Свободата днес и тук 17 Август 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Висшият съдебен съвет като лейтенант на задкулисието*

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Петя Владимирова, http://www.dnevnik.bg

Мнозинството във ВСС твори не нарушения, а престъпления

Давам си сметка какво казвам, все някой трябваше да го каже, по-долу се старая най-добросъвестно да го докажа.

В четвъртък (26 септември) Висшият съдебен съвет (ВСС) сътвори прецедент в историята си, като уволни за максималния позволен от Закона за съдебната власт (ЗСВ) срок от 6 месеца своя член от прокурорската квота Камен Ситнилски.

Прецедентът е скандален по много причини. Но първата и ключова е, че за основание на отстраняването му е използвано дисциплинарното дело във ВСС (това е позволено от ЗСВ), което обаче беше образувано със средства, непозволени от закона. Това ме кара да смятам, че уволнението е акция или операция, която е изпълнена по внушение или поръчка, невъзможна за изпълнение без прегазване на закона, за което е предварително гарантирано, че ще остане без последствия. Мисля така, защото дисциплинарното дело срещу Ситнилски бе заведено на 24 юли т.г. въз основа на законно записани със СРС по две досъдебни производства срещу други лица телефонни разговори между него и окръжните прокурори на Хасково и Бургас, от които Етичната комисия на ВСС е направила извода, че представляват недопустимо договаряне на подкрепа за Ситнилски да бъде избран за член на съвета.
 
Ето какво гласи обаче член 145-а, ал. 1 от Наказателния кодекс: "... Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева."

За яснота за масовия читател уточнявам, че дисциплинарното производство във ВСС срещу Ситнилски не е наказателно производство, следователно информацията от СРС не може да бъде използвана за образуването му. А тъй като цитираният член 145-а не е от кой да е закон, а от Наказателния кодекс - обяснявам пак за масовия читател – то използването на информацията от СРС за цели извън посочените две, е не просто нарушение, а престъпление.

Защо смятам, че това престъпление ще остане без последствия?

Защото трябва да го установи прокуратурата, а това означава тя да се самопровери, тъй като именно прокурор е осигурил неправомерния (по силата на чл. 145-а, повтарям) достъп на председателя на Етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров и на известната с приближеността си до главния прокурор член на съвета Галя Георгиева до делата, в които фигурират въпросните СРС-та.

Не е нужно аз да прогнозирам какво следва – главният прокурор даде да се разбере, докато отговаряше неотдавна на въпросите на медиите: той не разбирал какъв е проблемът, след като ДАНС е дала достъп на Тодоров и Георгиева до класифицирана информация, тоест до въпросните СРС.

Проблемът е същият – ДАНС просто е игнорирала същия член 145-а. ДАНС може да си позволи всичко, без да дължи обяснение, а в конкретния случай кръгът се затваря - удобно и трагикомично:  прокуратурата ще се "обосновава" с ДАНС, вместо да й потърси сметка, за което единствено тя – прокуратурата, има власт, а в замяна ДАНС ще осигурява "основанията" на прокуратурата, за да бъде смачкан Ситнилски. Такъв е съвременният български вариант на координация и взаимодействие на институциите, задължени да осигуряват и надзирават законността. Тази е днешната представа за  държавност, институционална отговорност, конституционен ред...

Но нека не говоря само аз

"Истината е, че членовете на ВСС нямат достъп до класифицирана информация. Законът, който урежда този достъп, посочва органите, които имат това право по служба, т.нар. функционален достъп. Сред тях са магистратите (конкретните съдии, прокурори и следователи, които водят конкретни дела – бел. ред) - те имат право на служебен достъп по водените от тях дела. Членовете на ВСС обаче не са сред правоимащите, защото не работят по текущи производства."

Цитатът е от интервю на члена на ВСС от квотата на ГЕРБ и председател на Правната комисия на съвета Юлиана Колева в броя на в. "Банкеръ" от 21 септември. В контекста на този цитат е любопитно как, с какво вътрешно основание г-жа Колева е гласувала в четвъртък за отстраняването на Ситнилски или въздържала се (тъй като не е сред шестимата, гласували против). Питам се как се формират мнозинствата във ВСС - не само в този случай, а всеки път, когато лъсва двойният стандарт при кадруването, повишаването или санкционирането на магистрати, с какви вътрешни подбуди съдии и прокурори от висок ранг мислят едно, а гласуват друго, откъде идва тяхната готовност да пресекат границата, очертана от предполагаемия им професионален и морален интегритет ...

