ХА – ХА – ХА! БРАВО СЕРГЕ – Е – Е – Е – Й!

Вниманието ми напоследък бе привлечено от едно събитие, широко отбелязано от медиите, но може би поради своята баналност, подминато без особен интерес от демократичната общност. Което според мен заслужава по-внимателно вглеждане в него.

Става дума за вероятно най-многозначителната, красноречива и информативна проява на БКП (БСП) – ежегодното честване на 9 септември 1944 г. Някога гонени и преследвани като бандити, тъй като сами се бяха поставили извън закона заемайки  се с терористична дейност, на тази дата българските комунисти получиха свободата си, а заедно с нея и властта от ръцете на Червената армия. Но тогава те бяха около 2 – 3 хиляди партизани, нека са били (от мен да мине) 6 – 7 хиляди. Нека и ятаците им са били не 20 – 30, а 60 – 70 хиляди. Всички те обаче не надвишаваха тогава 1% от българския народ, който през 1944 г. в никакъв случай не искаше и не очакваше комунизма. Даже и мнозинството от партизаните не го искаха нито очакваха, защото „хванаха шумата” излъгани от Георги Димитров, че ще водят борба „за демократична”, а не за комунистическа  България. Комунизмът бе наложен от Червената армия, та и самите партизани (само 1/3 от които бяха комунисти) не разбраха как стана това. А без нея комунистите не биха и помирисали властта. Но останалите 2/3 нямаше как да противодействат на бащата на народите – великия Сталин и главния му еничар – Георги Димитров – Червената армия бе на наша територия. Какви изводи произтичат от този факт?

Първо, комунизмът ни бе натрапен насилствено и следователно властта от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. нито беше законна, нито имаше нещо общо с името „народна власт”, с което се кичеше през цялото това време (помним как тя печелеше изборите – винаги с над 99,98%). Обратно, тя беше толкова антинародна, всичко, което говореше и вършеше бе дотолкова в противоречие с действителните интереси на българския народ, че това твърдение e просто постулат за всички нечервени среднисти над 45 години. А последвалите тази дата не революционни, а свръхреволюционни промени навряха България в тъмния тунел, от който все още няма гаранция, че ще излезе жива. Друг е въпросът как, защо и колко българи след тази дата станаха комунисти, повтарям, на 9 септемри 1944 г. членовете и симпатизантите на БКП не бяха повече от 0,33% от българския народ, а от тях мнозинството – 0,66% партизани и ятаци не искаха комунизма. Но тези 0,33% комунисти наложиха 9 септември като национален празник, която дата на насилие над българския народ празнуват и днес (а уж са се променили).

Второ, чрез ежегодното честване на 9 септември, БКП изразява своята благодарност и признателност към Червената армия (вече несъществуваща), без чиято решаваща помощ тя никога не би могла да се добере до властта, да наложи комунизма и чрез него да яхне, да избива, изтезава и ограбва българския народ в продължение на 69 години и да му нанесе такива поражения и загуби, каквито той не помни откакто съществува като народ. Състоянието на агония, до което го е довела сега, е най-убедителното доказателство за нейната зловеща роля в неговата история. Неосъзнаването на тази роля най-ясно и убедително говори, че БСП в никаква степен не е по-различна от БКП.

Трето, налагането на 9 септември като национален празник от 0,33% на останалите 99,66% българи и честването му в наши дни от БКП доказва, че тази партия въпреки смяната на името си, е останала същата насилническа и антидемократична партия, каквато беше до 10 ноември 1989 г. Защото ако беше еволюирала до социалистическа партия през последните 24 години, сега щеше да се срамува от тази дата и да мълчи за нея. Поради факта на честването и обаче, тя няма право да продължава да заблуждава българския народ чрез маската БСП и трябва чрез съдебна присъда или закон да бъде заставена да възстанови легитимното си име – БКП. Защото и сега то най-точно отговаря на същността й.

Четвърто, след 9 септември 1944 г. БКП ни води цели 45 години към сияйното бъдеще под знамето на „великите и всепобеждаващи идеи на марксизмо-ленинизма”, от които през 1990 г. за една нощ се отказа в полза на идеите на европейския социализъм, смятани дотогава за опортюнистически. Фактът, че БСП продължава да празнува 9 септември без да изпитва срам от ренегатството си, както и от бързината и лекотата с които го извърши показват, че „великите идеи” са били само прикритие, камуфлаж за пред обществото и че истинската и цел е била само властта и свързаните с нея облаги. Каквито са и уж възприетите  от нея социалистическите идеи, от които при пръв удобен случай ще се откаже, ако те започнат да и пречат по пътя към властта и парите. Следователно БКП не е истинска парламентарна партия, а мафиотска организация на определени обществени групировки и сдружения, единствената цел на които е властта, чрез която могат да се доберат и до парите.

