Държавата се издъни с цифровизацията, но не и с харченето на нашите пари

Уверяват ни, че малко хора остават без сигнал, но забравят, че достъп до безплатна телевизия трябва да имат всички

Цифровизацията на телевизионния ефир се оказа тотален, но за сметка на това скъпо заплатен с парите на данъкоплатците провал. Колкото и да се опитват висши държавни чиновници да замазват този факт, с всеки изминал ден той ще лъсва все повече. Почти година след като бе съобщена дата за окончателното спиране на аналоговия сигнал (която не бе спазена и срокът се удължи) и след месеци на някакво подобие на реклама стотици населени места в страната са не "бели", както ги определят, а направо "тъмни" петна за безплатната дигитална телевизия.

Реакцията на отговорните за процеса по цифровизация е нагла - те всячески се опитват да ни убедят, че всичко е наред, а държавата, нейните чиновници и частните мултиплекси са свършили перфектна работа. Седмици наред върви замеряне с числа за постигнатата степен на покритие и за това колко хора няма да имат достъп до безплатна телевизия. В различните версии варират между 300 000 и над милион. Вчера от НУРТС извадиха данни, че без никакъв сигнал са 393 селища. Но в още около 1500 покритието е между 10 и 90% от населението.


Изчисляват броя на хората без сигнал на около 280 000


Обикновено се обяснява, че ефирна телевизия гледали 19-20% от населението. Според транспортното министерство броят им миналата година (2012-а) бил паднал до 14.5%. Как са получени тези числа - не казват. Според последното преброяване от 2011 г. например сателитни чинии у нас е имало в 23.9 % от обитаваните жилища, а телевизор - в 97.8%. От мултиплексите се хвалят, че са надхвърлили изискването за покритие на населението и при заложени 95% един от тях постигнал 96.5%. От държавни ведомства успокояват, че и досега към 5% от населението били без телевизионен сигнал. А колко от домакинствата имат и втори или трети телевизор, който не е свързан към кабелна или сателитна мрежа? Мъгла. Колко от телевизорите са във вили или селски къщи, които се посещават от време на време и не е изгодно да имат платена мрежа? Пак мъгла.

Замазването на проблема и опитът да се подменят понятията са нахално нетърпими. И чиновниците, и частните оператори на мултиплексите пропускат да споменат, че иде реч за БЕЗПЛАТНА телевизия. И че на нея право имат всички. Пропуска се и фактът, че съществуващите 7 мултиплекса трябват да осигурят безплатно излъчване на над 50 телевизионни програми, докато в момента, след цялата многогодишна подготовка, ни предлагат едва 11. И че ако повече програми минат в цифровия ефир, вероятно доста хора ще се откажат от платените доставчици - кабелни и сателитни.

Цялата програма за цифровизация, впрочем, се точи от 2008 г. За това време, по различни изчисления, е струвала над 100 милиона лева. Само прословутите реклами от типа "Как бе, момче, как да го свържа", и "Трябва да имате сет-топ бокс"


глътнаха 17.5 милиона лева бюджетна пара


Отделно са 210 000 безплатни декодера, за които, според спечелените обществени поръчки на доставчиците, държавата ще плати по около 40 лева на парче. Отделно са други 120-150 милиона лева, по различни оценки, за допълнително освобождаване на честоти от военните. От тях актуализираният бюджет на Орешарски задели за тази година 30 милиона лева. В редовния бюджет на Симеон Дянков нямаше предвиден и лев.

И още нещо отделно - заради нагласените конкурси за мултиплексите и заради фактическата монополизация на цифровия ефир в момента Европейската комисия започна наказателна процедура срещу страната ни. Влезе ли тази процедура в Европейския съд, ни грози наказание от над 8000 евро на ден. Със свое решение от 19 септември нашият Министерски съвет определи иска на Еврокомисията за недопустим и несъстоятелен...

Онзи ден, на 1 октомври, шефът на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков изведнъж се загрижи за хората без сигнал. И произведе две идеи как да им се помогне. Първата - държавата да им купи сателитни чинии. С какви пари - не каза. Как тези чинии ще се свържат със старите телевизори - също не каза. Нито пък кой ще плати за получаването на сигнала. Втората идея е още по-екзотична - да се доплати на мултиплексите да си доразширят мрежата, за да има пълно покритие. Мултиплексите отдавна обясняват, че това е скъпо и неизгодно. Отделно, ако държавата плати на частните оператори, наказателната процедура от Брюксел за нерегламентирана помощ ни е в кърпа вързана. И за нея правителството няма да намери аргумент, че обвинението е несъстоятелно.

Веселин Божков е шеф на една от държавните институции, които са пряко отговорни за цифровизацията. Защо прогледна за проблема едва в деня, след като аналоговият сигнал спря? Транспортният министър Данаил Папазов също се загрижи и обеща до следващата сряда да се измислят мерки. Но уточни, че идеите на Веселин Божков си били само негови и не били обсъждани.

За какво си говорят тези хора и какво обсъждат?! Впрочем, на ритуалното изключване на сигнала на 30 септември се явиха представители на всички "ортаци" в процеса - Комисията за регулиране на съобщенията, Министерството на транспорта, Съвета за електронни медии, така наречения Орган по цифрова телевизия и частната НУРТС-България. Накрая работата излезе като с орташката кобила.

Но населението ще продължи да плаща още за т.нар. безплатна цифровизация. "Социално силните", които нямат право на безплатен декодер, първо ще трябва да си купят съответния "сет-топ бокс", а вероятно и антена към него. След което в масовия случай ще трябва да си повикат и техник, за да ги монтира - срещу съответната сума, разбира се.

Хората "по села и паланки" (по израза на Данаил Папазов) пък тепърва ще трябва да разберат що е то "вертикална поляризация" и да обърнат антените си така, че да не са насочени хоризонтално към телевизионната кула, а вертикално, и то "с площта си". После да се справят с декодера. А онези, които живеят "по ниските места и доловете", да си вдигнат и антената нависоко - над 10 м, докато получат обхват. Е, ако са достатъчно възрастни, вероятно имат опит. Така след 1966 г., когато започна излъчването от кулата на връх Ботев, селата започнаха да обрастват с гори от пръти по 10-20, че и повече метра, колкото трябва, за да хванат сигнала. Монтираха се по покривите, на мачти в дворовете, че и по околните баири. Дори и надпревара по български имаше - чий прът е по-високо, чий е дървен, чий железен...

Всичко това българите тепърва ще учат и тепърва ще се сблъскват с чиновническата лакомия и глупост в процеса на цифровизация. Сегашното неудобство би могло да им бъде спестено, разбира се. Достатъчно бе парите да не отиват за рекламата "единия край в телевизора, другия в антената", а с тях да се осигурят и устройства, и монтаж, и сигнал за "черните дупки". А не сега да се обяснява, че има интернет страница за въпроси и отговори. Според преброяването от 2011 г. интернет достъп имаше в по-малко от 20% от селата.

Държавата наистина тотално се издъни с цифровизацията и доказа, че не може да се справи със сравнително елементарен процес, минал в други страни преди много години. Виж, с харченето на нашите пари се справя повече от успешно.