Питам се най-вече откъде идва лейтенантската саможертвеност, с която Галя Георгиева, Ясен Тодоров, Каролина Неделчева - водещите фигури при всеки скандален акт на съвета, се хвърлят на амбразурата, за да прокарат и "на място да удържат" и най-спорното решение на ВСС, без да се смущават от очебийната неадекватност на действията си, от будещата съжаление неубедителност и логическа безпомощност на аргументите, които изнасят … И намирам евентуалния възможен отговор, че изпълняват внушение, което не могат да не изпълнят. А не може да не се изпълни внушение, което идва от най-силния човек в държавата.

Аз не мога да докажа еднозначно и категорично, че внушението за разправата със Ситнилски идва от главния прокурор. Само виждам, че разправата я прокарват членове на ВСС, които са известни като приближени до главния прокурор.

Не мога да кажа и с какво точно е опасен или пречещ Ситнилски, та трябва да бъде елиминиран. Но каквито и да са причините и колкото и да са основателни, а не например вътрешни битки между лобита в съдебната власт, каквито дочуваме, или изречената от самия Ситнилски версия - "акцията срещу мен е резултат от една кампания за сплашване и овладяване на съдебната система в лицето на ВСС", не може да махнем с ръка и да отминем, че висшият орган на съдебната власт действа в разрез със закона. 
 


И виждам още няколко неща, които доказват, че е разправа, а не дисциплинарно дело. Първо - несъстоятелност на мотивите, от която произтича останалите признаци, включително алогичната извънредност на временното отстраняване. Ако ВСС наистина беше заинтересуван да установи дали при избора на прокурорската квота на ВСС и конкретно на Ситнилски е нарушен Етичният кодекс, щеше да разследва цялостно избора на прокурорите чрез анонимна анкета - вече съм го писала, този отказ най-силно демаскира характера и целта на мероприятието. Защо ВСС не направи това? Ами защото е друга целта - да бъде изхвърлен Ситнилски, а не да се установи дали е нарушил кодекса. Толкова елементарни очевидности, че чак е неудобно да хабя място!

Смисълът на тези очевидности обаче е страшен

- онези (мнозинството на ВСС), които трябва да осигуряват и пазят независимостта на съдебната власт, за да имаме правосъдие, я предават отвътре. Без да се притесняват, без да им пука, както казва улицата. И няма значение дали поръчките и внушенията идват от политически или корпоративни кръгове, тоест отвън, или са резултат от битка за овладяване на най-важните лостове за влияние вътре в самата съдебна система. Най-вероятна е втората хипотеза, а най страшното в тази хипотеза е, ако зад кампанията стои главният прокурор. Ето защо случаят "Ситнилски" е с огромна обществена значимост и не трябва да бъде оставен да замре - именно защото е знак за неистовата битка за власт и влияние вътре в системата. Битка с огромен залог, след като виждаме, че се води без оглед на средствата, "на живот и смърт". Случаят е още по-важен и защото не знаем дали зад кулисите, без да се показват на ринга, не стоят истинските състезатели, свръхмощни фигури извън съдебната система, които очакват нейните услуги.

В четвъртък Галя Георгиева, която освен че е инициатор на дисциплинарката е и председател на дисциплинарния състав и докладчик в дисциплинарното дело (помислете каква безпристрастност ще се очаква от доклада й), посочила за мотив – според в. "Преса", внасяйки предложението за временното уволнение на Ситнилски, че присъствието му на заседанията уврежда имиджа на ВСС, тъй като срещу него има образувано дисциплинарно производство. Какво излиза! Георгиева, която е съдия, забележете, и Неделчева, също съдия, която на заседанието с обвинителска страст подканвала Ситнилски да се изкаже, а не "да мълчи и да вреди на ВСС", не се тревожат, че законовата оспоримост на завеждането на дисциплинарката вече е увредила авторитета на институцията., а... гонят Ситнилски, че им нарушава прекрасния имидж!

