Сега ще говорим за отношенията между държава и гражданско общество, и по-точно за отношението на държавата към последното. Защото отношението на гражданското общество към държавата е ясно и не повдига въпроси.
Има случки, отразяващи, както се казва, като в капка вода същината на даден проблем, и на една такава бяхме свидетели тези дни. Повредени светофари на оживено кръстовище в София бяха създали задръстване, а полицията я нямаше никаква. Тогава случаен минувач застана на кръстовището и започна да регулира движението, докато се отстрани повредата.
Станалото предизвика широк интерес и беше повсеместно отразено в медиите като несъмнено свидетелство за наличието на гражданско общество в страната. И наистина, гражданското общество в крайна сметка е това – способност на обществото да се самоорганизира. Включително и да замества държавата, ако тя липсва.
Изненадата дойде на следващия ден – носителят на граждански ценности беше глобен от полицията заради постъпката си и това беше капката, отразила цялата същностна съществуващата в страната държавна власт и нейното отношение към въпросните ценности.
Формално тази санкция на властта беше обяснена с некомпетентността на въпросното лице. Гражданинът бил неквалифициран и можел да създаде опасност за живота на пътниците. Обяснението, разбира се, е изсмукано от пръстите. Нерегулираното кръстовище създава къде по-голяма опасност за движението и всяка, дори несръчна негова регулация само намалява тази опасност. (С риск да обидим пътната полиция ще отбележим, че регулирането на кръстовище не изисква университетско образование. Да припомним един виц от времето на социализма: кой е най-простия уред? Отговор: светофарът, защото може да бъде заменен с милиционер.)
Ако разсъждаваме така, ще трябва да забраним всяка дейност извън професионалната квалификация на дадено лице. Например, оказването на първа помощ при злополука. На практика тази помощ не само не е забранена, а често се вменява и в дълг. Дори ако шофьор не окаже помощ на своя жертва и избяга от местопроизшествието, ще бъде санкциониран допълнително. Откъде идва това различно отношение към двата случая на непрофесионалност?
Отговорът е на повърхността. В първия случай проявилият самоинициатива иззема функциите на държавния служител. Регулирането на движението, и изобщо полицейската работа, е монопол на държавата. Оправданието за този монопол е, че друг не би могъл да я върши. И изведнъж се оказва, че това не е така. Че държавния служител не е незаменим и гражданското общество в редица случаи може да изземе функциите му. Това предизвиква паника сред въпросните служители. Какво ще стане с тях, ако се окаже, че всеки може да върши работата им?
И държавата, а държавата - това са нейните служители – реагира с наказание.
Докато във втория случай държавата не е страна. Здравеопазването е вътрешна грижа на самото общество и медиците не са държавни служители. То е нещо като обществена самопомощ. Интересът на държавата към него е само фискален. Оказването на първа помощ от непрофесионалист не иззема нейни функции. Това, че непрофесионалната намеса в такъв случай може да е далеч по-опасна от непрофесионалното регулиране на кръстовище не я засяга пряко. И тя не проявява ревност.
Доколко некомпетентна може да е гражданската намеса в работите на държавата? Ще дадем пример с друг случай, в който като в друга капка вода се отразява това. Наскоро морето край южното българско крайбрежие изхвърли на брега неизвестно бяло вещество. Държавните органи реагираха вяло на станалотои след няколко дни съобщиха, че веществото е палмово масло, безопасно е и работа на съответната община е да почисти брега.
След още няколко дни обикновен природозащитник, заел се доброволно със случая, съобщи, че съгласно международните норми палмовото масло не е безвредно, а е опасно за околната среда и според тези норми държавата, а не съответната община, е длъжна веднага да почисти замърсяването и след това да издири извършителя и да му наложи санкции. Тъй, като държавата явно нямаше намерение да сезаеме с това, въпросния доброволец се беше свързал с международните органи за спътниково наблюдение, за да установи кога е станало изхвърлянето на въпросното вещество и беше опитал да получи (безуспешно, защото държавата се е погрижила това да не е безплатно) графика на движение на танкерите в тази част на морето, за да издири извършителя.
Виждаме, че обикновения гражданин в този случай не само е далеч по-компететнтен от държавата, но и пряко доказва нейната некадърност. Засега последната не е решила или успяла да го санкционира за това, но няма съмнение, че ако той продължи да рови, ще му се намери цаката.
Вече стигаме до същината на нашия въпрос. Очевидно има два вида държави. Едната е добронамерена към гражданското общество и сътрудничи с него. Другата вижда в гражданина съперник и, следователно, естествен враг. Едната работи в интерес на гражданите. Другата отстоява собствения си интерес, различен от гражданския.
В държавата, която обитаваме днес, преобладава втория тип отношение. Това обяснява редица явления, които иначе изглеждат несвързани. Например:
- държавата е занемарила защитата на добросъвестния данъкоплатец от престъпността и толерира престъпниците. Но ако този добросъвестен гражданин се защити сам, върху него се стоварва цялата строгост на закона.
- ако добросъвестен гражданин си построи незаконно жилище на чужда земя, то със сигурност ще бъде санкциониран. Същевременно никой не обръща внимание на циганските катуни, построени незаконно и с крадени материали върху общинска земя.
- ако човек иска законно да притежава куче, той трябва да плати такси за регистрация, имунизация, поставяне на чип и прочие задължения. Когато разхожда това куче (само на определените за това места, разбира се) той подлежи на проверка от общинските власти и трябва да носи необходимите документи. Ако друг разхожда кучето му, той трябва да бъде писмено упълномощен за това от собственика. Докато уличните кучета могат да се разхождат безплатно, без придружител и където поискат, като при това ползват финансови преференции от страна на общината.
- и много други, при които законът се разглежда от самата държава като врата в полето: третира само минаващите през нея Тази си особеност днешната посткомунистическа държава е наследила от тоталитарната комунистическа такава, на която е наследник. Има и някои отлики, разбира се. Тя се е отказала от тезата, че извън държавната опека не може да съществува никаква законна форма на живот и формално признава наличието на граждани. Но когато тези граждани започнат да се държат като такива, тя реагира като ужилена.
Това е истинския проблем, пред който сме изправени. Той е първопричината за всички останали – за икономическата и културна изостаналост, демографската криза, високата престъпност и ниското качество на образованието, за това, че се хлъзгаме към третия свят (докато самия той се стреми към така нареченият първи).
Това е диагнозата, а лечението, както обикновено, е в ръцете на самите потърпевши - гражданите.
Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.
Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.
Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev