Каза ли Рамзан Кадиров това, което мислеше?

Артем Кречетников*

Въпреки разпространеното мнение, политиците понякога говорят това, което мислят.

 

В интервю, дадено на Радио „Свобода" на 8 август, президентът на Чечня Рамзан Кадиров нарече убитата правозащитничка Наталия Естемирова човек без чест и съвест.

 

„Защо му е на Кадиров да убива жена, която никому не е нужна? Тя никога не е имала чест, съвест и достойнство", заяви той.

 

Ако беше никому ненужна, тогава защо я убиха?

 

Впрочем, в деня след гибелта на Естемирова ръководителят на Чечня нарече убийството й „чудовищно престъпление". „Естемирова се беше посветила на защитата на правата на човека. Тя не можеше да има врагове сред здравомислещите хора", каза той, обещавайки „лично да контролира разследването" и да привлече за участие в него „най-добрите и внушителни сили".

 

Ако се ръководеше от политическото приличие и от изгодата, държавният глава на Чечня би следвало отново да говори за това, какъв забележителен човек бе покойната, каква загуба за републиката е станала нейната гибел, как лично той я е уважавал и как сега ще направи всичко възможно, за да намери и накаже престъпниците.

 

Но политиците също са хора и понякога вършат и говорят не това, което е необходимо, а това, което им се иска. Особено, когато са уверени в неуязвимостта си.

 

Смъртта на правозащитначката

 

Бивша учителка от едно училище в Грозни, Естемирова от 2000 г. е сътрудник на организацията „Мемориал", като се занимаваше главно със събиране на жалби и на свидетелски показания на жители на Чечня за разстрели без съд, за изтезания и унищожени домове, в които са живели семействата на заподозрените членове на бойни групи. Тя зафиксира стотици случаи на нарушения както на руските закони, така и на правата на човека.  

 

На 15 юли група въоръжени лица със сила са натикали Естемирова в един автомобил близо до дома й в Грозни и след няколко часа тялото на правозащитнчката, убита с изстрели в упор, бе намерено на територията на съседна Ингушетия.

 

По протежение на административната граница между двете републики по шосетата са разположени много милиционерски контролни постове, така че мнозина не разбират как престъпниците са могли да прекарат Естемирова или тялото й, в Ингушетия.

 

Сега само отвън

 

Членът на управителния съвет на „Мемориал" Александър Черкасов зави, че думите на Кадиров следва да се разбират като отказ да бъде гарантирана сигурността на правозащитниците в Чечня и съобщи, че дейността на офиса на „Мемориал" в Грозни, преустановена след убийството на Естемирова, няма да бъде възстановена в близко бъдеще. Според него, цялата правозащитна работа в републиката сега се върши вън от нея.

 

„Последните изявления на Кадиров по адрес на Наталия Естемирова поставят под съмнение възможността за възобновяване на работата на чеченското отделение на „Мемориал", каза той. „Думите на Кадиров са насочени не против загиналата Естемирова, те са отправени против всички нас, против всички сътрудници на офиса ни в Грозни.

 

По-рано в четирите офиса на „Мемориал" в Грозни, Гудермас, Урус-Мартан и Серноводск работеха 27 души.

 

Вечерта на 15 юли ръководителят на „Мемориал" Олег Орлов заяви, че Кадиров носи отговорност за гибелта на Естемирова. Два дни по-късно президентът на Чечня се обади на Орлов по телефона и изрази възмущението си от това, че с изказването си нарушава - по отношение на него - презумпцията за невиновност. На това Орлов отговори, че е имал пред вид политическата отговорност на президента за всичко, което става в републиката.

 

Презумпцията за невинност

 

В интервю за Радио „Свобода" Рамзан Кадиров отново се върна към темата за презумпцията за невинност

 

„Ако Кадиров е виновен, ако хората на Кадиров са виновни, нека тези, които твърдят това, да го докажат", заяви той.

 

От юридическа гледна точка той, разбира се, е прав Но правозащитниците и медиите нямат пълномощия да провеждат следствие, и поради това по никакъв начин не могат нищо да докажат в юридическия смисъл на думата. Освен това, безпристрастността на руската правораздавателна система - особено когато става дума за конфликт между власт и опозиция - у много хора буди съмнения.

 

А в обществеността не могат да не се породят въпроси, когато хора, чиито пътища по един или друг начин са се кръстосали с този на държавния глава на Чечня, като Анна Политковская, братята Ямадаеви, а сега и Наталия Естемирова, един след друг загиват от насилствена смърт.

 

Поддържаната от чеченските официални лица и от някои депутати от руската Държавна дума версия за това, че някакви „провокатори" убиват правозащитници, за да дискредитират Кремъл и неговата политика в Северен Кавказ, у много наблюдатели пораждат единствено недоумение.

 

„Тя говореше нелепости"

 

В миналото Естемирова неведнъж влизаше в задочен спор с ръководителя на Чечня. По-специално, миналата година Кадиров разкритикува позицията й по повод въведеното от него правило, задължаващо всяка чеченска жена да носи забрадка.

 

Както твърдеше Олег Орлов, позовавайки се на разговорите си с Естемирова малко преди смъртта й, последните й разобличения и особено информацията за извънсъдебната екзекуция на жителя на село Ахкинчу от Борзой Курчалийския район Албеков, както и за изгарянето на къщите на родителите на подозирани за членове не бойни групи хора, е „предизвикало ярост" в чеченския президент.

 

Ден преди смъртта си Естемирова обеща на журналистите да им предостави допълнителни данни по „делото на Албеков", но не успя да го направи.

 

Според думите на Александър Черкесов, властите в Чечня, обвинявайки „Мемориал" в предоставяне на недостоверна информация, „не посочват конкретни факти". Той твърди, че „всички материали, които „Мемориал" изпраща в прокуратурата, са потвърдени".

 

Наричайки Естемирова в интервюто си пред Радио „Свобода" „жена без чест и съвест", Рамзан Кадиров не се опита да опровергае по същество обвиненията й, а сведе разговора до това, че тя не е искала да сътрудничи с властите, не е ходила на съвещанията, където са я канили, и „съобщаваше за всякакви нелепости и дреболии".                                                                                             

 

„По всички правила"

 

Следствието за убийството на Естимирова се „води по всички правила", заяви Кадиров в отговор на въпрос на Радио „Свобода" за възможността международни експерти да се включат към това разследване. „А нима в Руската федерация прокуратурата и следствената служба работят по-зле, отколкото в другите държави?", отговори той.

 

Но макар че мина почти един месец от датата на извършването на убийството, все още няма никакви официални резултати от разследването.

 

„Разследването на обстоятелствата по отвличането и убийството на Наталия Естемирова продължава. Издирени са и са разпитани редица свидетели на отвличането, провеждат се и други следствени действия. Засега няма конкретни заподозрени в извършването на това престъпление", заяви на 6 август представител на правоохранителните органи на Чечня.

 

Огромното мнозинство на т.н. „резонансни убийства" в Русия, като почнем с гибелта на журналиста Дмитрий Холодов в 1994 г., или останаха неразкрити, или заподозрените бяха оправдани от съда поради недоказаност на обвиненията.

 

Един ръководител на правозащитна организация в Чечня, който помоли името му да не бъде цитирано, заяви пред сайта „Кавказки възел", че „съвсем никак не се доверява на нашето следствие."

 

„Сега нещата вървят към това, че след известно време „всичко тихо и без шум ще бъде приключено". „Както обикновено става в подобни случаи, Москва ще се кълне, че на всяка цена ще намери ще накаже всички извършители, но в края на краищата, всичко ще завърши без всякакъв резултат", е уверен той.

 

На 23 юли 18 от най-известните руски правозащитници призоваха президента Дмитрий Медведев да спре пълномощията на Рамзан Кадиров докато трае разследването, да отстрани от работа неговите подчинени и за целите на следствието да създаде специална следствена група от сътрудници на Генералната прокуратура и на Следствения комитет.

 

По силата на чл. 2 от Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи, както я тълкува Европейският съд по правата на човека, ако бъде преценено, че е възможно някакви официални лица да са замесени в убийство, то тези лица не трябва да имат каквото и да е отношение към разследването на престъплението.

 

Това обръщение остана без отговор, а председателят на парламента на Чечня Дукваха Абдурахманов изказа мнението, че правозащитниците чрез тази акция си заработват грантове от чужбина.

 

При условията на анонимност

 

„Той наруши основните правила на поведение, необходими на политическия деец", заяви, коментирайки интервюто на Кадиров председателят на Ислямския комитет на Русия Гейдар Джемал. „По адрес на загинал човек, името на който се свързва с неговото като възможен виновник за гибелта му, това е съвършено оскърбително и неприемливо изказване. Това не е нивото на президент на република, това въобще не е нивото, на което следва да говори политик от такава класа", добави той.  

 

„Как може един човек, още повече президент, който на думи постоянно ратува за възраждане на културните традиции на нашия народ, призовава за уважение към традициите, морала и обичаите на нашите предци, да говори такива неща? При чеченците, така както и всред другите народи, не е прието да са говорят лоши неща за покойник", заяви на кореспондента на сайта „Кавказки възел" ръководителят на една от обществените организации в Чечня. „Истинският чеченски мъж никога няма да падне толкова ниско - да говори такива неща за жена", каза още той.

 

„Кадиров с тези си изявления на първо място унизи себе си, а не Наташа Естемирова. Той откровено демонстрира на целия свят колко я ненавижда", заяви негов колега.

 

Гейдар Джемал живее в Москва. Критиците на държавния глава на Чечня, които се намират в Грозни, помолиха журналистите да не разкриват имената им.

 

Карт бланш

 

Както отдавана са забелязали наблюдателите, в работите, свързани с Чечня, Кремъл се опира изцяло и напълно на Рамзан Кадиров, като му е дал карт бланш да управлява републиката, както намери за добре.  

 

Още една проява на доверието към ръководителя на Чечня бе демонстрирана с отмяната на 16 април на продължилия почти десет години режим на контратерористична операция в Чечня, което на практика означава значително ограничаване на дейността на федералните силови служби и предаване на функциите им по поддържане на реда и по борба с членовете на въоръжените формирования на структурите, които контролира не федералния център, а пряко Кадиров.