От което отново следва, че БСП трябва да бъде заставена да възстанови името си БКП и да поеме отговорността за престъпленията си. Защото трикът със смяната на името и позволи да избегне лустрацията, да запази кадрите си, връзките, опита, тайните си служби, оръжието, парите и всички други лостове на властта, които всъщност никога не е изпускала от ръцете си, вкл. и при управлението на СДС и ГЕРБ. Чрез които успя да натика в ъгъла всички други леви партии, да  окупира лявото политическо пространство и фактически да го ликвидира. А самата тя не е лява, а чужда партия, пета колона в българското политическо пространство, каквито са и протезите и ДПС и „Атака”. А чрез тях, тайните си служби, парите и провокаторите си успя да разложи, дескридитира и обезвреди и дясното политическо пространство до такава степен, че то мълчаливо прие този трик, с което я легитимира.  

Пето, празнуването на 9 септември 1944 г. означава, че БКП  чества началото на най-кървавия геноцид в българската история.

 Една историческа справка ще ни ориентира в събитието: император Василий II Българоубиец е ослепил около 14 – 15000 български войници и си е заслужил прозвището; по заповед на султан Абдул Хамид II Кървавия са изклани по време на Априлското въстание около 20 – 25000 българи – непокорна рая – и той си е заслужил названието; по заповед на Георги Димитров само през първия месец след 9 септември 1944 г. са избити без съд и присъда 28000 мирни български граждани, от които 16000 вишисти и 8000 среднисти. За следващите два месеца, през които продължават тези вартоломееви нощи липсва пряка информация, но разполагаме с косвена, която би могла да ни ориентира.

По признанията на Мирчо Спасов, в продължение на 100 дни след 9 септември 1944 г., всяка вечер от София тръгвали по 5 камиона с по 20 души, които през нощта са били избивани без съд и присъда от „екзекутивна група” в района на гр. Радомир. Което прави общо 10000 души. За успеха на всяка операция, в малките часове на нощта М. Спасов докладвал чрез намигване на Тодор Живков, без да се доближава до него, а последния също с намигване му давал да разбере, че операциите трябва да продължават (Ст. Цанев, „Български хроники”,2009, т.4, с.88). От тези данни читателят би могъл да получи ориентировачна представа за същия период с каква интензивност е протичал този процес и в останалите 7 области на България по това време.   

Следователно вождът и учителят на българския народ Георги Димитров, дал заповедта за убийствата без съд и присъда на непровинени с нищо към новата власт десетки хиляди български граждани, заедно с червения цар Тодор I Правешки, са най-големите палачи в българската история, далеч надминали византиеца Василий II и турчина Абдул Хамид II. А БКП (БСП), която изпълнявала заповедите им – най-вулгарното, брутално и кървававо чудовище в нашата история. При което, забележете – Василий II e безкрайно жесток, но все пак мъсти на хора, с които воюва дълги години и от които не веднаж е бягал, спасявайки живота си; Абдул Азис II е главорез, но дава заповед да се колят неверници, скочили с оръжие в ръка срещу царщината му – той върши нещо, което тогавашните закони оправдавали. А сънародниците ни еничари избиват съвършенно невинни хора, извикани „за справка”, от която не се връщат – тук има нещо патологично, като при Хитлер по отношение на евреите, но още по-извратено, защото е насочено срещу сънародници, при това съвършенно невинни. Тази извратеност, надминаваща фашистката, е присъща само на комунизма и е извън всякакви норми. Защото се допълва от друга извратеност – че на единия от тези криминални суперпрестъпници издигнахме мавзолей в центъра на София и един град има безсрамието да носи името му, а другият и сега има паметник в родния си град, с който съгражданите му се гордеят. Затова не се учудвам, че турското робство в сравнение с комунистическото все повече започва да ми наподобява на „османско присъствие” в нашата история. А византийското направо ме просълзява от умиление, тъй като по негово време даже данъците не били променени. И какво излиза – третото, комунистическото робство (наложено от червените еничари на Кремъл) се оказва най-краткото, но най-позорното, жестокото и кървавото, изправило българската нация пред гроба и.

Известен ми е все пак един случай, когато червената месомелачка засякла. В Дряново, поетът-комунист Атанас Смирнов усетил какво ще става, разтичал се до разните местни управници и по телефона до големците и успял да предоврати предстоящото избиване през нощта. Не помня точния брой на спасените, мисля, че били 20-на, но по-интересното е, че при проверката нито един от задържаните (предимно интелигенти) не се оказал с нещо провинен пред новата власт.

Гореказаното свидетелствува, че на 9 септември всяка година БКП съвсем спокойно и невъзмутимо празнува началото на най-страшния геноцид в българската история. За който никой, никога и по никакъв начин не и потърси сметка, нито някой от убийците бе разстрелян или поне пратен в затвора за тези нечувани по масовост беззакония и зверства. Поради което БКП си остава и днес същата извратена, терористична, престъпна и незаконна организация, каквато беше до 10 ноември 1989 г. А чрез честването на 9 септември има наглостта и цинизма да го демонстрира – ние пак сме тук и сме си все същите, така че внимавайте! И доказва по най-категоричен начин, че ще даде властта, взета някога с насилие, а преди 5 месеца с измама, само с кръв. Защото досега е извинила вината си само с изявлението, че ги пие с мезета. И е прав другарят Филип Боков, като се гаври с българското общество. Защото си е чист идиотизъм да се иска от БКП извинение за престъпленията и.

И ние чакаме БКП да сдаде властта под натиска на протестите!? Ха-ха-ха – чувам познатия глас на любимия ръководител. Подозирам, че е починал в пристъп на припадък от смях поради нашата глупост. Което ме навежда на мисълта, че нашата демокрация още не е даже проходила!

Шесто, невероятно е, но за престъпленията на БКП не само не се говори и пише, но и не се знае в нашето общество поради нагнетявания с десетилетия парализиращ страх от нея, последица от който е наблюдаваното почти повсеместно и пълно невежество относно тях и техните размери. Поради това се е стигнало до абсурда всички да знаем за 8000-те избити мюсюлмани в Сребреница, но почти никой да не знае поне за избитите 28000 българи през първия месец след 9 септември 1944 г. и съвсем нищо за избитите след това. Което обяснява и продължаващото присъствие на БКП (БСП) в нашия политически живот.

Седмо, от казаното може да последва извода, че ежегодното честване на 9 септември от БКП е проява на глупост или някакъв остатъчен, инерционен  рефлекс. Мисля обаче, че за него има поне две много съществени причини: от една страна, по този начин БКП котка и задържа старите, все по-оредяващи кадри, живеещи с „идеалите на младостта” и ги уверява, че въпреки „промените”, не им е изменила (но разчитайки на деменцията им, не им казва резултата – вместо до сияйния комунизъм, ги е довела до червения капитализъм); от друга, това е ежегоден поклон на благодарност, вече към Путинова Русия като пряк наследник на СССР, съпроводен с намигването – бъдете спокойни, както и да се променяме, все сме си ваши!

 „О времена, о нрави!” се бе провикнал някога Цицерон в Римския

Сенат по повод заговора на сенатора Катилина. Какво ли би изкрещял от ужас сега, ако можеше да се изправи пред заговора на Триглавата ламя срещу българския народ в нашето Народно събрание?!

            След всичко казано, опитвам се да си представя, че съм на местото на някой от всички тия депутати на БКП – Стоиловци, Кутевци, Кадиевци, Мая Маноловци, Корнелия Ниновци и т.п. – сериозни, загрижени, изискани, тактични, толерантни..., които ежедневно гледаме и слушаме по телевизията – как бих се чувствал? Като имам пред вид, че всички те знаят (ако не знаят, длъжни са да знаят, невежеството не е извинение, особено за политиците), но и другите хора знаят за БКП всичко това, което и аз зная (а то е само малка част от ужасяващата истина). И без да се замислям отговорям: свръхотвратително. И понеже би било непоносимо за мен, веднага бих си хвърлил партийната книжка и бих се постарал да не мисля къде съм бил. Фактът, че толкова много хора не правят това, ме кара да търся отговора на въпроса – защо? Несъмнено могат да се дадат толкова отговори, колкото са и конкретните случаи, поради което няма как да ги коментирам. Но каквито и да са те, в никакъв случай не могат да извинят поведението на хора, които членуват в най-престъната организация в българската история, изправила българския народ пред неговата гибел. От което логично следва, че те не могат да бъдат нормални хора, тъй като са лишени от едно от качествата, което прави човека човек – от качеството съвест. Която те са продали (ако са я имали дотогава) за облаги от различнен характер, най-често материални придобивки, поради което сега констатираме тяхното изумително пренебрежение към всякакви протести и други проблеми от морално естество.