Всъщност излиза наяве нещо далеч по-страшно от впечатленията за институционалния или личния имидж: Значи - образуваме дисциплинарно дело срещу някого без оглед на законовата оспоримост на основанията, след което (или именно с тази цел) използваме делото за основание да го отстраним. Пък когато дойде ред да обсъждаме по същество дали е виновен – ще го мислим, дотогава я камилата, я камиларя.

Какво още виждам?

Виждам и нагласеността на протестната агитка,

която три месеца всеки четвъртък викаше под прозорците на ВСС "Мафията вън от съдебната власт" и "Ситнилски е мафия".

(Едно лично наблюдение: На 12 септември малко след 9 часа, преди започването на първото заседание на ВСС след ваканцията, в разгара на виковете "мафия" предводител на агитката, с очебийно груб вид и държане, спря човек, за когото помислих, че е член на ВСС, и започна да му крещи и да търси сметка за мафията в съдебната власт, давайки същевременно указания на групата зад него да скандира. Докато агитката му крещеше и привличаше камерите, по тротоара се зададе главният прокурор с охраната си. Викащият завика още по-силно, давайки указания на групата около него да скандира по-високо срещу неизвестния мъж и камерите естествено се скупчиха около тях. Главният прокурор мина безпрепятствено и влезе в сградата. По-късно установих, че човекът, срещу когото викаха, се казва Стефан Стойков и не е дори член на ВСС, а бил граждански представител към съвета, така се представи пред мен. Не правя извод от случката, само се питам: едни автентични протестиращи срещу мафията в съдебната власт биха ли пропуснали да зададат поне един въпрос точно на призвания и облечен в най-голямата власт да преследва мафията, срещу която те протестират? Едни истински протестиращи не познават ли по вид главния прокурор?)


Как пък никой не се заинтересува кои са тези младежи, пратил ли ги е някой и кой, плаща ли им някой, с какви пари и защо? 

Какво още виждам.

Пълната несъстоятелност на обясненията (увъртанията) на председателя на Етичната комисия Ясен Тодоров след отстраняването


"Няма да коментирам, така смята дисциплинарният състав", повтаряше той пред журналистите. Но проблемът остава - след като дисциплинарният състав смята, че дисциплинарно дело може да се заведе в разрез със закона, той може утре да "сметне" и че две плюс две е равно на три и ние, гражданите, трябва да приемем безропотно това? 

Не защитавам Камен Ситнилски - през 90-те години съм имала журналистически сблъсъци с него в свои анализи на наказателни дела, по които обвиняеми са били служители на МВР, на които той  е бил адвокат. Но не мога да премълча, че това, което се случва във ВСС, се нарича произвол, без значение срещу кого и какъв магистрат се извършва. А той е особено опасен, защото се твори в институцията, която управлява съдебната власт, тоест, която е най-неясна за широката общественост и над която би могла най-безпрепятствено да стои, видно от написаното дотук, само тайната власт.

Няма ли да се замисли парламентът дали не са нужни спешни законодалтелни промени, които да осигурят безпристрастност в дисциплинарната практика на ВСС.

Но юристите законодатели Миков, Цачева, Стоилов  са прекалено заети да овладяват цирковете на собственото си народно представителство, пък и цялата политическа "класа" е единна в желанието си да бъде любима на главния прокурор, да се обичат взаимно с най-силния човек в държавата, тази е визията на днешната ни политическа класа за ефективна съдебна и прокурорска власт и нищо повече – какъв е тоя Ситнилски, какви законодателни промени, много важно, да се оправят там...

(О, те ще се стреснат и ще обърнат взор към управляващия орган на съдебната власт и ще се замислят за нейната независимост, но едва когато произволът ги застигне и тях самите! Българският вариант на представата за държавност).

Неслучайно не обсъждам основния въпрос - дали когато дойде ред на разглеждането по същество на вината на Ситнилски ще бъдат достатъчни доказателствата, за да бъде отстранен окончателно. 

Истеричната спешност, с която Ситнилски беше уволнен, измести и дори обезсмисли основния въпрос за вината му


И ударно постави под съмнение убедеността на инициаторите на разправата, че могат да докажат вината му в един легитимен и безпристрастен дисциплинарен процес. Отстраняването е било планирано очевидно да се извърши не само извънредно, но и толкова бързо, че членовете на ВСС не успели дори да прочетат няколкото листове, които им раздал дисциплинарният състав. Ако изпълнителите на кампанията Георгиева и Тодоров бяха сигурни, че могат да докажат вината му, за да го отстранят окончателно, щеше ли главният форлойфер на акцията Георгиева да внесе извънредната точка за отстраняването му в края на заседанието, прегазвайки правилника на ВСС, който  задължава  извънредните точки да се представят в началото на заседанията, преди да бъде гласуван дневният ред?