 

Анализът на открити публикации, направен от експерти на сайта „Кавказки възел", показва, че след отмяната на режима на контратерористична операция положението с правата на човека в Чечня се е влошило, а редът е станал по-малко.  

 

За стоте дни, минали след 16 април, в републиката са станали 32 въоръжени сблъсъка, докато през аналогичния период преди отмяната на режима на контратерористична операция те са били 15.

 

Рязко е нараснал броят на убитите лица, на обявените за търсене членове на въоръжени формирования, а е намалял броят на арестите на такива лица.

 

За тези сто дни са убити, или както предпочитат да се изразяват официалните лица, са „унищожени" 54 заподозрени, арестувани са 38, доброволно са се предали трима, а за стоте дни преди отмяната на извънредното положение - съответно 10, 34 и седем.

 

Ако за стоте дни след отмяната на режима на контратерориристична операция има информация за шест отвличания и за четири убийства на местни чеченски жители, то за стоте дни без този режим се съобщава за 21 отвличания и за девет убийства.

 

Рамзан Кадиров публично е заявявал намерението си да се бори с членовете на въоръжените формирования с „народни методи" и съветва подчинените си силови служби да не взимат живи в плен такива хора.

 

Но според мнозина „народните методи" не са намалили активността на въоръжената нелегална съпротива, а дори са имали точно противоположното действие.

 

За сто дни след отмяната на режима на контратерористична операция в републиката в резултат на взривове и престрелки са загинали 29 милиционери и са ранени 64, докато за същия предшестващ период са загинали осем, а са ранени 18 милиционера. Броят на загиналите мирни граждани е съответно 17 и осем. Количеството на терористичните актове с използване на взривни устройства се е увеличило повече от три пъти (22 и седем).

 

Какво става в Кремъл?

 

В интервю, дадено в събота (материалът е публикуван на 10 август, понеделник, бел. прев.) Рамзан Кадиров говори не само за делото „Естемирова", но и за федералната политика.

 

Той повтори вече изказваното от него желание Владимир Путин да бъде „пожизнен президент на Русия".

 

„Путин е моят кумир! Аз го обичам, уважавам го. За него съм готов да си дам живота! На този човек дължа живота си", заяви Кадиров.

 

Дали му държи живата си не е ясно, но длъжността си на президент на Чечня Кадиров действително дължи на Путин. Така че няма защо да се учудваме на думите му. Като се има пред кавказката специфика, те могат да бъдат считани за обикновено уверение в лоялност. Едуард Шеварднадзе, когато беше първи секретар на ЦК на КПСС в Грузия от време на време говореше, че за Грузия слънцето изгрява не от изток, а от север.

 

Но наблюдателите обърнаха внимание върху това, че за действащия президент Медведев Кадиров се изказва не толкова възторжено. 

 

„Дмитрий Анатолиевич Медведев е силен, мъдър и правилен политик. Ако той не беше такъв, той не би бил избран от „отбора", те не биха поддържали този човек", заявява той.

 

Според правилата на политическата коректност на глас следва да се говори, че народът е избрал Медведев за президент. Много анализатори, както и голямо количество обикновени граждани предполагат, че Владимир Путин лично е избрал приемника си. Но според Кадиров излиза, че това е направил някакъв „отбор", към който той, по всяка вероятност причислява и себе си.

 

Няколко часа след убийството на Наталия Естемирова Медведев, съдейки по всичко, каза това, което мисли.

 

„За съжаление, очевидно е, че това умишлено убийство може да бъде свързано с правозащитната дейност на Наталия Естемирова. Толкова по-строго следва да е наказанието на престъпниците", каза той чрез своя прессекретар Наталия Тимакова.

 

Но още на следващия ден руският държавен глава нарече „примитивни и неприемливи" опитите да се свържат властите в Чечня начело с Рамзан Кадиров с това убийство. Редица коментатори видяха в това опит за оказване на натиск върху следствието.

 

В първите дни след гибелта на Естемирова Кадиров не правеше оскърбителни изявления по адрес на загиналата, а изказа съжаление и обеща лично да контролира разследването. Сега тонът на неговите изказвания се измени.

 

Както писаха навремето медиите, след назначаването на Рамзан Кадиров за президент на Чечня тогавашния представител на президента на Русия в Южния федерален окръг Дмитрий Козак лично се е занимавал с възпитанието му, учил го е да носи костюм с вратовръзка, да се явява на съвещанията с чанта, а не с оръжие и да не говори излишни приказки.

 

Едва ли уроците на Козак са останали без следа. По-скоро можем да предположим, че Рамзан Кадиров добре знае какво може да си позволи и какво не. И на кого следва да благодари за това, че му е позволено толкова много.

 

 

* Артем Кречетников е политически коментатор в руската секция на Радио „Би Би Си". Коментарът му е публикуван на сайта на радиото на 10 август.

 

Превод: Емил КОЕН

От http://www.bghelsinki.org/bulletin/2009-11