Колко много шведи, а каква България...

Помолих една приятелка, която от години живее в Швеция, да ми изпрати обидни думи на шведски. Тя, естествено, се изуми. „Защо са ти?!” Съвсем сериозно обясних, че повечето ми познати във „Фейсбук” се оказаха шведи.

Да, според въпросника на руската изследователска организация „Среда“, с който можеш да установиш какво е гражданството ти по „вътрешно убеждение“, в България българите вече са кът. Има всякакви скандинавци, даже има исландци, тук-таме се срещат грузинци и гърци. Но българите, пиша й, сме не повече от четирима и трябва час по-скоро да се обединим. А как да се обединим, освен СРЕЩУ останалите – с обиди, нападки, подигравки и брутално игнориране на чуждото мнение?

Моята приятелка така и не разбра опита ми за кисела ирония, понеже не е влизала в българския „Фейсбук”. Тя няма представа какво е довчерашен близък да те напсува, след като самият ти си го наругал по възможно най-грубия начин. Дотам, че да му пожелаеш да се гръмне, защото е пълен боклук и негодник, а той да те заколи виртуално с люта клетва, последвана от блокиране...

„Абсурдно е тук да се случи!” – възкликва натурализираната шведка и с неудобство ми разказва какъв културен шок предизвикала у съпруга си преди много години:

„Заспа ли детето?” – попитал я той. „Спи като заклано!” – отговорила. „Като заклано?!” – втрещил се шведът. „Ами да, труп е. Днес се уби като куче, а на мене ми се разгони фамилията!” Тук той се разфучал (което е крайно необичайно за един швед), фраснал вратата на всекидневната и излязъл да се поуспокои в градината. Когато се върнал, казал кротко: „Едно дете може да спи единствено като ангел.”

От този момент тя разбрала, че щом си преминал границата между света, където децата спят като заклани, и света, където децата спят като ангели, трябва да ревизираш всичко, което влачиш в своя куфар. В нейния езикът заемал прекалено широко пространство, затова се шегува, че още плаща такса „свръхбагаж”. Била се качила на самолета, без да си даде сметка, че е трябвало да напъха някои изрази в много скришно джобче, а други да остави тук завинаги. „Защото шведите, за разлика от нас, уважават думите.”

В списъка, който ми изпрати моята приятелка, има точно  десет много важни за тях думи - доверие, отговорност, свобода, почтеност, лоялност, извинение, разбиране, грижа, състезателност, скромност. Всички те ни казват, че шведското общество стъпва върху здрава основа, изградена от взаимно уважение и подкрепа.

Защо ли? Ами защото доверието означава да очакваш от другите най-доброто, тъй като самият ти си готов да дадеш най-доброто от себе си. Съзнавайки отговорността къмсвободата, с която разполагаш, постъпваш спрямо останалите така, както искаш да постъпват спрямо теб.

Как? Ето я и простата рецепта – с почтеност. Не че всички шведи са идеални, успокоява ме приятелката, но веднага добавя, че мнозинството е свръхчувствително към хитруването, дори когато е на дребно.

Какво следва тогава? Например следва историята на Мона Салин, която през 2002 г. не наследи на премиерския пост оттеглящия се в оставка Ингвар Карлсон, тъй като я разкриха, че си е позволила да напазарува със служебна кредитна карта... два пакета памперси, една възглавничка за детска количка и шоколад „Тоблерон“. Постъпката й предизвика оглушителен скандал, но въпреки това след четири години Салин успя да убеди, че става за лидер на Социалдемократическата партия.

Е, може ли така? Разбира се, че може! Преди това обаче Мона Салин помоли заизвинение, а хората проявиха разбиране. Не я обиждаха и подиграваха, а се отнесоха с грижа към политическото й и човешко достойнство. Дадоха шанс, вместо да игнорират, признавайки правото на всеки да се... провали. „Докато други култури сляпо настояват, че няма такова нещо като провал, шведите приемат, че неуспехът в някаква степен е дори задължителен.”

Звучи странно, но го вярвам, доколкото същото твърди и Патрик Гарднър в статията си „Когато Швеция управлява света”:

„Нещо, което ме учудваше в ранните ми години тук, бе как шведски политик може да претърпи съвършен провал и въпреки това да запази позицията си. Това, което не разбирах по онова време, беше, че в представата на много шведи такъв политик изглежда обогатен с опит и това го прави още по-ценен. Пък и да се отнеме нечия кариера е все едно да му се отнеме прехраната, считано тук за прекалено драстично, освен в случаите на престъпления.”

Според Гарднър, ако провалът се е случил при почтено положени усилия, ако не е рецидив и особено ако е донесъл поука, неуспехът даже се толерира. Преди всичко защото нараства готовността да се поемат рискове, което пък води до повече състезателност. В същото време намаляват тревогите, че ще загубиш работата си, ако си взел погрешно решение. „Това те прави още по-лоялен към нея, а и учи на скромност.”

Като споменах и десетата дума от „списъка”, скромността представлявала базова ценност за шведите. Изразът „Fult att skryta” (буквално „грозно е да се хвалиш”) е издигнат до принцип, който не позволява навирането на собствения успех в очите на другите. Стига да си свършиш работата добре, е гарантирано, че ще бъдеш възнаграден – това е идеята. Хората ще признаят постижението ти и без да се изтъкваш, защото са добронамерени един към друг и ценят чуждото усилие.

Резултатът от казаното дотук, пише Гарднър, се събира само в една дума - „сътрудност", или по-точно система, обединяваща сътрудничество и състезателност. „Сътрудността" съществува както в самите организации, така и в отношенията между тях. В компаниите с хоризонтален мениджмънт се увеличава личното чувство за принадлежност на бизнеса и се ускорява предаването на информация между членовете на екипа. Различни шведски организации също работят в сътрудничество и състезателност. В някои случаи дори отявлени конкуренти се съюзяват, за да се справят с предизвикателство, което иначе би се оказало доста високо за прескачане поединично.
„Сътрудността, която предполага взаимна лоялност, означава, че работодателят може да вложи инвестиции в обучението на работника, в израстването му, а и в щастието му, докато работникът се посвещава изцяло на своята текуща работа, вместо да злоупотребява с времето си, като търси нова.”

Моята приятелка обаче казва, че най-важното условие, за да станеш „швед”, е да бъдеш внимателен към думите. Шведите имат и поговорка, че уважението е лепилото, което свързва отделните човеци в общност. Обратното - всяка обида наранява без изключение, всяка грубост разболява цялото общество.

Едно бързо отваряне на „Фейсбук” ми е достатъчно, за да повярвам и в това:

Разделени на протестиращи и контрапротестиращи, на бедни и по-малко бедни, на прости и на още по-прости, аз и моите „приятели” се нараняваме с някаква перверзна наслада. Саморазболяваме се от нетърпимост, от ненавист си разгонваме фамилията. Убиваме се като кучета да хабим енергията си за обиди, смятайки своето мнение за единствено меродавното. Нашите думи са тежки като смъртни присъди - след тях не остава живо приятелство. Действат като отрова, съсипват ни като туморни клетки. За нас доверието е глупост, извинението – слабост. Затова така нареченото ни общество изглежда „като заклано”, без мисъл накъде да се устреми и кои цели да гони.

Толкова много шведи, а каква България...