И какво наложи точно на 26 септември, а не на предишно или на следващо заседание да бъде внесено искането за уволнението, нали дисциплинарното производство е образувано още на 24 юли? "Така смята дисциплинарният състав" .

Впрочем след прецедента в четвъртък вече дълбоко се съмнявам, казано учтиво, че Тодоров, Георгиева, Неделчева въобще се интересуват от доказване по същество на вина и от доказателства. За какво са им доказателства - нали ще се гласува! Гласуването решава, не някакви там доказателства! Така "смята" мнозинството и толкоз, ще съобщи след вота Тодоров на журналистите. Така се управлява съдебната власт!


Колко безпомощен и жалък е в аргументите си ВСС

се чете пряко и в официалното съобщение за отстраняването на Ситнилски. Извънредната точка била внесена в края на заседанието противно на правилника, тъй като, ако било направено "в началото на заседанието, би предизвикало дебати в пленарния състав, които биха забавили провеждането на избора (на софийски градски прокурор – бел. ред.) и биха довели до напрежение у чакащите за изслушване кандидати". Действията на дисциплинарния състав били "продиктувани и от желанието му да се разсеят тиражираните в медийното пространство съмнения за свързаност на избора с въпросното дисциплинарно производство".

 Онемявам! Съобщението цели да разсее съмненията за връзка, а на практика я потвърждава – защо иначе ще се създава напрежение у кандидатите за градски прокурор? Това първо. Второ, публично известно е, че единият от кандидатите за софийски градски прокурор - Руси Алексиев, е сред номиниралите миналата година Камен Ситнилски за член на ВСС от прокурорската квота.  

Впрочем изборът на ръководител на най-възловата прокуратура не се състоя за пореден път, въпреки че за следящите изслушването журналисти се открои кандидат с изненадващо изправен гръб. Руси Алексиев, бивш зам. районен прокурор, намери кураж на въпрос на главния прокурор да не увърта, както правят обичайно кандидатите, а да изкаже ясно своето собствено професионално мнение, преди да знае какво мисли по въпроса върховният ръководител. За нашите условия – безпрецедентна смелост. А когато пък Алексиев каза, че вратата към медиите не трябвало да бъде прекалено широко отворена, докато не се проведат поне основните процесуално-следствени действия, за да не се пречи на процеса, пресзалата притихна ("тоя се самоуби"), виждайки как страшно лети камъкът право в градината на нововъведените сензационни прокурорски пресконференции "преди процесуално-следствените действия" (тефтерчето на Златанов е един от примерите).

Какво друго да мисля, след като пети месец възловата Софийска градска прокуратура, овластена да преследва лицата с имунитет, злоупотребата с власт и влияние и корупцията във високите етажи на властта, стои без ръководител...

И какво друго да мисля, освен че внушението за решението по извънредната точка е да бъде уволнен на всяка цена Ситнилски. Иначе как ще се събере мнозинство от 15 прокурори и съдии, тоест магистрати, които прекрасно знаят, че дисциплинарното производство срещу него е образувано в разрез със закона, ще гласуват въз основа на същото производство той да бъде уволнен, преди да са обсъдили по същество вината му?

Този е моят основополагащ аргумент за този остър текст - че

те знаят всичко това, което написах. Но гласуват иначе!

Ще продължа да питам защо. Засега моят отговор е: част от тях са просто лейтенанти на задкулисието и така се превръщат в пряко доказателство за несъстоятелността и дори вредността на този ВСС. Другата част просто се страхуват.

А страхът е също толкова разрушителен за правосъдието, колкото и безстрашното изпълнение на височайшите поръчки на тайната власт.

*Лейтенант
е най-ниското офицерско звание, думата е с френски произход от lieu ('място') и tenant ('държащ') и се използва разговорно като метафора за безпрекословни изпълнители на заповеди, поръчки, внушения на известни и неизвестни горестоящи или задкулисни фигури и кръгове.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional