ЕНИМЕХМЕДОВ: ПРЕСТЪПНИК ИЛИ РЕВОЛЮЦИОНЕР?

Да ни е честит първият  политически затворник! Това е първия български гражданин, който свързва  действията си (в случая опит за убийство на комунистическото ченге Доган) с политическите си убеждения! Това само по себе си е голямо събитие и затова не може да бъде съден само за опит за убийство.

А сега да попитаме колко  от нас биха му ръкопляскали, ако  беше успял? И още един въпрос: колко от нас също биха искали да теглят куршума на Доган? Всички? Има ли нещо чудно? Ние обаче не сме се опитали и затова не сме политически затворници. Във всеки случай, трудно е да се установи кой е отнесъл повече псувни - това комунистическо ченге, или останалите членове на висшия ешелон на БКП-БСП.

Какво значи политически  затворник? За най-меродавно мнение се счита това на Amnesty International (Организацията за Международна Амнистия). Тя определя «политически затворник» като широко понятие, определящо категория затворници, за които тя настоява за справедлив и неотложен съд. Това се отнася преди всичко за случаите, които включват значителен политически елемент, тоест мотивите за действията на затворника, самите действия, или мотивите на властите. В такива случаи организацията определя понятието «политически» като отнасящо се до политиката в дадена страна, а именно: механизмите на обществото за обществения ред; принципите, организацията или действията на правителството в обществените дела, както и връзката им с въпросите за езика, етническия произход, пол и религия, а също статут и влияние. В тоя смисъл категорията «политически затворник» включва и подкатегорията «затворник по съвест». За такива хора организацията изисква те да бъдат незабавно и безусловно освобождавани, както и хора, които прибягват до насилие поради политически мотиви.

Да кажем веднага –  повечето правителства в света заявяват, че в техните страни няма политически  затворници. Бъдете сигурни, че такъв ще бъде случаят и с Енимехмедов. Една манипулативна пост-комунистическа система на правораздаване, обвинявана често като главния стълб на комунистическата мафия, няма никакъв интерес да раздува случая или пък да го прави политически.

Енимехмедов изглежда твърде убеден и достатъчно образован, за да допуснат един политически процес с  неизвестни последствия, още по-малко  с обвинения срещу един от главните архитекти на пост-комунистическото беззаконие. Още по-опасен за тях би бил и фактът, че Енимехмедов е не само турчин, но и български патриот с истинско разбиране на идеите на Васил Левски. Това го прави достоен гражданин на Републиката, такива каквито са може би и много други сред турското малцинство, чийто глас тепърва трябва да бъде чут, но този път без Доган и без партийните комунистически мутанти.

Нищо изненадващо няма в това, че и брат му приканва към  революция, която да помете цялата тази помия. За цели двадесет и пет години Енимехмедов е кажи-речи единствения затворник, който съчета политическите си разбирания с дела срещу власт, която и досега убива хора по политически причини без никой да бъде наказан.

Нищо изненадващо няма и в това, че българския политически  живот се поляризира – нещо, което  трябваше да стане много по-отдавна. Протестите, макар и закъснели, би трябвало да бъдат насочени и към съдебната палата – главната институция, раздаваща правосъдие под тежкия печат на комунистическата догма.

Разбира се, че Доган е  болен и няма да дойде на делото! Но бъдете сигурни, че и да не е болен той пак няма да дойде. А за Енимехмедов би трябвало да има поне една шепа протестиращи пред съда да му изръкопляска, да прати едно писмо до Организацията за Международна Амнистия и малко гнили яйца за съдиите, които се гласят да го вкарат в затвора.