Българският офицер не предава оръжието си!

“Българският офицер не предава оръжието си!”

Така отговаря подпоручикът от 10-ти конен полк Петър Добрев Петров на дошлите да го разоръжат на 9 септември червеноармейци.  След това изважда Валтер-а и се застрелва в слепоочието.

Постъпката му трогва дълбоко дори съветските офицери, които връщат оръжието на обезоръжените български офицери и изпращат венец на погребението на подпоручика.

На 30 септември 2013г. в рамките на традиционната лектория на възпитаниците на ВНВУ във Военния клуб беше представена биографичната книга “Подпоручик Петров”.  Авторът Борис Войнов дълго и трудно е издирвал свидетелства, документи, снимки и е описал живота на непознатия за широката общественост герой.

Петър Добрев Петров (1903  -  9.9.1944) е роден в Шумен. Той е син на опълченеца Добри Петров (1859-1944).  Завършва шуменската мъжка гимназия през 1921г. и постъпва във Военното на Н.В. училище като бъдещ кавалерист . През 1923г. седмици, преди да приеме назначението си в Лейбгвардейския на Н.В. конен полк е принуден да напусне след конфликт с тогавашния началник  Дамян Велчев. Петър Петров заминава за Унгария, където завършва Кралското висше училище по телесно възпитание. Завръща се в Шумен и става преподавател по физкултура в Учителския институт.  Знаменосец на българските юнаци на Балканските игри в Атина през 1934г. През войната е мобилизиран. Окупацията и превратът на 9 септември го заварва дежурен по караул. При желание на съветски войници да предаде оръжието си отказва и се самоубива. Оставя вдовица Мария и дъщеря на 5 години. Баща му, старият опълченец умира от мъка 4 месеца по-късно.

Книгата бе представена от Дянко Марков.

Благодарим за снимките на Марияна Цонева!