Кадиев се опита да си скъса опашката

Време е да обуздаем престъпните лъжи, които дезорганизират и без това разпиляната българска гражданска енергия.

Приемете това въведение като перифраза на заглавието на прословутата статия от март 1995 г. във в. „Дума” „ Време е да обуздаем организираната престъпност”, по известна с цветистото внушение за необходимостта „гущерът”, т.е. въпросната престъпност, да си скъса опашката.

Самата статия беше емблематична за лъжите на пропагандата, защото е подписана от боса на всемогъщата по онова време групировка Мултигруп, но е поръчана от неговия заместник Димитър Иванов на младия журналист от в. „24 часа” Георги Кадиев.

На 6 август миналата година, вероятно без да искам, прогнозирах граждански бунтове срещу „гущерите” в статията си „Осемте опашки на гущера”. Поводът беше продължаващото пълзящо поглъщане на медии от страна на Пеевски и компания в угода на ГЕРБ. Припомням това за любителите на ретроспекции…

Тази сутрин гледам и слушам Георги Кадиев, един различен от масата червени съпартийци политик, да подхвърля невъзмутимо в телевизионния ефир индулгенцията, че за правителството на Мултигруп, наречено за благозвучие през 1993-та „кабинета Беров”, не се знаело кой стои зад него.

Кадиев произнесе тази безнаказана лъжа заради днешната аналогия. Тя обаче някак оправдава и “кабинета Орешарски”, който той подкрепя, но с условностите на партиен дисидент, печелещ симпатии извън БСП с факта, че не е гласувал за назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС на 14 юни тази година.

Да беше друг, да подмина с мълчание…Но да го каже точно Кадиев, на когото шефът на Мултигруп се доверява през онази 1995-та да напише програмната му статия за препиране на престъпния имидж на групировката му, това е не само нелепо, но и емблематично за начина, по който работи дезинформацията като генератор на безпътица в България. Защото дезинформираните си мислят, че са на прав път, обаче им слагат нарочно грешни табели и стигат отново и отново до „кривата круша”, както виждаме.

Известно е правилото, че откровените злодеи сами по себе си не са най-опасните хора а света. Не казвам, че Кадиев е злодей-тъкмо напротив,у той е вероятно най-приемливото лице за мнозина, които не симпатизират на червените, но с човека, подал оставка като заместник министър на финансите в тройната коалиция ( заради сблъсък с министър Орешарски и с ДПС) най-лесно биха направили политически компромис. Именно поради това думите му имат значение и си заслужават репликата.

Кабинетът Беров, за сведение на „неразбралите” все още, беше именно еманация на срастването на държавата с нейното престъпно подземие. Това, че за „украшение” в него бяха рекрутирани няколко лица с „буржоазно” и дори емигрантско минало, изобщо не прикрива двете му лица: политическото и фактическото.

В политическо отношение „кабинетът Беров”, дошъл след интригантско прекрояване на парламентарното мнозинство в движение, без избори, се крепеше на парламентарното мнозинство на БСП, оказало се такова, след разцеплението в редиците на сините депутати, обединени неформално около президента Желев, чиито съветник Любен Беров не случайно стана премиер.

Йезуитщината на онзи кабинет се изразяваше в претенцията да управлява с програмата на СДС, но с гласовете на БСП и с мандата, връчен за целта на ДПС- мимикрия, която с малки промени се повтаря и днес. Ролята на сините отцепници в момента играе Атака, но иначе двете партии, които непрекъснато обвиняват кого ли не за какво ли не, но са основните играчи на „прехода” , без да си признават вината, са си същите. Или казано с думите на популярната рубрика на „Дума” от онзи период: „Пак сме тук”.

Коментарната колонка на „Дума” „Пак сме тук” ( на която моя милост бях „главен герой” с инструктаж от името на главния редактор Продев да бъда презиран и „забравен” като „идеолог на сините”) беше украсена графично с едно пиле, нарисувано от писателя Радичков- партийният официоз продължаваше традицията да се крие зад имена, с влияние извън партията. Макар Кадиев да е далеч от Радичков, като „извънсистемен играч”, който често изразява несъгласие с официалната линия на партията, той е сред потенциалните кандидати за алтернативни лидери.

И точно той ли „не знае” кой е стоял зад „кабинета Беров”?

Крясъците на Сидеров, високомерният „аристократизъм” на Лютви Местан и властолюбието на Станишев са дразнители, които нямат нужда от разобличаване. Но „амнезията” на политици, като Кадиев, които могат да се окажат начело на следващия ешелон на амортизираната откъм лидери партия, не бива да се подминава с мълчание.

Кадиев явно разчита на късата ни памет, когато си къса опашката.

През март 1995 г. в. “Дума” публикува статията, подписана от Илия Павлов, “Време е да обуздаем организираната престъпност”. В нея президентът на “Мултигруп” (застрелян през 2003 г.) внушава, че държавата трябва да даде възможност на престъпните групировки да легализират незаконните си капитали и апелира към силовите структури, покровителствани от него, да се откажат от престъпния си бизнес, така както гущерът къса опашката си, и да излязат светло. (Десет години по-късно настоящият кандидат за кмет на София от страна БСП Георги Кадиев претендира за авторството на тази статия.) Месец по-късно показно е убит и президентът на ВИС-2 Васил Илиев. Неговото място заема брат му Георги Илиев, също застрелян десет години по-късно – през август 2005 г.