Болната ни държавност

Държавата ни е болна. Много болна. Не може да е нормална и здрава държава, която въпреки наложеният мораториум върху строежа на АЕЦ „Белене”, продължава да плаща за строителен надзор по проекта. От 29 март 2012, когато правителството на ГЕРБ наложи мораториума, досега НЕК е плащала на месец по 950 хиляди евро на „Уорли Парсънс” и „Риск инженеринг”. Това са двете дружества, осъществяващи надзора. Собственикът им се нарича „жертва на енергийната мафия”. Твърди, че и днешното правителство не е спряло договорите за „Белене”. Вследствие на това той имал да получава за август поредните 950 хиляди евро за извършени надзорни дейности. Възнамерявал да заведе дело срещу държавата, защото не ги е получил. Още.

България е болна, но „Южен поток” не е хап за болестта й, а грейнала магистрала за развитието и задълбочаването на тази болест. Предстои ни да изплащаме санкции на ЕС, защото потокът нарушава европейското изискване до половината от обема на тръбата да имат достъп и други доставчици. Той такова не предвижда. Предвижда обаче 15 години да не получаваме нищо, въпреки че сме го допуснали на територията си. Той се очертава да бъде и нещо като тръбите на парното, което пронизва домовете ни. Цената на проекта за пет години е нараснала три пъти – това напомня Иван Иванов от ДСБ. От първоначалните 1,1 милиарда евро е стигнала до 3,3 милиарда евро. Какво пречи да порасне още.

Каква е държавата, в която една банка и собственикът й определят еталоните в журналистиката и раздават присъди. Такива „еталони”, според които журналисти с неопитомени пера нямат място там, където работят. След първоначалното съобразяване с тези „еталони”, Дойче веле изрази готовност да продължи сътрудничеството с Еми Барух и Иван Бедров. Това е добра новина.

А може би все пак „ледът се пука, господа съдебни заседатели.” Не може да се имитира нормалност до безкрай. Симптоматично се оказа пребиваването на част от тази имитация в Брюксел, където никой не благоволи да я приеме. Повод за нейното пребиваване бил да протестира срещу германски евродепутат, отправил към нея неблагоприятни квалификации.

Ами явно това е начинът. Никой извън и особено в България да не приема повече имитацията на държавност у нас. Защото държавността ни, макар да си дава вид на нормална, жизнена и функционираща, е легнала на смъртно ложе. Отива си, тъй както тъщата на Иполит Матвеич от „12-те стола”. Отива си, докато управлява, без намерение да разкрие какво е прахосвала, източвала, плячкосвала и присвоявала. Диамантите на тъщата от книгата на Илф и Петров поне си бяха нейни. А проснала се е нашата държавност – с цялото безсрамие, на което е способна. По всичко личи, че е готова да демонстрира и неподозирано такова. Талант и готовност не й липсват.

Подушил близкия или вече настъпил край на имитираната държавност, наоколо обикаля майсторът на ковчези Безенчук – вечно пиян и учтив. Обикаля и конкуренцията му. Обикалят и бродят безчет неизвестни извършители, готови на всичко за печалбата и комфорта си. Залогът за тях е собствената им нещастна и обрулвана като круша страна, която са готови да жертват заедно с гражданите й.

Морето на протеста може да е притихнало. Но морето по принцип е непредвидимо. Тъй както изглежда притихнало, може да се разбунтува. Едно е сигурно – кога по-малки или по-големи, вълните му ще продължават да подкопават имитацията на държавност. И все някога ще я срутят и изхвърлят на брега – извън жизнено необходимата й корупционна среда. Процесът е в ход и ще стигне докрай. Рано или късно.