[Posting/comment actions!] Реформаторите се оставят да им дръпнат важната българофилска кауза

Когато за първи път чух и видях в телевизионно предаване български националист, с общ генезис с партията „Атака” - бабувал и кумувал на политика Сидеров, да отхвърля необходимостта от АЕЦ „Белене”, направо не повярвах на сетивата си, привикнали на първосигналното русофилство на т.н. български национализъм от посткомунистически тип, изповядвано от основните адепти „Атака” и ВМРО.

Днес лидерът на Националния фронт за спасение на България (НФСБ) Валери Симеонов добави още един щрих към необичайния за нашите географски теснини портрет на националиста: посегна вербално на флагмана на руското икономическо влияние у нас „Лукойл” и лично на неговия Валентин Златев, обвинявайки го, че прибира пари от фиктивен внос на горива в България.

Не е ли странно, че в титаничното надприказване на всякакви публични говорители на народния гняв срещу монополите никой не смее да назове най-големия действащ такъв (какъвто съм го описал в „Течна дружба”), който заедно с Газпром и Росатом определя в най-буквалния смисъл на думата икономическия климат в България чрез могъщото си постколониално присъствие в нашата(!) енергетика?

И къде се изпокриха големите борци срещу високите цени на горивата (свързани с руския монопол във вноса и производството), от сдружението СИЛА, които през февруари бяха толкова горди с двугодишната история на своето революционно минало на съпротива срещу управлението на ГЕРБ? Или силата им беше употребена от онези, които бяха в опозиция, а сега са им наредили да се снишават до следващо нареждане?

Май срещу великата колониална сила Чехия и нейния електроразпределителен вампир ЧЕЗ е лесно да се воюва, но срещу „братушките” с големите имперски бухалки си траят здравословно.

Далеч съм от мисълта да си приписвам заслугата за разобличаването на руския монопол, още повече, че Симеонов е местен в региона. Той вероятно е много добре запознат с казуса и едва ли е научил от мен истината, но се питам как така никой български политик, включително в дясното пространство, не се поинтересува от онова, което написах в „Течна дружба” през 2011 година за руския анклав в зоната на пристанище Росенец край Бургас, контролиран от „Лукойл” като собствена руска територия с формален български държавен статут.

Прогнозирах тогава дори, че няма да видим европейска благословия за присъединяване към шенгенското пространство, докато не запушим този пробив в националната ни сигурност.

Днес най-после някой се осмели да посочи тумора и за мое учудване това беше Валери Симеонов.

В интервю по Нова телевизия той заяви следното:

„На пристанище “Росенец” се разтоварват суров нефт от Русия. Количеството на суровината не се контролира. Горивата се пишат за износ, а се продават у нас. Парите отиват в джоба на Златев и компания. Измервателните уреди не работят. Олигархията – горивната, е на няколко човека. Енергийна и горивна мафия поддържа правителството. Нелегални количество гориво не се отчитат, какво се вкарва и обработва, и се пише за износ, но се продават в България”, каза Валери Симеонов.( БЛИЦ)

Няма да се учудя вече, ако утре Симеонов, доловил празнотата на нишата за печелене симпатиите на българофили, се „позиционира” (както е модно да се казва на новобългарски търговски език) и на терена на нетърпимостта срещу унизително стърчащата навсякъде у нас символика на съветската окупация- символика, която няма нищо общо с паметниците на воювалата, освобождавалата, проливала реки от своя кръв другаде в Европа Червена армия, а е единствено и само триумфално напомняне за вероломното покоряване и покваряване на страната ни с комунизъм с нечовешко лице.

Вече не питам за „пропуснатите ползи” в политиката на десните по казуса със заемането на въпросната ниша за печелене на българофили ( съзнателно не ги наричам националисти, защото тази дума, означаваща патриоти по времето на Стамболов и борбата му срещу русофилите, днес е обсебена и обесена надолу с главата именно от русофилите).

Опитвам се обаче да подсетя демократите от Реформаторския блок, че на терена на „позиционирането” нямат позиция в това отношение и както гледам, ще бъдат изпреварени- може и в процентно отношение.

В политиката е така- когато нехаеш и вятър те вее , полегнал на килимчето, което ти се вижда летящо, някой ти го дръпва с лекота и падаш от облаците.