Как гражданите пречат на държавата

"Българите са европейци" каза, преди няколко дни в телевизионен репортаж, млад сириец и даде отговор на въпроса какво очакват да намерят бежанците в страната ни, освен мир. Те очакват да стъпят в Европа. След като са изгубли дома, работата, често и част от семейството си, след като са прекосили около 2 000 километра с цената на не една жертва, те влизат в България с викове: "Полиция" и търсят пристана на европейска държава. Държава в която има мир, свобода, сигурност, законност и справедливост.

Какво обаче намират? Вместо свобода, някои от тях са заключени в домовете за задържане на нелегални имигранти, предвидени по правило за чужденци със заповед за депортация. Вместо сигурност, получават живот в потресаващи условия, недостатъчно храна и пълно неведение, кога ще им бъде даден статут за да могат да разчитат отново на себе си. Вместо със законност и справедливост се сблъскват с неуредици и обвинения, че са "главорези" и "канибали", които извършват "ислямска колонизация на България" (по думите на Магдалена Ташева, депутат от Атака). Висши представители на властта обявяват, че бежанците са заплаха за националната сигурност, а пенсионирани военни заплашват да формират щурмовашки отряди, за да "затворят границата" и спасят kleta majka balgariq.

Необходимата помощ, съпричастност и подкрепа бежанците получават основно благодарение на доброволци, а не на институциите, които са задължени да им я окажат. Така, бързо разбират нещо което ние знаем отдавна – дори мирът е привиден, защото у нас гражданите са в непрестанна битка с държавата.

Гражданите пречат на държавата

Точно както роялът "Блютнер" пречеше на Христина Ташева, димитровградската директорка на общинския "Детски и младежки център", и тя реши да го превърне в подпалки и плот за маса. Поставен в други условия, роял с тази марка не е пречил на Брамс, Малер, Барток, Дебюси, Вагнер, Щраус, Шостакович, Рахманинов. Пречи обаче на българския държавен служител, натоварен с мисията да развива културата в полза на гражданите.

Поради подобни парадокси не е изнада, че въпреки уверенията на премиера Орешарски, че "това е един от най-добрите кабинети на прехода", много млади българи обмислят да напуснат родината си през 2014, след като Великобритания отвори трудовия си пазар, а около 1200 емигранти са опитали отново нелегално да напуснат страната ни.

България третира и гражданите си, и емигрантите като натрапници и молители

които я занимават със себе си, без да има полза от тях (докато тя си има някаква друга, много важна работа).

Абсурдите, политически и обществени, отдавна не ни изненадват. Но днес, дори думите с които можем да ги опишем се превръщат в клишета, поради прекомерна употреба. Как, например, да определим нещо като "немислимо безобразие", когато очакваме съвсем скоро то да бъде надминато? Поредицата от събития през последните няколко месеца обезсили и изчерпа думите. Те просто се измориха да описват ситуация, за изобразяването на която не са били предназначени.

Въпросът: Кой предложи Пеевски? донесе неприятности на няколко емблематични журналисти, а самият Делян Пеевски трумфално се завръща в Народното събрание. Въпреки че след мощен отпор от лекари и граждани министерство на здравеопазването се отказа от уволнението на директора на МБАЛ Хасково д-р Близнаков, веднага освободи друг човек, който се справяше отлично с работата си, шефа на Фонда за лечение на деца в чужбина. В деня на възстановяването на парламентарния статут на Пеевски се разбра също, че против всякакви професионални съображения властта безапелационно премахва и успешния ръководител на Института по розата и така провокира колективната оставка на неговите сътрудници. Те обаче очевидно не са важни. Както държавата е убедена, че може и без граждани, така директорите на нейните институти очевидно могат без сътрудници.

Държавата прекъсва връзката си с обществото

смятайки че това е пътят за постигане на нейното безпроблемно съществуване. Управляващите не виждат пречка в това да функционират без кворум, както парламентарен, така и обществен.

Този пример последва и проф. Марияна Стойчева от Инфекциозна клиника на УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив, която не видя проблем в това, че в храната на болно дете е намерена мишка, тъй като е "преминала термична обработка". Също както правителството не вижда пречка да управлява при положение, че 76% от гражданите искат предсрочни избори. А премиерът не намира никакво притеснение в това, след откриването на изложба в центъра на София да бяга панически от гражданите с шофиране в насрещната лента на бул. "Раковски", охраняван от 20 изнервени моторизирани полицаи.

Всъщност, едва ли има повод за чудене. Нали дори Конституционният съд, този най-висш арбитър в държавата реши, че Пеевски е по-важен от онези три-четвърти български граждани, които искат оставки именно заради опитите на други институции на държавата да го издигнат в ранг "върховен недосегаем".

За какво ни е народ, след като имаме Пеевски

Държвата обаче е зависима от гражданите си. Няма начин, както навремето иронично подмята Бертолд Брехт, ако държавата не харесва народа си, да си избере нов. Гражданите избират държавата и затова напрежението в обществото незабавно се предава в политиката. И въпреки желанието си да ни внуши, че усилията и надеждите на гражданите са безмислени, правителството разбира, че седи върху тенджера под налягане. "Няма парламентарна криза, но Народното събрание не може да продължи дълго да работи така" заяви зам.-председателят на БСП Янаки Стоилов и илюстрира способността на управляващите да прикриват фактите с контра факти. Същото умение демонстрира и министър Таня Андреева, която в опит да защити решението си да премахне директора на Фонда за лечение на деца от поста му, неоснователно заяви, че той е забавял разглеждането на документи с 120, 130 дни.

Няма как да очакваме цивилизовано отношение от страна на държавата към сирийските бежанци, след като тя системно го отказва на собствените си граждани. Няма как да разчитаме на човечно отношение към чужди граждани, оказали се в неволя, когато държавата всекидневно демонстрира, че предпочита да живее без собствените си граждани.

Ние обаче не само съществуваме, но и

изтриваме срама от челото на отвлечената ни държава

Българските граждани са онези, които се организираха, за да заместят чиновниците, чийто заплати плащат, в оказването на помощ на чужденците - "канибали". Трябваше да се появят те, за да се разбере, че в европейската столица София бежанци живеят без топла вода и без храна.

Това което превръща обикновения жител в гражданин е наличието на кауза. Защото чрез нея запазваме достойнството и самоуважението си, незавимо дали пазим природата, защитаваме правата и живота на деца и възрастни в нужда или се борим за животни изпаднали в беда.

Младият сириец от телевизонния репортаж е абсолютно прав. "Българите са европейци", макар България все още да не е европейска държава.