Несъмнено, освен всичко друго абсурдната ситуация е и крайно опасна за нашата полужива демокрация и налага екстрени мерки за изпращане на това правителство в оставка. Но това съвсем не е достатъчно. Основното и най-важното е, че в нашия политически живот е на лице фалшиво, фасадно ляво пространство, което заблуждава българското общество и с отровното си въздействие фалшифицира и парализира и дясното пространство и вече 24 години не позволява функционирането на нормален политически живот на обществото. Жизнено наложителна е незабавната поява на автентично ляво пространство от партия или партии, които да заменят БКП. И в които да влезат и хора от БКП, но не от хитреците, които се правят на свободомислещи, критици и реформатори, предлагащи нови и нови проекти уж в името на еволюцията и, но не напускат партията, т.е. пазят нейното единство (проф. Близнашки, Т. Дончева и др.). А такива, които мислят че са първо българи, а след това русофили, туркофили франкофили и пр. и пр. и имат смелостта да напуснат БКП и да създадат истинска партия на българските социалисти или да съживят полумъртвите леви партии от ъгъла. А БКП да  възстанови истинското си име и като терористична организация да бъде поставена извън закона или поне заставена да приеме ново име, адекватно на същността и – примерно БРОП (българо-руска олигархична партия), за да не обърква хората. Защото и сега тази партия върши същото, което вършеше и след 9 септември 1944 г. С тази разлика, че тогава безцеремонно избиваше интелигенцията поради опасенията, че ще и пречи да упражнява безконтролно властта си. Сега е минала на по-цивилизован и ефективен начин за прогонване на дясномислещите, особено младите избиратели. А това става чрез създаване на всевъзможни пречки за тяхната реализация в живота, ограбване на всички и всякакви фондове, осигурявайки всички предимства на своите пред чуждите кадри, безцеремонно налагане на свои директори на местото на заварените независимо от деловите им качества, пълно корумпиране на всички видове дейности, подкрепа на престъпността във всички сфери на живота и т.н.

Предимството в старта, а и в цялата кариера на „нашите” пред „чуждите” изправя последните пред една безсмислена борба, в която талантите и качества на младите демократи отстъпват пред връзките и парите на младите комунисти. Това прави невероятно труден живота на патриотично настроените българи за сметка на този на послушните на комунистическата  власт млади еничари, които постепенно завладяват нови и нови позиции...

Едно нещо е несъмнено – настоящата власт е толкова незаконна, колкото и самата БКП. Но тя притежава всички лостове на властта, с които и в бъдеще ще си я осигурява. И никакви протести с морални и интелектуални аргументи не могат да я отстранят.

Мисля все пак, че има изход от абсурдната ситуация и той минава през осъждането на БКП (БСП) от съда в Хага или в Страсбург като незаконна терористична организация . Доказателствата са толкова много и така убедителни и неоспорими, че осъждането и е неизбежно. Страното е, че при толкова демократи-юристи, никой досега не се е погрижил за това!...

Тук съм задрямал пред компютъра ... вървя по дъното на някаква стръмна долина и се изпречвавам пред входа на тунел ... вдигам поглед и чета едрия червен шрифт – „ЗАДУНАЙСКАЯ ГУБЕРНИЯ РОССИИ”... и ме побиват ледени тръпки, дочувайки в този момент през тъмния вход, нейде отдалеч и сякаш отдолу познатото: ха-ха-ха! Браво Серге-е-е-е-й! Чувам зад гърба си кикота на парламентарните хиени Мая и Корнелия, обръщам се, залитам ... и идвам на себе си.

И се замислям върху преживяното, вероятно за секунди. Та на практика ние сме вече наистина Задунайская губерния, остава да се махне само името България, за да не ни напомня, че сме били българи! Но най-удивителното е, че това, което не успя да осъществи на два пъти червения Тартор в рамките на СИВ, го постигна от раз червения внук в рамките на ЕС!

Иди, че не се чуди на нашата демокрация и на нашите демократи! Че и на „полезните идиоти” от Европа, които още се разтреперват при думата „фашизъм”, но и още не могат да проумеят, че на света съществува 1000 пъти по-страшния от него „комунизъм”!