможните директни образи и лица на миналото. Прави препратки към тях, връща думи и жестове, които отключват спомена, но знае, че има нужда от нещо ново. Отделни парчета реалност и думи, които да върнат онзи фалшив уют на самоизолацията и страха, на спокойствието от лесните решения и трудните избори, на еднозначността на света, на очевидния враг. Парчета, които да се обърнат срещу малкото, което се постигнали и да направят някакъв културен пълнеж за една власт, която е решена да върви срещу часовника.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional